Мисия Лондон

20.

- Заповядайте, господин Мавродиев - рече посланикът с измамно ласкав тон.

Едрият мъж пристъпи тромаво към бюрото му. Консулът идваше от нощно дежурство: беше брадясал, а вратовръзката му беше разхлабена. „Мърльо!“, рече си Варадин.

- Предполагам, че сте запознат е този материал? - той повдигна гнусливо вестник „Ийвнинг Стандард“, който лежеше върху бюрото му. В горния край на страницата е жълт маркер бе оградена неголяма статия, придружена от снимка в епичен формат. На нея се виждаше измъчено четиричленно семейство, увито в спални чували, със свещи в ръце. Кадърът мигновено извикваше асоциация със страданията на босненските бежанци с тази разлика, че бе заснет в апартамент в центъра на Лондон.

Заглавието не се нуждаеше от коментар: „Български дипломат, забит в каменната ера“. Репортажът разкриваше драмата на семейство Бобеви, които от две седмици се мъчеха да оцелеят без електричество. Варварската мярка била предприета от новия посланик Димитров е цел да изхвърли семейството на уволнения по политически причини дипломат на улицата. Никой няма право да спира тока на абонатите без знанието на Националната електрическа компания - коментираше вестникът.

Материалът беше излязъл вчера. Варадин долавяше тайното злорадство на подчинените си и го измъчваше подозрението, че нарочно са го оставили да се изложи.

- Какво ще правим? - попита разтревожен консулът.

- Защо питате мен? Това е по вашата част.

- Няма да го извадим лесно - поклати глава Мавродиев.

- Да му спрем и водата, а? - подхвърли посланикът.

- Ако наредите… — колебливо се съгласи консулът.

- Вие явно искате да ми съсипете имиджа - заключи Варадин със зловещо спокойствие.

Вратът на Мавродиев се зачерви от напрежение.

- Това искате всички, знам! - внезапно избухна посланикът. - Защо сте казали на журналистите, че той не ще да се върне в родината си, защо?

- Че нали затова е целият цирк, за да остане тук - объркано рече консулът.

- Иска да остане тук не значи непременно, че не иска да се върне! - ядно отбеляза Варадин.

- Защо няма да иска да се върне, ако не иска да остане?

- Защото иска да остане! - тропна с крак посланикът: - А не: иска да остане, защото не иска да се върне, както вие твърдите.

- Значи иска да остане, защото иска да остане!

- Точно така! Иска да си остане, бе - харесва му. А като кажеш „Не иска да се върне!“, човек започва да се пита, аджеба, защо? Защо, по дяволите, някой няма да иска да се върне в родината си? Ами много просто: защото веднага ще го уволнят и после няма да си намери работа. Но дори да си намери, пак ще умира от глад!

- Не съм казвал такова нещо - въздъхна тежко Мавродиев.

- Но се подразбира.

- Е, че то всеки го знае! - не се стърпя едрият мъж.

- Нямате право да мислите така! - кресна посланикът. - Ние сме европейци!

- Тогава да му пуснем ли тока? - изтърси консулът ни в клин, ни в ръкав.

- От къде на къде? Нали вече ни плюха. Нека се мъчи, като е толкова инат - заключи Варадин. Нещо щракна в ума му и той рязко попита: - Защо си държите ръцете в джобовете?

- Ами аз такова… - запелтечи консулът.

- Не сега, а на приема - нетърпеливо продължи Варадин. - Видях ви, не отричайте! Това не е европейско поведение!

- Съжалявам, ако… - поде онзи.

- Искам да го разкарате без повече шум! - прекъсна го Варадин, като почука с пръст по вестника. - Иначе ще разкарам вас. Свободен сте!

Той сгъна грижливо страницата и я прибра в чекмеджето си. Не държеше особено материалът да попада в прегледа на печата, макар че беше почти сигурен, че някоя услужлива ръка вече го е пратила по факса до София. И какво от това? Варадин разтри слепоочията си. „Простотии! Простотии на всяка крачка!“, изстена той. Погледът му попадна върху някакво боклуче до крака на бюрото. Той го вдигна и го пусна в кошчето. Не беше чистено от няколко дена.

Мамка му! Тая повлекана - трябваше да я разкара. Разумът му го подсказваше. Обаче в този случай разумът беше безсилен. И то по съвсем проста причина: не беше правил секс от няколко месеца, а като се сетеше за Катя, веднага му ставаше. В един по-добър свят проблемът лесно можеше да се реши с кратко отскачане до банята. Но той беше продукт на жестока система: въпреки политическите промени през последните години, идеята, че някой зорко го наблюдава, беше заседнала здраво в подсъзнанието му и нищо не можеше да я изличи оттам.

Беше с вързани ръце.

Оставаше му да се надява, че нещо наистина можеше да се случи. Това му се струваше по-малко наказуемо и далеч не толкова компрометиращо. Беше готов да поеме този риск, но за целта Катя трябваше да се мотае наблизо. Дотогава всяка друга утеха беше забранена.

Той вдигна поглед от кошчето и забеляза глуповатата физиономия на Пуйчев, който надзърташе през вратата. Не го беше чул да чука.

- Какво има? - попита той. - Влезте, де!

- Получи се факс… - поде стажантът, като му подаде листа.

Варадин го зачете с досада.

- Каквооо? Да се занимаваме с някакъв клозет!… - Варадин вдигна поглед от факса и се втренчи с омраза в стажанта: - Че това съвпада с концерта на госпожа Селянова! Давате ли си сметка?

- Няма ли начин да се съчетаят? - простодушно предположи той.

- Концерт и клозет ли?! - подхвърли саркастично Варадин. - Ами опитайте…

- Все пак, такова откритие!

- Вижте какво - рязко го прекъсна посланикът. Имаме приоритети! И клозетът на г-н Първомаев не е сред тях.

- Какво да отговоря?

- Засега нищо - отсече той. - Защо си държите ръцете в джобовете?

- Моля? - стажантът учудено повдигна ръце.

- Не сега! - уточни нервно посланикът. - Одеве, на приема. Видях ви да се разхождате с ръце в джобовете като някой директор. Вие и оня, консулът. Това не е европейско поведение!

„Е, майната ти!“, рече си стажантът. Договорът му изтичаше след два месеца и нямаше изгледи да бъде продължен.

- Че то и англичаните си държат ръцете в джобовете! - подхвърли той.

- Вие англичанин ли сте? — извика посланикът. Като станете англичанин, тогава ще говорите!

Стажантът мълчаливо тръгна към вратата. Варадин се втренчи отново във факса. Само това му липсваше - тоя кретен от Провадия! Госпожата със сигурност щеше да побеснее. Концерт и клозет. Абсурд!

- Чакайте! — извика той, преди стажантът да излезе. — Вижте дали е съгласувано с Министерството на културата. И с нашето министерство също!

Прониза го остра болка в тила. Струваше му се чудовищна несправедливост, че докато той се рее свободно в най-висшите сфери на обществото и твори външна политика, тия насекоми продължават неуморно и безнаказано да плетат паяжината си от битов идиотизъм. Беше невъзможно да излезе на глава с тях, можеше единствено да ги държи на разстояние — по кьошетата и дупките, където им беше мястото. Това, виж, наистина можеше!

- 88 - мрачно каза той.