Мисия Лондон

22.

В претъпкания с електроника бус беше задушно и Нат Колуей излезе да изпуши една цигара на открито. Чувстваше се отчайващо безполезен на този етап от операцията, което иначе му се случваше рядко. Дейл Ръдърфорд остана да следи жадно радара заедно с още двама мъже от специализираното звено за електронно проследяване, формирано през последните 24 часа. Бусът беше спрял пред входа на Ричмънд Парк, готов да потегли тутакси щом спътникът „Интелсат-2“ засечеше сигнал от патиците.

Рей Соло се присламчи до полицая и боязливо попита:

- Как върви?

- Чакаме - кратко отвърна Нат.

Соло беше временно отстранен от поста си до окончателното изясняване на инцидента. Полицията работеше и по версията, че в кражбата може да е замесен човек от охраната.

- Само да ги пипнем тия мръсници! - закани се Рей.

- Откъде знаете, че не е един? - реагира инстинктивно детективът.

- Не знам - смотолеви той.

Вратата на микробуса се отвори и Дейл подаде глава. Очите му трескаво горяха.

- Колуей! - възбудено извика той. - Има сигнал!

Проектът „Пачи крак“ бе лансиран преди две години по инициатива на самия Дейл след сходен инцидент. Бяха изчезнали две патици. Дирите им се губеха мистериозно, въпреки че бяха маркирани по изпитания стар начин с пръстенчета, указващи точно произхода им. Така и не се намериха. Дейл го преживя тежко, но мобилизира цялата си енергия, за да убеди настоятелството на парка да инвестира значителна сума в една качествено нова система за проследяване на пернатите. Той четеше много и се интересуваше от последните новости в тази област. Проектът беше творческа разработка между неговия отдел и водеща оксфордска лаборатория, специализирана в сферата на биотехнологиите. Питомците на Дейл бяха подложени на фина интервенция. В тялото на патиците беше имплантирай микрочип, който се активираше след критична промяна или спиране на жизнените функции. Имплантантът изпращаше радиосигнал в продължение на няколко дни, който можеше да бъде засечен от спътник. Спътникът пренасочваше сигнала към подвижна радарна станция, която локализираше точното местоположение на източника. За съжаление проектът скоро изчерпа отпуснатия му лимит и авангардният микрочип бе имплантиран само на десет патици. Една от тях бе открита лани по течението на Темза, заплетена в някакви тръстики. Дейл естествено скърбеше, но имаше повод и за известна гордост. Системата работеше. Оставаха му още девет високотехнологични патици.

- Къде са? - попита Колуей още щом вратата се тръшна зад гърба му.

- Ето ги! — тържествуващо посочи Дейл към екрана.

Детективът се втренчи скептично в бледата пулсираща точка.

- Не трябва ли да са повече? — попита той.

- Сигурно са някъде накуп. Бедните патенца! - прошепна Дейл.

Той завъртя някакво копче и от колоните рукнаха сърцераздирателни звуци.

- Можем ли да ги локализираме? - делово се заинтересува Нат.

- За съжаление сигналът е доста слаб - отбеляза единият от мъжете. - Но ще се опитам.

Пръстите му зашариха по клавиатурата. Върху екрана изникна зеленикава координатна мрежа.

- В Лондон са - заключи той подир малко.

- Така си знаех! - възкликна Дейл.

- Лондон е голям - охлади го Нат.

- Уест Енд - уточни операторът. - Това е всичко засега.

- Да тръгваме! - изкомандва Колуей. - Към Фулъм!

Той се свърза с останалите коли, които дебнеха в различни части на града, и им нареди да се прегрупират в западния му край. Нат Колуей беше доста озадачен от този резултат. Той очакваше, донякъде подсъзнателно, птиците да бъдат открити в някой краен квартал, населен предимно с имигранти и други социално слаби индивиди, които не познаваха (или по-скоро не признаваха!) културните норми на цивилизованото общество, фактът, че патките се обаждаха от тежкарския Уест Енд, го накара ехидно да се подсмихне. Самият той беше отрасъл в Ийст Енд, недалеч от Уайт Чапел, на уличката, където Джак Изкормвача бе извършил второто си убийство. (Убитата му се падаше дори някаква прапрароднина…) Независимо че отдавна се бе откъснал от корените си, Нат беше съхранил живеца на класовото си съзнание, което му помагаше да се ориентира в лабиринта на подземния свят. Затова сега се чувстваше объркан. Единственото логично обяснение му се струваше патиците да са попаднали в кухнята на някой китайски ресторант. Китайците не подбираха средства да направят дъмпинг на цените, а патицата - ароматна, печена, хрупкава, по пекински - беше крайъгълният камък на менюто им. Елементарно, Уотсън!

Микробусът напредваше бавно по Фулъм. Въртящата се антена върху покрива му привличаше вниманието на минувачите.

- Кензингтън! - обяви внезапно Дейл. - Съвсем наблизо сме! Дръжте се, патенца!

Колата свърна наляво в посока Кромуел Роуд. Нат Колуей отново раздаде напътствия на колегите си по радиостанцията. Спомни си за малък китайски ресторант около Хай Кензингтън стрийт с подозрително евтино меню. Седем манджи за четири лири или нещо подобно. Обзе го известно съжаление, защото самият той се беше отбивал там, за да се натъпче до насита по време на дежурство. Но сега нямаше право да се размеква. Пръстенът се затваряше.