Мисия Лондон

32.

Варадин се промъкна по стълбите безшумно като пантера. Беше се изплъзнал от гостенките под предлог, че има да пише важен доклад. Наистина трябваше да го напише, но не това беше най-важното сега. Селянова веднага започна да се разпорежда в резиденцията, създавайки непоносима бъркотия. Предчувстваше, че това ще продължи дълго - докато не я изпратят обратно до стълбичката на самолета. Искаше му се да си открадне малко спокойствие, за да събере мислите си.

Таня Вандова се мотаеше около ксерокса в деловодството и не го забеляза. Вратата на кабинета му беше открехната. Отвътре долиташе вой на прахосмукачка.

„Падна ли ми сега, малка мърло!“, скръцна със зъби той.

Момичето се трудеше с гръб към него. Варадин нарочно трясна вратата, за да я накара да се обърне. Очите й щяха да изхвърчат от ужас. Той се канеше да изстреля нещо злобно, но изведнъж замълча. Прахосмукачката продължаваше да боботи. Измина почти половин минута, докато тя се сети да я загаси.

- Коя си ти? - с мъка попита той.

- Доротея - сковано рече момичето.

По широкото й лице бяха избили червени петна.

- Какво търсиш тук?

- Ами, пратиха ме да почистя - отвърна тя. - Аз съм новата.

- Така ли? А къде е Катя? - попита уж небрежно Варадин.

- Катя повече няма да чисти - взе че изтърси момичето.

Отговорът предизвика спазъм в стомаха му.

- А кой ще й плаща наема?! - възкликна раздразнено той.

- Едва ли има проблеми е финансите - подхвърли Доротея. - С тая нова професия!

Стори му се, че долови ехидни нотки в гласа й. Защо му казваше всичко това? С каква цел? Прониза го усещането, че не е разумно да продължава е въпросите, но не успя да се въздържи.

- Каква професия? - полюбопитства той.

- Ами играе принцеса Даяна - рече отмъстително Доти.

- Принцеса Даяна? - облещи се Варадин. Момичето кимна:

- Аха, работи за Феймъс Кьнекшънс.

- Феймъс Кьнекшънс?!?

- Чували ли сте за тях? - невинно попита тя.

Черен облак премина през лицето му. Нямаше връщане назад.

- Никога - поклати глава той. - Ти откъде знаеш?

- Бяхме съквартирантки - охотно заразправя Доти. - Напоследък все мъкнеше разни сценарии като някоя звезда. Мен ако питате обаче, става дума за софт порно.

- Порно?! - изпъшка той. - Сигурна ли си?

- Преценете сам! - каза тя многозначително, като бръкна в джоба на престилката си и му подаде няколко сгънати листа. - Снимах ги на ксерокс за всеки случай.

Той се отдръпна като опарен.

- Аз май се разприказвах повече, отколкото трябва - смотолеви Доти, като остави страниците на бюрото му.

- Някой друг знае ли с какво се занимава тя? - рязко попита той. - Знаели са, естествено! — автоматично си отговори. - Винаги научавам последен!

- Не, никой не знае! - възрази момичето. - Казах го, защото тя…

- Трябва да говоря с нея. Веднага! - прекъсна я Варадин.

- Вече не живее тук - поклати глава Доти.

- Отишла си е? - глупаво зина той. - Кога?

- Оня ден.

- И къде е сега?

- Наела си е някакво студио - въздъхна Доти. - Май че в Доклънд.

- Студио в Доклънд?

- Нещо такова. Не остави адрес, нито телефон. Просто си замина. Може би си е хванала някого. Не знам, не знам!

Тя разпери безпомощно ръце. Той се приближи към нея, втренчи се в лицето й и прошепна:

- Ти май си й ядосана?

- Мислех, че трябва да знаете - мрачно отговори Доти.

„Гадна, лепкава история“, помисли си той. Беше затънал в нея до уши.

- Извинете - рече тя и започна несръчно да навива шнура на прахосмукачката.

Той седна зад бюрото си и мълчаливо я изчака да се изнесе.

„ДА ВОЗИШ ЛЕЙДИ ДИ“, сценарий на Томас Мънроу. Famous Connections. Всички права запазени! Варадин смръщи вежди. Погледът му пробяга разсеяно по редовете. Ама че гадост! Това не му попречи да се възбуди. „ПОРТРЕТ ОТ НАТУРА“ и „ТАЙНАТА ВЕНЧАВКА“ бяха следващите заглавия. „Проклета малка курва!“, злобно процеди той.

