Мисия Лондон

24.

- Надяваме се, че имаш добри новини за мен? - пропя капризен женски глас в слушалката.

- Определено - съгласи се той. - Тъкмо се канех да ти се обадя: поканата е приета.

- Значи кралицата ще дойде! - извика въодушевено тя.

- Трябва да бъдем много дискретни - побърза да я охлади той. - Такова е изискването. Информацията не бива да изтича преждевременно, иначе работата отива по дяволите.

- Но аз вече съм казала, че тя ще присъства! - в гласа й се прокраднаха тревожни нотки. - Не официално, но така, между другото…

- Не е трябвало - безсърдечно отбеляза той. - После да, но не и преди.

- Не разбирам, защо е тази потайност?! - нацупи се тя.

- Това е неформален ангажимент - рече той.

- Какво значи „неформален“? - трепна подозрително гласът й. - Звучи несериозно.

- Имах предвид личен - бързо се поправи той и добави в духа на Зиблинг: - Личните ангажименти са по- важни от формалните.

- Така ли?!

- Да, много по-важни! - потвърди Варадин.

- Ще трябва да го обясним някак на журналистите - рече загрижено тя.

- Дай да не впрягаме каруцата преди коня!

- Нали всичко беше окей? - сети се тя и добави разочаровано: - Пък сега да не слагаме олиото…

- Казах да не впрягаме…

- Виж какво - прекъсна го тя, - писна ми! Идвам след две седмици и ако всичко не бъде наред, мислете му!

- Естествено, че ще бъде наред - увери я той.

Сигналът остана да бръмчи в ухото му близо минута.

После пък започна да звъни вътрешният телефон.

Обаждаше се радистът.

От София беше пристигнало шифровано съобщение.

Шифрограмите не можеха да се изнасят извън пределите на секретния сектор и той беше принуден да ходи лично дотам, за да ги чете. Този момент особено го дразнеше, защото всеки път долавяше скритото тържество на радиста - това беше часът на неговата сила.

Варадин се качи на горния етаж, набра кода на електронната ключалка, изчака я да щракне и бутна металната врата. Лъхна го остра антисептична миризма. Секретността вървеше с хигиената.

Радистът го посрещна в коридора и му връчи декодираната шифрограма, отпечатана с неравен шрифт, съставен само от главни букви. Варадин се настани в една малка кабинка, предназначена за четене и писане на поверителна информация. В тази най-вътрешна част от сектора нямаше дори прозорци и вонята на дезинфекционни препарати се усещаше още по-силно. Беше забелязал, че повечето помещения, свързани със секретни дейности, миришат по сходен начин - като лаборатории. Дългата неонова лампа на тавана издаваше монотонен звук, напомнящ жуженето на преяла пчела. В кабинката светеше мощна крушка от 100 вата и нагряваше въздуха като в инкубатор. Той започна да чете:

Варадин се почеса замислено по врата. Значи още имаше будни умове в това министерство, които не изпускаха от очи националния интерес. Трябва да беше някой пъргав и съвестен чиновник, който драпа да се измъкне навън. Този трепет му беше добре познат. Самият той беше драпал като луд да се измъкне от безутешния си кабинет в министерството и знаеше, че каузата си струва борбата и унижението до последната капка. Беше познал и сладката умора от победата, когато мандатчето вече спи в джоба ти, скътано до билета и паспорта. Тогава изведнъж престава да ти пука, отпускаш се и започваш да го местиш - от единия в другия крачол - цели три години. Заслужил си го, мамка му! Докато кацнеш отново в прашния софийски кабинет, прикован към мизерната си заплата. Ваканцията е свършила! И всичко започва отначало: активизираш се, мобилизираш цялата натрупана през мандата енергия и хукваш нагоре-надолу по етажите като бесен; възстановяваш старите си връзки, търсиш нови могъщи покровители, висиш пред кабинетите им с часове, хленчиш, пълзиш, слухтиш с една-единствена цел — да им писне от тебе и пак да те прогонят зад граница. Колкото по-далеч, толкова по-добре!

