Мисия Лондон

34.

- Лейди & Сър Брандън Крофт! - извика тържествено Бари Лонгфелоу.

По пътеката между редиците от кюбикъли се зададе достолепна двойка на средна възраст. Тлъста плетеница от перлени гердани опасваше шията на дамата. Тя се усмихна ослепително и направи кръшна чупка в кръста. Под високите сводове на фабриката отекнаха ръкопляскания.

Лейди Крофт, известна в цивилния живот като Сюзън Лемур, всъщност се подвизаваше като двойничка на Бриджит Бардо. Напоследък славата й вехнеше неумолимо и тя е готовност прие да участва като статист в новия спектакъл. Ролята на Брандън Крофт се изпълняваше от един спечен мъжкар, на име Ло, който приемаше отскоро образа на популярен футболен играч грубиян. Родът на сър Брандън, според Указателя на благородническите фамилии в Обединеното кралство, водеше началото си от 1234 година. Семейството притежаваше наследствена земя в Ланкастършир и малък замък в Уелс.

- Преподобният Адам Сакс, абат на Невърбъри и глава на настоятелството на Целестинския благотворителен тръст - провикна се отново Бари Лонгфелоу.

На пътеката излезе пълничък джентълмен е лилаво расо и палави очички. Не се изискваше особено въображение, за да се досети човек чий двойник беше той. Истинското му име беше Пат Вомит, но всичко останало принадлежеше на Бени Хил - глас, лице, походка, жестове; великият комик сякаш му ги беше завещал, преди да се пресели в отвъдното.

Преподобният Адам Сакс се присламчи към лейди Крофт, изви набожно очи към тавана и я ощипа по задника. Избухна луд смях.

- А, не! - намеси се Зиблинг, който стоеше до Бари и следеше Парада на благодетелите, както сам го бе нарекъл, е професионален интерес. - Няма да правиш така, разбра ли? Сега не си Бени Хил!

- Oooops, sorry! - възкликна Пат Вомит и отново последва смях.

Бари му се закани е пръст, после извика:

- Баронеса Ремулад!

Ремулад беше името на сос за пържени картофки, което звучеше много аристократично според Томас Мънроу, авторът на почетния списък. В един момент той се бе почувствал отегчен до смърт да прелиства Указателя на благородническите фамилии и да преписва статиите му. Посягайки с мазни пръсти към халбата бира, той съзря случайно опаковката на соса, която се въргаляше на бюрото му, и бе осенен от вдъхновение. Ремулад, записа той в легендата на образа, са древна датска фамилия, произхождаща от владетелите на балтийския остров Ферхойген. От началото на 50-те години представителите й живеят в Лондон.

Баронеса Ремулад беше измита блондинка е лице на удавник, втренчен в небето през дебела плоча лед и походка на робот. Носеше бледорозов костюм на карета, бели ръкавици и огромни лъскави обеци. Звездата й беше изгряла преди година и половина, когато домакинята Луси Норд хладнокръвно отряза пениса на похотливия си съпруг, после написа книга за това и се превърна в знаменитост от двете страни на океана. Оттогава личността й бе разпалила страстите на мнозина и „Фабриката“ не закъсня да отговори на пазарните очаквания. Ролята се изпълняваше от антипатичната Илейн Картър, също така домакиня от средната класа. Тя нямаше куража да постъпи като мисис Норд, но се нуждаеше от допълнителни доходи, за да погасява вноските по заема за изкуствените си цици. Славата на Норд обаче скоро повехна, докато лихвите по заема продължаваха да цъфтят.

- Лорд Дефи Атууд и сестра му, лейди Госип - обяви Бари Лонгфелоу.

По пътеката се зададе инвалидно кресло, бутано от строга персона с орлов нос и вид на вдовица. В креслото седеше Самюъл Фог, небезизвестният двойник на физика Хоукинг, облечен в разкошен червен мундир. Ловките гримьори на агенцията се бяха потрудили да му придадат достолепен вид. Въпреки това всички присъстващи се разхилиха, а той им отвърна с блуждаеща зловеща усмивка.

- Лейди Маркс, дукеса Хафбрейн, сър Галфън - продължаваше да тръби Бари като средновековен маршал: - Хю Мънроу ескуайър, председателят на монархическата лига, сър Джей.

Титулуваните особи пристъпваха важно, с изпъчени гърди и стиснати устни. Когато бляскавото шествие се изниза, Бари хвърли поглед към шефа си. Зиблинг възторжено изръкопляска и направи знак на участниците да се приближат.

- Дами и господа - поде той, - намираме се в навечерието на една своеобразна суперпродукция. Досега не сме правили подобно нещо; всеки от вас въртеше своето малко шоу отделно и независимо от другите. Днес обаче ви предстои да се включите в мащабен сценарий с необичайно висок коефициент на реализъм. И макар че повечето от вас участват в него само като статисти, това не означава, че ролите им са маловажни. Клиентите очакват от нас автентичност и ние ще им я дадем!

Той обгърна с поглед смълчаните актьори и продължи:

- Хората по света се възбуждат от различни неща. Общественото положение, славата и престижът винаги са били и ще бъдат сред най-мощните афродизиаци. Онези, които се домогват до тях обаче, рядко си признават, че преследват егоистично сексуално удовлетворение. Понякога те самите не осъзнават това, а се прикриват зад абстрактни и неясни цели. Но не могат да измамят дълбоката си същност. Природата на оргазма е капризна и загадъчна. Милиони не могат да се докоснат до него цял живот, докато други му се наслаждават през ден. Едни трябва да похарчат цяло състояние, за да си го доставят, при други - идва сам като златен дъжд. Блажени са тия, които се задоволяват с малко! Нашите клиенти обаче не са сред тях. Те искат всичко! Ако това ще им помогне да свършат, толкова по-добре.