Нищо вече не беше същото! Естествено, можеше да се предположи. Когато нещата стават прекалено лесно, винаги се утаява частица съмнение. Като живо въгленче, заровено в пепелта. Ето как стават пожарите!

На вратата се почука. Влезе Таня Вандова.

- Екземплярите за госпожа Селянова - рече тя.

- Какво? - опули се той.

- Сценарият за концерта и списъкът на гостите - поясни секретарката, като остави върху бюрото му тънка папка. - Ксероксът беше блокирал, но се оправи, слава богу - добави тя.

Той не я слушаше. Секретарката побърза да изчезне.

„КОНЦЕРТЪТ“, сценарий на Томас Мънроу. Famous Connections. ВСИЧКИ права запазени! „Копеле!“, избухна Варадин, като се сети за сценариста. Беше го срещнал само веднъж, ала споменът за нечистоплътното му присъствие го лъхна от папката с необикновена сила. Задаваше нелепи въпроси от сорта: „В каква роля виждате Нейно величество — като господарка или като майка?“, и си водеше записки. Тогава не му обърна особено внимание. А може би трябваше.

Сценарият беше изпипан до последната подробност. Церемонията около посрещането и изпращането, местата около масите - дори темите за разговор бяха набелязани предварително. Списъкът на гостите също бе дело на агенцията. По този въпрос Зиблинг се оказа дори по-взискателен от г-жа Селянова; компанията все не му се струваше достатъчно изискана. Накрая той се ангажира сам да осигури присъствието на знатни личности от нужния калибър и така първоначалният списък на гостите бе почти изцяло подменен. „Приемете го като бонус“, беше казал великодушно.

Знатните особи се отзоваха радушно на поканата, а чековете им не закъсняха да долетят. Един билет струваше цели двайсет лири, но това сякаш не ги смущаваше и скоро всичките 40 места в залата бяха заети. Съизмерена с хонорара на агенцията и всички останали разходи около концерта, събраната сума изглеждаше крайно незначителна, но Варадин се опитваше да мисли държавнически. В противен случай започваха да го налитат разни вредни идеи от сорта на: ако изсипят всички тези пари върху главите на бедните сираци, може би изобщо няма да има нужда от благотворителни концерти. Но какво щяха да правят тогава добрите хора като г-жа Селянова? Труден въпрос. Опасен въпрос. Когато мислеше държавнически, подобни идеи рядко го спохождаха и той се чувстваше съвсем спокоен. Сега обаче държавническото мислене не можеше да му помогне. Голямата и малката правда се бяха омесили в огромна лепкава топка, която се търкаляше заплашително към него.

Famous Connections.

Близки срещи с висшето общество, неформални контакти, дискретност & сигурност.

Варадин съсредоточено избра номера. За пръв път се обаждаше там самостоятелно, без да нарежда на секретарката си да го свърже. Чувстваше се неловко, сякаш се промъкваше тайно в чужд офис.

- Welcome to Famous Connections пропя звънко гласче. - Изпитайте магията на неформалното общуване. Вашите кумири ви очакват! Ако се интересувате от нас или желаете да станете наш клиент, моля след края на този текст кажете едно. Ако вече сте наш клиент и имате някакъв проблем, моля, кажете две. Ако желаете да влезете във връзка с администрацията, моля, кажете три.

Думите увиснаха върху жицата като премръзнали врабци. Гласчето ги изрецитира още веднъж. Варадин упорито мълчеше. Той си представи как жиците се разклоняват в мрака: едната водеше към кабинета на Зиблинг, а другите виеха нейде из лабиринта на агенцията. Знаеше кой път трябва да избере, но не смееше. Още не.

Минута по-късно отново набра номера на агенцията и дежурният поздрав звънна в слушалката. Този път не затвори. Стараеше се гласът му да звучи приглушено, макар че нямаше опасност да го познаят.

— Едно — рече отчетливо той.

Известно време в слушалката ечеше някаква нежна мелодийка, сетне се включи глас на запис: „Welcome to Famous Connections! След малко ще разговаряте с нашия дежурен оператор. На този етап не държим да знаем нищо за вас. За да се чувствате по-удобно, препоръчваме ви да използвате псевдоним. Ако още не сте го измислили, разполагате с няколко секунди, за да го направите. Благодаря за вниманието.“

- Здравейте, казвам се Хал - разнесе се бодър мъжки глас, — ще ви помогна да се ориентирате в правилата на играта. Вие сте на прага да осъществите съкровената си мечта. Не се колебайте! Всеки човек има правото да се докосне до своя кумир, да вдъхне аурата му, да си поиграе с него. Звездите са нищо без нас, обикновените хора. Ние ги създаваме, което значи, че някаква частица от тях е и наша. Трябва само да си я поискаме! Така ли е, мистър…?