След като по навик прочете шифрограмата поне три пъти, за да вникне във всичките й нюанси, Варадин сложи кратка резолюция в горния й край: Да се сведе до знанието на дипломатическия състав! Разписа се и излезе.

Почти веднага след това дотърча господин Кишев: изгълта секретната информация на един дъх и веднага се залови да композира собствена шифрограма. След фиаското с кралицата той се впусна да доказва своята незаменимост, като бълваше секретна информация по всеки възможен повод. Обикновено ставаше въпрос за прочетени по вестниците неща, които той умело представяше за скъпоценни откровения, изкопчени в поверителни разговори е висши британски функционери. В София обаче също не спяха; референтът за Великобритания, един много повратлив и коварен чиновник, който мечтаеше да заеме мястото на Кишев след изтичането на мандата му, мигом засекретяваше постъпилата информация и я изпращаше обратно под формата на анализ. Този извънреден труд се пишеше на сметката на радиста. За отмъщение той редовно изтриваше името на Кишев от всичките му грами, изготвяни е толкова труд и старание, като ги подписваше с безличното: посолството - Лондон. По този начин всъщност му правеше безценна услуга, понеже в редки мигове на просветление в София се питаха: кой все пак е този идиот, който дублира съобщенията от прегледа на печата?

Катерина бързаше. Надяваше се да не я заварят в кабинета. Не беше чистила от няколко дена и се чувстваше гузна. Работата е новата прахосмукачка й доставяше почти физическо удоволствие. Ясните вибрации на мощния мотор (1400 W!!!) и топлата струя, ухаеща на прясна смазка, зареждаха атмосферата е еуфория. „Red Devil“, пишеше с огнени букви върху лъскавия корпус във форма на болид. И наистина смучеше като дявол! Останалите студенти също бяха във възторг от неочакваната придобивка и не се съмняваха, че заслугата принадлежи единствено на Катя. „Какво му направи?“, подшиваха лукаво те.

Какво можеше да им каже? Тя не знаеше, че за целта посланикът е ликвидирал (при това с удоволствие!) касичката, където служителите събираха средства за новогодишния празник на посолските деца.

Гласът на новата прахосмукачка звучеше далеч по- жизнеутвърждаващо от рева на старото чудовище, но едва ли беше по-слаб. Затова Катя не чу как вратата се отваря и после дискретно се затваря. Варадин се облегна на стената, загледан в здравите прасци на момичето. Всички други мисли моментално се изпариха от главата му, сякаш тя ги бе изсмукала с дългия маркуч през ухото му до последната прашинка. Панталонът му започна застрашително да набъбва, членът му се очерта под финото сукно, тънък и остър като на куче.

Тя се обърна, за да изключи прахосмукачката. Усмивката му я перна през лицето като заблуден бумеранг.

- Много съжалявам - започна да се оправдава тя: - Напоследък съм страшно заета в университета. Мислех, че…

- Смуче ли? - прекъсна я безцеремонно Варадин.

- О, да! И още как! - кимна тя, след като преодоля краткото си стъписване. - Много сме ви благодарни, наистина!

Той се приближи, без да откъсва очи от нея и подхвърли изпитателно:

- Red Devil, а?!

- Точно така, истински дявол! - съгласи се тя с нотка на безпокойство.

Гърдите й издуваха фланежата. Не носеше сутиен. Дъхът й ухаеше свежо на мента. Варадин протегна ръка и докосна черния маркуч, който висеше през рамото й.

- Искам да почистите с тази прахосмукачка и резиденцията - каза той с интонация на съблазнител. - Нещо против?

- Не, разбира се - усмихна се тя, макар че идеята далеч не й се струваше съблазнителна, — само трябва да ми кажете кога.

- Ще ви кажа — рече загадъчно той. — Скоро…