Мисия Лондон

18.

Дейл Ръдърфорд отговаряше за фауната в Ричмънд Парк. Това беше приятна длъжност, свързана с много разходки на открито и общуване с дивата природа. Дейл Ръдърфорд обичаше животните и особено малките стада от патици, които гнездяха край бреговете на Пен Пондс. Затова остана силно озадачен, когато една сутрин, наминавайки към езерцата, не чу веселото им крякане.

„Бедните глупачета - рече си той с умиление, - къде ли са отишли?“

В парка имаше още няколко по-малки езерца, където пернатите понякога отиваха да поплуват за разнообразие. Най-близкото се наричаше Овчи крак, но там нямаше и помен от любимците му. Разяждан от смътна тревога, Дейл се спусна бързо по пътеката за яздене до плантацията Изабела, където сред орхидеи, лаврови храсти и други декоративни насаждения се гушеха и три гьолчета. Тук обаче също го чакаше разочарование, като изключим един ленив лебед, който царствено разчепкваше перушината си. Вече сериозно обезпокоен, Дейл напусна плантацията Изабела и се насочи към една малко известна локва с мрачното име Бесилката. Там плуваха три гъски, които закрещяха враждебно, щом го видяха. Изведнъж му се стори, че цялата природа е настръхнала, готова да се отбранява срещу нежелани посегателства. Дърветата си шепнеха, затворени в себе си, а по ливадите се стрелкаха уплашени сърни, които сякаш разнасяха тревожни новини от единия до другия край на парка.

Дейл извади мобилния си телефон и позвъни на Рей Соло, началникът на охраната.

- Рей — каза той с отпаднал глас, - имам основания да предполагам, че се е случило нещо ужасно…

- Какво има? - прозвуча неспокоен глас.

- Патиците са изчезнали - изхлипа Дейл. - Малките ми патенца!

Рей Соло тъкмо посягаше към пакета с бисквитки, които обичаше да топи в сутрешното си кафе. Новината го накара да забрави временно за бисквитките и той механично потопи двата си пръста в горещата течност, димяща под носа му.

- Мамка му! - изкрещя от болка Рей.

Денят започваше зле.

След като преодоля първоначалния стрес, управата на парка предприе някои твърде енергични мерки. Уведомиха начаса полицията, откъдето изпратиха внушителен екип. Бяха мобилизирани всички налични служители, които под ръководството на детективите претърсиха парка до последния квадратен метър. Резултатът от тези мащабни действия обаче не беше кой знае колко ползотворен. Шепа перушина и следи от груби гумени ботуши бяха открити в калта по десния бряг на Пен Пондс. Със сигурност бе потвърдено единствено, че почти цялата популация от патици се е изпарила. До вечерта грозната вест обиколи целия Ричмънд, разнесе се из Туикъм и Кингстън над Темза, та стигна чак до Тедингтън.

Патиците от Ричмънд Парк бяха изчезнали!

Силният обществен резонанс принуди управата да свика спешна пресконференция. Залата на кафетерията, където се провеждаше събитието, пращеше по шевовете: журналисти, членове на управата, общински съветници, представители на природозащитни организации, както и редица обикновени граждани настояваха час по-скоро да узнаят какво всъщност се е случило с птиците. Тук беше и цял клас от местната гимназия, който бе поел патронажа над дивите патици в Ричмънд Парк през последната година. Тук бе, естествено, и Дейл Ръдърфорд. Личеше си, че не е мигнал цяла нощ. Изпит и бледен, той седеше мълчаливо до Рей Соло на първия ред, но в очите му светеше гневен пламък, вещаещ възмездие.

Председателят на управата Джерамая Каас откри пресконференцията със скръбен вид:

- Граждани на Ричмънд, уважаеми гости! Поводът за тази среща вече е добре известен - уви, лошите новини летят бързо. Засега мога само да потвърдя онова, което всички знаете: патиците в Ричмънд Парк са изчезнали и до този момент остават в неизвестност. Предполагам, че имате купища въпроси. Тук, сред нас, са Дейл Ръдърфорд, който отговаря за дивите животни в парка, Рей Соло, началник на охраната, както и детектив Нат Колуей от Скотланд Ярд, който ръководи разследването. Сигурен съм, че тези джентълмени ще да задоволят любопитството ви в много по-голяма степен, отколкото аз. Господа, моля, заповядайте!

Джерамая Каас дискретно отстъпи назад и после, когато тримата мъже заеха местата си, тихомълком се смеси с навалицата. „Старата лисица знае да изчезва навреме!“, промърмори наум Рей Соло, който изглеждаше най-унил от всички.