- Виктор - рече Варадин, без да се замисли.

Винаги беше искал да се нарича така.

- Чудесно, Виктор! - възкликна гласът. - Нека ти кажа първо как стоят нещата. Ние не искаме да ти про- дадем нищо, така че спокойно! Феймъс Кьнекшьнс просто възстановява онова, което ти принадлежи по право. Разбираш ли, ние сме посредниците, всичко останало си е твое!

- Не съвсем - промълви Варадин.

- Няма значение! Трябва да знаеш и още нещо - продължи Хал. - Ние не сме крадци, следователно не можем да ти доставим нещо, което не ти принадлежи. Не бива да очакваш чудеса. Ако ти се полагат няколко стотни, няма начин да получиш 100%, без да вземеш от другите, а ние, както вече казах, не правим това. Ей, там ли си още?

- Да - каза Варадин, - слушам те внимателно.

- Това беше лошата новина - каза Хал. - Но има и добра новина, която е много по-важна. И тя се състои във факта, че тази нищожна на пръв поглед частица, която имаш право да получиш, може да ти донесе 100% удовлетворение. Не ти ли се вярва? Опитът доказва, че това е напълно възможно. Защото, повярвай ми, тази частица е всичко, от което се нуждаеш. Тя съдържа цялата необходима информация, за да клонираш мечтания образ във фантазията си. Разбираш ли за какво говоря? Последва кратка пауза.

- Не съм сигурен - отвърна Варадин.

- Говоря за мидата и песъчинката, Виктор! - рече Хал, тържествуващ като баптистки проповедник. -

Песъчинката, от която ще израсне бисер. Ние ще ти да- дем песъчинката, а ти ще бъдеш мидата! Съгласен ли си?

- Да - измънка той, макар че нищо не му беше ясно. Какво предлагаха в края на краищата? Зиблинг никога не беше поставял нещата по този странен начин.

- И да не ти е съвсем ясно, скоро ще ти просветне - заключи философски Хал. - А сега да пристъпим към същината на въпроса. Кажи ми към кого се стремиш, до кого от висшето общество копнееш да се докоснеш?

- Лейди Ди - отвърна той, след като събра смелост.

- Страхотно! Няма никакъв проблем - възкликна Хал.

- Но тя е мъртва - възрази Варадин.

- Мечтите не умират, приятелю.

- Значи ще ми уредите среща с нея?!

- Естествено!

- Но това няма да бъде тя, нали? Няма начин, след като е мъртва! - той повиши несъзнателно глас: - Ще изпратите някоя актриса! Копие! Двойник!

- Ние ти подаваме песъчинката - рече невъзмутимо Хал, - а дали от нея ще се пръкне бисер, зависи само от теб. Имаш ли си сюжет?

Той зачука нещо по клавиатурата си.

- Моля?

- Наясно ли си какво ще правиш с нея?

-Ами…

- Сигурен съм, че дълбоко в себе си отлично знаеш какво ти се ще! - прекъсна го Хал. - Може би се срамуваш да го формулираш точно сега, но ние не бързаме. И без това графикът е запълнен до дупка. Не мога да те вмъкна по-рано от другия месец, освен ако някой не се откаже. Но не вярвам. Луди са по нея, особено тия от Близкия изток.

- Хал, вече имам сюжет - рече неочаквано Варадин; тонът му беше станал мъртвешки. - Току-що го измислих.

- Чудесно! Това ще ни улесни - предпазливо рече Хал. Струваше му доста усилия да го формулира на английски.

- Ще й скъсам курвенския задник - ниско процеди Варадин.

- Какво?! - трепна операторът.

- Ще й скъсам задника - повтори Варадин с разпадащ се глас: - И твоя също, копеле!

Стисна GSM-a в юмрук и го тресна в бюрото, сякаш искаше да го забие в невидимото ухо на Хал - да му го натика чак до проклетия пилешки мозък.

- 100! - изкрещя той, така че витрините на секцията звъннаха. - 100! 200! 300! 400! 1000!

Майната ти, Пеполен! Вече нищо не можеше да го спре. Всички цифри, наблъскани в главата му до този момент, изхвърчаха навън като рояк побеснели оси и се групираха в числа, които светкавично набъбваха.

- 2000 - продължи Варадин, - 3000, 4000, 10 000, 20 000, 100 000, 1 000 000!

Скоро му стана невъзможно да произнася тези километрични числа и само мърдаше беззвучно устни, съзерцавайки цифрите, които валяха една след друга. Беше красиво и страшно едновременно.