Зиблинг направи кратка пауза, сетне простря ръка напред.

- Дами и господа - патетично се провикна той, - Нейно кралско величество, Елизабет II!

Всички извърнаха погледи към началото на пътеката. Там стоеше дребна възрастна женица с бледозелена капела и бели гумени сандали. Зад нея, в ролята на телохранител, стърчеше Дезмънд с жица в ухото и строг черен костюм. Старицата вдигна ръка и помаха за поздрав. Изглеждаше толкова истинска, че през всички присъстващи премина тръпка на страхопочитание.

- Но коя е тя? — прошепна баронеса Ремулад в ухото на сър Крофт.

- Нямам представа! - сви рамене играчът на Манчестър. - За пръв път я виждам.

- Я виж ти! - възкликна Пат Вомит, чийто стаж в агенцията беше значително по-дълъг. — Мисис Кънингъм се завръща! Хип, хип, ура!

Кралицата спря и го изгледа сурово.

- Отсечете му главата!

Зиблинг избухна в смях. Той се спусна към възрастната дама и сърдечно я прегърна.

- Лельо Хелън! Както винаги - неотразима! Толкова се радвам, че отново си сред нас!

- Аз пък не се радвам толкова - отвърна му троснато тя, - но трябва да си купя нов хладилник. А с тия учителски пенсии?

Мисис Кьнингъм поклати ядосано глава.

- Ще си купиш дори два хладилника! - потупа я Зиблинг по рамото: - Какво ще кажеш за сценария?

- Блудкав като самия живот - отсече тя. — Ще се справя, не ми е за пръв път.

- Ето, това се казва професионалист - обърна се Зиблинг към останалите: - А вие готови ли сте?

Групата кимна.

- Добре тогава - рече той. - Стига толкова репетиции. Мисля, че всеки си е научил урока. Сценарият не е сложен, но изисква концентрация. Не се напивайте, не говорете много, надувайте важно бузи и всичко ще бъде наред. Отлитам да видя дали сцената е готова. Вари ще се погрижи за вас. Ще се видим довечера!

Катя проследи репетицията, облегната безучастно на стената на гримьорната. Тя не беше включена в сценария по обясними причини, но не съжаляваше. Обстоятелството, че това гротескно шоу щеше да се разиграе на територията на българското посолство, я хвърляше в дълбоко недоумение. Защо, кому беше нужно?? И кой щеше да плати сметката накрая? Чувстваше се персонално унижена. После престана да й пука. Беше по- щастлива отвсякога, че си е обрала крушите оттам.

Тя се настани пред огледалото, за да изпробва една нова перука, обагрена в светлорозово. Бяха я донесли днес следобед. Беше съществен елемент от поредния сценарий, предназначен за някакъв заможен дърт пънкар.

- Значи ти си най-новата ми снаха? - долетя ироничен глас зад гърба й.

Тя се отмести леко и зърна образа на мисис Кънингъм в огледалото. Старицата й харесваше; имаше още дързост в гласа й.

- На колко си години? - продължи тя.

- На 24 - отвърна Катя.

- Харесва ли ти ролята?

- Графикът е доста напрегнат - измъкна се момичето.

- Трябва им още една принцеса - отсече мисис Кънингъм. - Това шоу има да се върти още дълго. Няма да останеш без хляб, повярвай ми!

- Нямам нищо против - рече Катя. - И без това не смятам да остана вечно в този бизнес.

- Рускиня ли си?

- Българка - поклати глава Катя.

Мисис Кънингъм примижа, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно.

- О, ти си момичето, което е работило там, нали? - живо попита тя.

„Виж ти, всички знаят“, помисли си Катя. И това ми било конфиденциалност!

- „Работила“ е силно казано - усмихна се криво тя. Чистех от време на време, срещу квартира. Беше истински късмет, защото в началото нямах пукната пара. Но вече не е така, изнесох се.

- Накъде върви светът! - въздъхна осъдително старицата. - Да се мастурбира на такова високо равнище!? Това май е прекалено, не мислиш ли?!

- Високо, ниско, все тая - сви рамене Катя.

- Не го одобрявам - поклати глава мисис Кънингъм. - Мисли, каквото щеш, но не го одобрявам. Онанизмът пречи на хората да се развиват. Учили са ме като малка. Сега разбирам какво са имали предвид.

Тя бръкна в чантичката си и измъкна дълга пурета. Драсна клечка кибрит. Над главата й се изви сладникав дим.

- Всеки знае да се драпа в тъмното - продължи тя, пафкайки енергично, - не ти трябва да си красив, нито умен, нито богат - нищо! Можеш да си спестиш дори елементарната хигиена. Човек се отпуска. Защо да се напрягам, казва си, да се трудя върху себе си, за да изглеждам привлекателен, като мога да се оправя и сам. Това е краят. Свикнеш ли веднъж, вече нищо не може да те спре. Превръщаш се в животно.

Кралицата избълва последователно няколко кръгчета дим.

- Когато някой си се драпа сам, то си е за негова сметка. Но когато се драпа цялата държава, става напечено - философски обобщи тя.

- Чудесно, защо не използваш случая да им го кажеш? - предложи Катя.

Кралицата се замисли, после поклати глава:

- Няма го в сценария. Пък и не ми влиза в работата. Но ти не бери грижа: ще се намери кой да им го каже. Винаги се намира.

Старицата се запъти към своята гримьорна, мърморейки си под носа:

- Кой го измисли този проклет концерт? Пак ли Мънроу? Мозъкът му съвсем е закърнял!