- Мистър Ръдърфорд! - тутакси подскочи едно малко човече в зелен костюм: - Кенет Боул, „Туйкъм Стар“. Носят се слухове, че дивите патици са били отровени от хранителна смеска с изтекъл срок на годност. „Туйкъм Стар“ има основания да предполага, че телата на птиците са заровени в близката околност с цел да се предотврати гафът.

Завистта и омразата на туйкъмчани към благородния състоятелен Ричмънд бяха добре известни, но този път наглостта им прехвърляше всякаква допустима мярка.

- Категорично възразявам срещу подобна инсинуация! - рече той с треперещ от негодувание глас. - Лично надзиравам храненето на птиците и мога да ви уверя, че никога не им е било давано нещо с изтекъл срок на годност. Мога да го докажа с документи!

- Сюзън Типър, „Ричмънд Прес“ - изправи се късо подстригана блондинка с пепеляв оттенък и стилно бежово сако. - Мистър Ръдърфорд, възможно ли е патиците да са мигрирали внезапно в резултат на влошена екологична обстановка?

- Силно се съмнявам - хладно рече Дейл. - Имам известно основание да претендирам, че познавам характера на тези птици по-добре от всеки друг. И мога да ви уверя, че те се чувстваха съвършено уютно в своя хабитат.

- Детектив Колуей, каква е версията на полицията за инцидента? - светкавично последва нов въпрос.

Нат Колуей свъси плътните си вежди и каза някак уморено:

- Мисля, че се касае за кражба.

Не беше по дългите приказки, а прекомерният интерес към случая допълнително го изнервяше. Определено не смяташе, че е изтеглил печелившия билет от лотарията.

- Колко патици липсват?

Детективът премигна безпомощно. Дейл му се притече на помощ:

- Четиридесет и пет.

В залата се разнесе осъдителен подмолен шепот, напомнящ скърцането на ледена кора. После се извиси гневен глас:

- Как е възможно да бъдат изловени толкова много патици, без охраната да забележи?

Погледите се насочиха към Рей Соло, който благоразумно се спотайваше досега. Гъста руменина заля широкото му лице. Той се усмихна глуповато и разпери ръце. В този миг се намеси Нат Колуей:

- Според нас патиците са били упоени предварително. Това, най-вероятно, е станало след затварянето на парка. Похитителите са чакали, скрити в гъсталаците на ботаническата градина край Пен Пондс. После са събрали патиците в чували и са се измъкнали под прикритието на нощта.

Неочакваното разкритие имаше ефекта на бомба. Журналистите се впуснаха да записват. Нат изгледа аудиторията с горчиво чувство на превъзходство. Заключенията му се потвърждаваха от факта, че край езерото бяха открити пшенични зърна, напоени с лидокаин. Налагаше му се обаче да спести тази пикантна подробност в интерес на следствената тайна.

- Какъв според вас е мотивът за подобен мерзък акт? - проплака възрастна дама с шапка, наподобяваща подозрително патица.

Нат Колуей се изкашля в шепа и каза безсърдечно:

- Сигурно да бъдат изядени.

- Изядени! - тя зяпна ужасено, закривайки уста.

Присъстващите се спогледаха гнусливо, сякаш изричането на подобна идея беше само по себе си аморално и кощунствено, фигурата на инспектора внезапно потъмня; от нея вече не струеше упование, а душевна грубост и подмолно злорадство, присъщи за низшите съсловия. „След като може да го каже, може и да го направи!“, с боязън си помислиха по-чувствителните. И тогава прозвуча ясен младежки глас, разкъсвайки булото на сивата безнадеждност като камбанен звън:

- Мислите ли, сър, че извергите ще бъдат разкрити скоро?

Този глас принадлежеше на безстрашния малък скаут Тод Робинс. Присъствието на младата му преподавателка по френски с кобилешки задник го опияняваше и той желаеше страстно да блесне с дързост и благородство.

- Да - лаконично Отрони инспекторът.

Усещаше, че публиката е петимна да чуе още нещо, но изведнъж се почувства съвършено изчерпан. Сякаш бе изтръскал и последното пени от кесията си. Нямаше повече. Рей Соло мълчеше с наведена глава.

- Няма да се измъкнат толкова лесно - неочаквано се обади Дейл Ръдърфорд. - Ние също сме им подготвили малка изненада. Която едва ли ще им хареса.

Нат Колуей реагира мигновено: сграбчи Дейл за лакътя и просъска в ухото му:

- Искате да провалите всичко?!

- Какво имате предвид, мистър Ръдърфорд? - рипна тутакси Кенет Боул от „Туйкъм Стар“.

Дейл се овладя с усилие на волята и рече:

- Всяко нещо с времето си.