31.

- Това ли е художникът? - попита Пуйчев, надзъртайки през прозореца на дежурната стая.

Телефонистката кимна. Стажантът въздъхна. Беше наказан да стои в посолството, докато другите заминаха да посрещат г-жа Селянова. След историята с клозета посланикът беше решил окончателно, че трябва да го държи по-далеч от всякакви отговорни мероприятия. Всъщност Пуйчев не съжаляваше особено; опитът го беше научил, че колкото по-рядко се мярка пред очите на висшестоящите, толкова по-малко рискува кожата си.

Танцуващия с огъня седеше невъзмутимо във фоайето на посолството като индиански воин, очакващ знак от духовете на съдбата. Имаше права гъста коса, спускаща се чак до раменете му. Лицето му бе смугло и ъгловато, с плътни дебели вежди. Носеше черно рокерско яке с ресни по ръкавите и червеникави каубойски чизми. Върху масата лежеше портфолиото му, подредено в масивен кожен класьор.

Беше свикнал да чака. Не можеха да го уплашат с чакане. През годините, прекарани в Лондон, беше изтъркал креслата на стотици офиси - малки и големи. Задникът му беше станал корав като петата на добруджански селянин. Обикновено го изслушваха любезно, взимаха картичката му и никога повече не се обаждаха. Но имаше изключения, заради които си струваше да продължава. Изкуството му се нуждаеше от спонсори и социални пространства. Вярваше, че един хубав ден проектите му ще бъдат одобрени и ще смаят света. Мечтаеше да бъде Кристо. Като всички останали.

Не беше ясно как точно г-жа Селянова беше узнала за съществуването му - кой и защо го беше препоръчал. Самият той не си задаваше този въпрос; струваше му се напълно естествено хората да знаят за него.

- Вие сте Спас Немиров, нали? - дружелюбно рече Пуйчев и се представи.

Художникът изгледа скептично огладената му приветлива физиономия.

- Имах среща с г-н Варадин Димитров - промърмори той.

- На летището е - каза Пуйчев, - но аз съм на вашите услуги. Разбрах, че ще участвате в програмата на г-жа Селянова.

- Да, бях поканен - важно кимна художникът.

- Какво смятате да представите? - попита стажантът.

- Ами една инсталацийка - рече Спас Немиров.

В говора му се долавяше осезаема мекота.

- Инсталация ли? - трепна Пуйчев; напоследък беше станал твърде подозрителен към подобен вид съоръжения.

- Аха, да ви покажа ли работите си? - рече художникът и отвори чевръсто албума.

От снимките гледаха страховити изображения на хора, животни и окултни знаци, напомнящи рисунките от Наска. Контурите им бяха очертани с огън. За целта майстор Спас използваше различни запалителни материали: от най-прости свещи и кълчища, напоени с петрол, до такива високотехнологични продукти като напалм, термит, електрон и серовъглеродни деривати на белия фосфор. Пуйчев не разбираше нищо от химия и беше дълбоко впечатлен. Въпреки това инстинктът му подсказваше, че боравенето е тези материали не е съвсем безопасно.

- Ами, досега съм нямал никакви инциденти! - възрази енергично художникът.

- А мислите ли, че пространството ще бъде достатъчно? - предпазливо попита стажантът. - Вашите работи са доста мащабни.

- Така е - съгласи се онзи със задоволство. - Особено тази - той прелисти бързо страниците и спря пръста си върху снимката на някакъв пожар край брега на морето.

- Какво е това? - сепна се Пуйчев.

- Казва се „Нептунова нощ“. Напалм и пясък. Виждате ли тризъбеца?

Стажантът мълчаливо кимна.

- Правих го лани, като си бях в България, на плажа Арапя - гордо добави художникът. - Горя цяла нощ. Писаха във всички вестници. Исках да го поставя и тук, в Брайтън, ама не ми разрешиха. Все ще се намерят разни еколози! Пък и напалмът скъп. Тука минах предимно на свещи - разприказва се Спас Немиров. - По-икономично е и не цапа толкова. Това го правих миналия месец на Ковънт Гардън. С разрешение на местната управа. Отразиха го дори в „Таймс“, вижте!

Той разгъна някакъв лист, върху който бе ксеро- графирана самотна изрезка от вестник. Състоеше се от снимка и текст: Танцуващия с огъня - българският художник Спас Немиров, предлага необикновена атракция за туристите.

- Страхотно! - кимна Пуйчев.

- Рано или късно признанието винаги идва - изрече сериозно художникът.

- А какво смятате да представите тук? - любезно се заинтересува стажантът.

- Знам, че пространството е ограничено - рече Танцуващия с огъня, - затова съм ви подготвил нещо така, по-деликатничко.

Той сложи очуканото си мукавено куфарче върху масата и повдигна капака му с вид, сякаш отваряше кутията на Пандора.

- Е? - повдигна вежди той, като подаде на Пуйчев парче картон.

- Че това е принцеса Даяна! - възкликна стажантът, втренчен в грубоватата скица.

- В розови пламъци! - замечтано каза Спас. - Само си го представи!

- Ммм? - измуча Пуйчев, почесвайки се по ухото.

- Смятам да използвам нова техника - поде вдъхновено художникът. - Магнезиев окис. Има го в китайските магазини, но струва малко скъпо. Ще трябва да ми отпуснете известна сума. Около седемдесет лири.

В този миг входната врата се отвори и във фоайето нахълта самият Варадин. Той хвърли блуждаещ поглед към двамата мъже, седнали около масата, и понечи да се шмугне в посолството.

- Господин посланик! - спря го омразният глас на Пуйчев.

Отначало му беше трудно да разбере за какво точно става дума. Какъв беше този проклет художник, откъде беше изпълзял? Очевидно тежката рибна воня беше потиснала някои важни центрове на мозъка му. Постепенно обаче, заедно с чистия въздух, дойде и прояснението. Той надникна набързо в албума, втренчи се в скицата на принцеса Даяна и кимна:

- Интересно!

Естетическата страна на въпроса малко го вълнуваше: щом г-жа Селянова смята, че е интересно, значи е така. Сумата от седемдесет лири предизвика лек тик на дясната му вежда, но той го овладя своевременно. Не беше болка за умиране. Нареди на стажанта да му изготви докладна записка по случая и да изиска парите от касата.

Този оперативен подход накара Танцуващия с огъня да цвили от възторг.

- Предполагам, че ще имам нужда и от транспорт - мазно подхвърли той.

- Господин Пуйчев ще бъде изцяло на ваше разположение - процеди отмъстително Варадин. - Ще ми докладвате лично, ако не сте доволен. Беше ми приятно да се запознаем.

Като каза това, той побърза да изчезне във вътрешността на сградата.

Художникът измери Пуйчев с известно съжаление:

- Нямай грижа, братле! Всичко ще бъде окей.

„Майната ви на всички!“, въздъхна наум стажантът.


Загрузка...