Мисия Лондон

13.

Докато се носеше с метрото към Бейлис, Катерина се улови да мисли за новия посланик. Тази сутрин бяха разговаряли. Той й съобщи, че е разпоредил да се купи нова прахосмукачка. Тя му благодари, но й се стори, че Варадин остана малко разочарован от реакцията й. Може би я намираше твърде суховата. Може би очакваше нещо повече? Да има да взима! В края на краищата прахосмукачката не беше само за нея. И все пак това беше жест на добра воля. Ако не и на нещо повече… Но българските дипломати по принцип не я интересуваха. Истината бе, че от тях можеха да се очакват повече неприятности, отколкото реална подкрепа.

Green Park. Във вагона се качи семейство индийци и се настани на отсрещната седалка. Жените носеха ярки сарита, а мъжът - висока тъмновиолетова чалма. Стрелна я с бялото на очите си, нищо повече.

Следваща спирка - Piccadilly.

Бейлис вреше и кипеше, изпускайки остра миризма на потни тела. Катя потърси костюма си, но не го намери на мястото му. Забеляза в дъното Беата с пъпчивите слабини, която се мъчеше да навре топузите си в ботушите й. Отиде и дръпна ботуша от ръцете й:

- Това е мое, ако случайно не знаеш! Тя премигна тъповато и рече:

- Мистър Далали каза да ги сложа.

В този момент се появи Гънтър Час с виновна усмивка и закачалка в ръка. На нея се полюшваше ефирно златисто одеяние.

- Имам нещо за теб, Кейт. Нещо ново! - мазно пропя той.

Тя направи гримаса.

- Ти ли ми спретна туй костюмче?

- Време е за промяна - измънка Гънтър. - Тъй заръча мистър Далали. Готино парче, вика, ама… трябва малко да я разнообразим.

За Камал Далали всички мадами бяха „парчета“.

- Разнообразие им се приискало… - измърмори тя, оглеждайки критично творението на Час: — Изглежда глупаво. Тия дантели ще ми пречат да танцувам.

- Облечи го, облечи го! - настоя той.

Беше безсмислено да се спори. Тя въздъхна, стрелна с неприязън Беата и отиде да се преоблече. Върна се с вид на жрица на разпуснат източен култ. Другите я изгледаха със завист, но Катерина далеч не беше очарована. Материята беше лигава като медуза, изсулваща се при всяко по-рязко движение. Изглежда, това беше и целта, но явно никой не беше помислил за нея. Ако не искаше костюмчето да отхвърчи след първите пет секунди от изпълнението, трябваше драматично да промени стила си. Което беше свързано с финансови рискове…

- Секси си - успокои я Гънтър, като й подаде два клипса, украсени със звънчета.

Тя го изгледа въпросително. Той посочи гърдите й. Изведнъж й стана смешно.

- Сложи ги ти!

- Благодаря… - кимна Час.

Разтвори клипсовете и внимателно ги закопча върху изпъкналите й розовеещи зърна.

- Уауу! - изписка тя и рязко се дръпна назад. „Зън- зън-зън!“, пропяха нежно звънчетата.

- Ах, че прелест!!! — възкликнаха в хор момичетата.

Катя обаче не споделяше възторга им. Клипсовете се впиха болезнено в чувствителните окончания на гърдите й като хищни насекоми.

- Риск! - простена тя, докато се мъчеше да ги откачи.

- Тина, хари ап! - прозвуча гласът на Камал Далали.

- Еби се в главата!!! - благослови го тя на български.

- Нещо не е наред? - разтревожи се Час.

- Ти си ги носи! - изсъска тя, като го замери с клипсовете.

- Ей, я по-спокойно! Слагал съм ги, ако искаш да знаеш - каза Час.

- Само че аз не съм мазохистка - извика Катя.

- Хари ап! - изграчи повторно Камал Далали.

- Хайде, само за десет минути - подкани я Гънтър Час.

- Не става! - отсече тя.

- Хари ап!!!

- Няма да ги сложа и толкоз - заинати се тя. - Убиват ми. Измислете нещо друго!

- Мистър Далали, имаме проблем! - провикна се Гънтър.

Ливанецът дотърча начаса, като бършеше лицето си с копринена кърпа. В устата му стърчеше угаснала пура, която продължаваше да изпуска сладникава воня. Гънтър го осведоми за ситуацията. Той се намръщи.

- Слагай звънците! - заповяда Камал Далали.

- Виж какво ми направиха! - рече тя, хващайки зачервените си зърна.

- Нищо им няма на шибаните ти зърна!

- Болят ме! Виж колко са зачервени!

- Я стига глезотии! - ядоса се ливанецът. - Бягай на сцената!

