Мисия Лондон

29.

Виното искреше с мек ръждив оттенък на дъното на чашата й. Катя го погълна на един дъх. Вълна от топлина се разнесе из тялото й. Дезмънд се пресегна и напълни отново чашата й. Беше третата поред.

- Как е задникът ти? - попита той.

- Не питай - засмя се горчиво тя, отпивайки нова голяма глътка.

Пареше я, и то здраво. В началото й се струваше, че няма да може да седне върху него поне седмица, но болката постепенно утихна, преминавайки в жега. Каишът беше оставил огнени резки в бутовете й. Имаше чувството, че седи върху скара, докато в останалата част на тялото й пълзяха ледени мравки.

„УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА“ по Уилям Шекспир. Адаптация за камерна сцена: Томас Мънроу.

© Famous Connections. Всички права запазени!

„Ла Валета“ беше изискан малък ресторант в горния край на Кензингтън. След солидната порция пердах Дезмънд предположи, че порция гъши дроб със салата ще й се отрази добре. И беше дяволски прав. Решиха да не се връщат в агенцията и Катя остана с грима и прическата на Даяна. Това беше сериозно нарушение на правилника. Точка първа изрично им забраняваше да се подвизават на публични места като двойници, но на нея не й пукаше. Особено в този момент. Дори се кефеше на изумените погледи, които си разменяха персоналът и малцината мумифицирани клиенти. Усещаше тяхната неловкост и парещо любопитство (парещо като следите от каиша!) и се изпълваше с подсъзнателна отмъстителност. Сякаш този малък фрагмент от социалната мозайка символизираше целия свят на парите и властта, където безнаказано се подвизаваха нейните клиенти. Беше истински мехлем за душата. Дезмънд може би предчувстваше този благодатен страничен ефект и тъкмо затова я беше довел тук, в този вид и в това състояние.

- Това не беше включено в сценария - поде колебливо тя. - Тоя тип се разпали повече, отколкото трябваше. Просто изгуби контрол. Досега не ми се беше случвало. Благодаря ти, че се намеси.

- Винаги си добре дошла - сви рамене той.

- Добре е да имаш такъв шофьор - усмихна се Катя и докосна ръката му. Кокалчетата на юмрука му бяха разранени до кръв. - Знаеш ли, хареса ми какво направи с тази свиня.

- Ами имах си едно наум.

- Така ли!? - трепна тя. - Да не би да има някакъв друг сценарий, за който не подозирам?

- Отговорът е не - той стисна леко пръстите й. - Спокойно!

Но тя не беше спокойна. Никак даже!

- Знаел си какво ще се случи?

- Виж какво, аз работя тук от четири години. И когато в сценария са включени белезници, винаги съм нащрек.

Той измъкна от джоба си малко телче във формата на отворен кламер и го приближи към лицето й.

- Обикновена предпазливост - рече той и прибави: Бих те посъветвал да се научиш да го използваш, ако си решила да останеш в този бизнес. Нали не си мислиш, че си единствената Даяна?

- Хъм, не съм мислила по този въпрос - рече тя, като отпи глътка вино. - Предполагам, че е имало и други преди мен.

- Имаше - кимна Дезмънд.

- И какво е станало с тях?

- Добре, че се сети да попиташ - усмихна се той. - Синтия играеше принцесата още докато тя беше жива. Докарваше го едно към едно. Беше страхотна. Това обаче й изигра лоша шега. Беше се вживяла дотолкова в ролята, че след нещастието започна да си въобразява разни неща.

- Какви неща?

- Че всъщност тя е Даяна, а в колата е била нейната двойничка.

- Пълна лудост! - възкликна Катя.

- Кристална! - съгласи се Дезмънд. - Прекара доста време в една клиника край Лондон, но нямам сведения да се е оправила.

Настъпи тягостна пауза.

- Изглеждам ли ти толкова пристрастена? - подхвърли Катя.

- Не би могла да бъдеш - поклати глава той. - Ти си чужденка.

- Коя беше следващата? - попита тя.

- Бригите - рече Дезмънд някак замечтано. - Из- точногерманка. Беше готина.

- Беше ли? - Катя повдигна вежди.

- Катастрофа - кратко рече той и добави многозначително: - Някакъв японец, изглежда, копнеел да бъде на мястото на Доди ал Файед, но силно се съмнявам, че тя е чела точно този сценарий.

- Мислиш, че е било по сценарий? - попита тя с половин глас.

- Съмнявах се, но когато и литовката пое по същия път, вече не се съмнявах.

- Катастрофа?

- Да. Само че далеч оттук - в Прага. Агенцията има широка мрежа от международни контакти. Могат да те изпратят в Париж или в Буенос Айрес, в Кайро, в Куала Лумпур, на Бахамите. Стига клиентът да се бръкне достатъчно дълбоко. А те се бъркат, повярвай ми. Сигурно скоро ще ти се наложи да пътуваш, Кейт.

