Мисия Лондон

35.

- Ти ме измами - изхриптя Варадин. - Мошеник!

Гласът му се процеждаше от устната кухина като гъста черна вада, пълна е отровни микроорганизми.

- Екселенц - хладно рече Зиблинг, - не разбирам за какво говорите. Искахте кралицата, имате я! Какво повече ви трябва?

- Истинската кралица, негоднико! - простена посланикът и изхълца:

-100!

- Моля? - повдигна вежди Зиблинг.

- 95 - каза Варадин и повтори яростно: - The real queen![21]

- The real queen?! - искрено се изуми онзи. - Вие не сте добре.

- Не съм! - отсече посланикът. - 300.

Системата на Пеполен се разпадаше неудържимо.

Явно не беше проектирана за подобно натоварване. Мехаизмът на емоционалната преса беше засякъл; хвърчаха безразборно числа, пръскаше масло. Всеки момент можеше да рухне окончателно и да го смачка под руините си. Трябваше да спасява мозъка си.

Зиблинг го наблюдаваше втренчено, сякаш се мъчеше да отгатне какво точно става в душата на клиента му.

- Защо не доведете и лейди Даяна - изхриптя язвително посланикът, - за да бъде шоуто пълно.

Онзи чевръсто повдигна вежди.

- Не сте казали.

- Стига! - прекъсна го Варадин. Той остави цифрите да се сипят в някакво пусто кътче на мозъка му и

продължи: - Въобразявате си, че можете да ме водите за носа? Знам всичко за вашата агенция!

- Ние не крием нищо, сър - спокойно отвърна Зиблинг. - Мислех, че поначало сте запознат с характера на дейността ни. Вие първи ни потърсихте, ако си спомняте.

- Дийн Карвър ви препоръча и аз му повярвах - рече е горчивина посланикът и допълни язвително: - Предполагам, че е имал интерес от това…

- Не се учудвам, че е говорил добре за нас - рече Зиблинг. - Ние наистина си разбираме от работата. Уверявам ви, че шоуто ще ви хареса!

- Няма да има никакво шоу! - отсече Варадин.

- Ще се откажете в последния момент? - онзи се размърда неспокойно. - Но защо?

- Защото се каните да ми пробутате фалшива кралица, затова! - избухна посланикът. - Наистина ли ни смятате за толкова тъпи?!

Зиблинг изведнъж почервеня и скочи от мястото си.

- Сър, нито за момент не съм допускал, че очаквате от нас да ви доведем Нейно величество! Това е абсурдно! Как можа да ви хрумне подобна нелепа идея?

Посланикът бързо премигна насреща му.

- Ще измислим нещо - прошепна той по-скоро на себе си. - Че се е разболяла или са изникнали важни държавни дела. Не знам. Трябва да измислим нещо!

- Ами останалите? - делово попита Зиблинг.

- Останалите?! - Варадин зяпна глуповато.

Пред очите му изтече списъкът е имената и титлите на видните гости.

- Искам да ви предупредя, че те са само статисти - рече Зиблинг. - Не бива да разчитате особено на тях.

Варадин сграбчи основата на носа си с два пръста и започна да я разтрива, докато усети болка в синусите.

- Трябваше да се сетя — простена той. - Погрижили сте се за всичко!

- Естествено - кимна Зиблинг. - Не ни беше никак лесно. Обикновено хората си избират по-камерни сюжети. Но вие толкова държахте на този концерт! Сигурно си имате основателна причина. Не знам. Не ми е работа да коментирам желанията на клиентите, а да ги изпълнявам. Не мога да допусна обаче външни лица да се смесват с трупата. Това е непрофесионално.

- Но те си купиха билети, за бога?!

- Предположихме, че ще ви достави удоволствие. Включили сме ги в общата сметка. Не се .безпокойте.

Посланикът рязко вдигна глава:

- Очаквате да платя за този маскарад?

- Между другото съм тук и за това - бодро отвърна Зиблинг - да ви напомня, че наближава денят за плащане. Изготвил съм ви подробен отчет за разходите, до последното пени!

- Вие май не разбрахте, че се отказваме от услугите ви!

- Не бъдете толкова припрян, екселенц - продължи Зиблинг, без да изглежда видимо съкрушен от новината. - Вече са направени инвестиции, дължите ни неустойка при всяко положение. Освен това ние всички си имаме билетчета, включително аз, ето - той бръкна в горното джобче на сакото си и размаха картонче с печата на посолството, - и нямаме никакво намерение да се отказваме от зрелището и кльопачката. Знам, че се готвите за това събитие от половин година. Надошли са трубадури и акробати чак от родината ви! Струва си да се види, нали?

- Ще ви върнем парите за билетите - мрачно отсече посланикът. - Няма да ви оставя да се погаврите.

- Само не се самоубивайте! - прекъсна го Зиблинг. - Тревожа се за вас, знаете ли? Откъде ще си намерите други гости? - Той погледна часовника си. - До концерта остават по-малко от три часа. Предполагам, че някои хора много ще се ядосат, ако залата бъде празна. Особено ако разберат защо. Кой седи в дъното на провала? Няма да може да хвърлите вината върху дребните риби. Помислете за кариерата си!

Варадин му отправи празен поглед. Какво значение имаше това сега? Кариерата му вече беше провалена.

- Не, нищо не е загубено, сър! - провикна се Зиблинг, сякаш бе прочел мислите му. - Не бива да се отчайвате! След като сте извършили една грешка, не правете втора. Оставете ни да изиграем шоуто си и всичко ще бъде наред. Те са перфектни професионалисти, особено кралицата ни. Случвало се е децата в парка да я спират и да питат: „Извинете, вие ли се Елизабет II?“ Представяте ли си? А костюмите са направо убийствени!

- Предлагате ми измама?

- Предлагам ви изход - сниши глас Зиблинг. - Единственият за човек във вашето положение! Аз ще ви спася, а вие просто се придържайте към договора. Няма да има скандали. Няма да излизат материали в пресата. Някой ще си мисли, че е вечерял с Нейно величество и ще бъде щастлив. Вие ще бъдете герой. А после, ако ви се прииска принцесата, само ми свирнете. Падате си по нея, нали? За редовните клиенти има големи отстъпки.

Неусетно се беше приближил до Варадин, закривайки оскъдната следобедна светлина, която струеше от прозореца, фигурата му изведнъж се разрасна и сянката й легна върху разхвърляното бюро. Устните му почти докоснаха ухото на посланика, сякаш се канеха да изпият оскъдното съдържание на мозъка му. Облъхна го противна топлина.

- Вие сте самият дявол! - прошепна Варадин.