Час й подаде отново клипсовете, като ги разклати закачливо под носа й. Зън-зън! Катя блъсна ръката му. Далали й отпра яка плесница.

- Кучка! - процеди той.

- Asshole![13] - изкрещя Катя в лицето му, като триеше бузата си. - Кирлив манаф! Свиня!

- Марш! - ревна Камал Далали. - Омитай си гъза оттук и повече да не си се мяркала пред очите ми! Час, погрижи се да разкараш тая курва, чуваш ли!

Катя се изплези подире му и се тръшна на стола. Момичетата отново се заеха с тоалета си, като мърмореха недоволно. Гънтър Час се засуети край нея.

- Хич да не ти пука. Ще му мине. Познаваш го.

- Писна ми от вас! - въздъхна тя.

- Нина! Хари ап! - обади се Камал Далали нейде иззад кулисите.

„Майната ти!“, прошепна Катя.

С рязко движение тя изхлузи лигавата дрешка, без да си прави труда да я вдигне от пода. Грабна раницата и се залости в една от тоалетните. На вратата беше лепнат надпис: „Пушенето на трева забранено!“. Тя се настани върху чинията и измъкна мобилния си телефон, купен само за двайсет паунда преди две седмици. Извика номера на Бари Лонгфелоу върху дисплея и го набра. Отговориха й почти веднага.

- Обажда се Кейт - рече колебливо тя. - От Бейлис. Предложихте ми роля във вашия спектакъл.

- Роля?! - гласът звучеше странно далечен. - А да, спомням си. Вече си мислех, че сте се отказали.

- Не съм - каза тя.

- Добре. Утре вечер в хотел „Атинеум“, стая 165. Елате точно в 11 вечерта.

- Окей - рече Катя.

Искаше да попита още нещо, но Бари затвори телефона. „Това се казва делови подход“, помисли си тя. Някой завъртя безрезултатно дръжката на вратата. Катя се ухили злорадо. После набра друг номер. Този път се наложи да изчака повече.

- Татко? — рече тя, когато от другата страна се разнесе глас.

Обикновено се обаждаше в събота или неделя, когато тарифите бяха значително по-ниски. Днес беше четвъртък. Наближаваше полунощ. Баща й се разтревожи:

- Добре ли си? Защо се обаждаш?

- Ами просто така. Исках да ви чуя - каза тя. - Как е мама?

- Спи. Добре - отвърна лаконично той като човек, който мислено пресмята секундите в пенита.

- А ти какво правиш?

- Телевизия.

- Гледаш телевизия? - попита тя недоумяващо.

- Да де, да! Виж, ще изхарчиш сума ти пари… - нервно поде той.

- Не се безпокой, какво дават? - нехайно продължи тя.

- Глупости - рече той и млъкна.

Тя също замълча. Линията пращеше леко. Катя си даде сметка, че родителите й винаги разговаряха с нея по този абсурден и откъслечен начин, независимо кой плащаше сметката. Най-често — тя, но за тях беше все едно. Скъпите думи сякаш парализираха говорните им способности. Мълчанието обаче не излизаше по-евтино и тя усещаше терзанията на баща си от другата страна на слушалката. Не биваше да го мъчи повече.

- Радвам се, че те чух - рече тя накрая. - Предай на мама много поздрави. Чао.

- И аз се радвам, миличка - езикът му внезапно се развърза: - Дочуване!

Дръжката на вратата отново се завъртя. Катерина остана втренчена в дисплея на телефона, докато прозорчето му угасна.

„Никога няма да се върна!“, скръцна със зъби тя. Дори клипсовете бяха за предпочитане пред унижението да търпиш онова там.

Тръгвайки си от Бейлис Плейс, Катя усети известна тъга. Беше преживяла редица весели мигове в тази дупка, но най-важното — тук бе спечелила свободата си. Беше свалила не само дрехите от тялото си, но и онези миризливи одежди, които обгръщаха девствения разсъдък на людете, надошли от Изток. Тук бе усетила за пръв път вкуса на финансовата независимост. Беше добила познание за тялото си и беше научила как да го управлява.

Почувствала се бе господар на съдбата си.

На изхода Роуз докосна нежно ръката й - спомен, който тя отнесе надолу по улицата. Въздухът бе пълен със ситни капчици. Светлините на Сохо ярко блестяха върху влажната настилка. Катя пресече Шафстбъри и слезе надолу към Чайна Таун. Хлътна в едно от мно- гобройните ресторантчета, където човек можеше да се

натъпче до пръсване в рамките на десет лири, и си поръча хрупкава печена патица - любимото й ястие. Докато наблюдаваше малкия китаец, който сръчно разчепкваше месото с лъжица, тя си помисли, че животът продължава и си струва да бъде изследван докрай.