- Звучи ми като заплаха.

- Не искам да те плаша - поклати глава Дезмънд. - Просто трябва да знаеш как стоят нещата в бизнеса с Даяна. Тази роля привлича нещастията като магнит.

- Не мога да приема, че някой би поръчал собствената си смърт - рече тя, преодолявайки поредната вълна от ледени тръпки. - Пък било то и с обекта на мечтите му. Все пак смъртта е истинска, а принцесата - фалшива.

Той я изгледа продължително.

- Всички българки ли са толкова умни?

Тя не каза нищо. Стори й се, че долавя ирония в тона му.

- Твоята публика получава ли оргазъм?

- Че защо ще се бъркат иначе?! - спонтанно отвърна тя и добави: - Каква е връзката?

- Не схващаш ли! - възкликна той. - Ти може и да не си Истинската, но те си се кефят съвсем реално. Работата е там, че никой - е, да кажем, почти никой - не познава истинската Даяна, нито се интересува от нея. В това беше драмата й. Хората поглъщат онова, което им подхвърлят вестниците, телевизията, Андрю Мортън, и то напълно им стига, за да си изковат малко кумирче и да му се кланят. Лейди Даяна всъщност никога не е съществувала. Тя беше слепена от вестникарски изрезки, снимки и филмова лента.

- Тогава не би трябвало да умира - разумно отбеляза Катя.

- А какво друго ти остава, когато не искаш повече да играеш ролята си? - попита Дезмънд.

- Преставаш да я играеш.

- Обаче не можеш - прошепна зловещо той, - за- щото през всички тези години ролята е унищожила твоето предишно АЗ и когато в един момент поискаш да се отделиш от нея, разбираш, че няма къде да отидеш. Няма какво да облечеш. Гол си. Нито можеш да играеш, нито можеш да не играеш.

- Кофти! - рече тя. - Значи какво излиза: били сме колеги, а?

- До известна степен - съгласи се той. - Но ти си уникат за разлика от нея. С теб могат да си позволят да играят много малко хора. Докато с нея можеха да си играят всички. Тя беше пусната в масова употреба. Нещо като кукличката Барби. И когато барбито се счупи, всички плакаха.

- Заради едно евтино барби??

- А има ли нещо по-тъжно от това?

- Ако аз се счупя, никой няма да плаче.

- Никой не плаче заради луксозни играчки - поклати глава той.

- Съветваш ме да се чупя, преди да са ме счупили? - попита тя предизвикателно.

- Тематичните кукли вървят заедно с историята си - отбеляза той. - Снежанка все някога трябва да изяде отровната ябълка, а Спящата красавица - да се убоде на вретеното. Затова всяка от тях се продава в комплект е ябълка или вретено. Същото важи за фигурките на Ватман и Люк Скайокър. Фигурката на Даяна не прави изключение. Винаги се намира някой, който решава да изиграе приказката докрай.

- Това вече си е живо вуду!

- Наречи го, както щеш.

- А ти какво изпитваше, докато играеше О. Джей , Симпсън?

- Между двете роли няма нищо общо! - нервно възрази той. - О. Джей се намира в активна позиция: стреля, бие, рита. С принцесата става точно обратното: в представите на повечето хора тя винаги е била и ще бъде вечната жертва. Случвало ли ти се е някога да играеш тази роля като domina, е бич в ръката, а някой нещастник да лъска е език ботушите ти?

- Не - призна тя, без да се замисля.

- Обаче се случва да те возят, нали? Да фучат е мощните си коли, да надуват мускули, докато ти трепериш, вързана е кучешка каишка за скоростния лост, а?

- Откъде знаеш?

Той се взря изпитателно в нея.

- Значи продължава да се играе, а? Виж го ти, старият хитрец Мънроу! Този сценарий беше писан още за Бригите.

- Не си падам по него! - прошепна тя.

- Не си единствената - кимна той и попита някак между другото: - Оня сценарий, за бижутера, още ли е актуален?

- „Коледната украса“ - усмихна се тя. - Миналата седмица го играх. Защо?

- Скрий се! - рязко каза той.

Зад витрината на ресторанта проблясна светкавица. Мярна се мършавата фигура на мъж, въоръжен с огромен обектив като гаубица. Катя залегна инстинктивно зад високата колосана салфетка.

- Папарак! - прошепна Дезмънд. - Дявол да ги вземе, дебнат на всеки ъгъл! Не бива да те снима!

Той изтича при управителя на заведението и му каза нещо. Папаракът не закъсня да цъфне на вратата, но двама сервитьори брутално го изблъскаха навън. Мъжът остана да броди пред ресторанта като чакал.

- Май ще трябва да се измъкнем през задния вход - въздъхна Дезмънд.

- Господи! - възкликна Катя. - И след смъртта ли?!