До кабинета на Министъра
До службата на Говорителя на МВнР
До управление ЕСА
До управление Информация
Преглед на британския печат
Британската преса отделя значително внимание на гостуващата в Лондон изложба „Хигиената по българските земи”, която се открива днес в престижния Британски музей. Новината присъства в културната хроника на повечето големи всекидневници.
„Предизвикателството на Българския клозет” (Bulgarian WC Challenge) от Мат Госуел, вестник „Трибюн”.
Широко разпространената представа, че WC е рожба на елизабетинската епоха, навярно ще претърпи корекции, когато днес за първи път бъде изложено българското му съответствие, пише Госуел. Откритото в България съоръжение датира от около 673-680 година и представлява функционален модел на воден клозет, какъв- то за пръв път ще срещнем в Западна Европа почти 1000 години по-късно. Още се спори за произхода му: тракийски, български или византийски? А защо не и келтски?
Досега подобни инсталации не са открити нито в тракийските некрополи, нито в гръко-римските археологически центрове на територията на България. Това дава основание на експерта от Българското историческо дружество в Лондон Петър Панчев да твърди, че става дума за древна хигиенна традиция, пренесена от Старата Велика България, простираща се в миналото на територията на Украйна и Южна Русия. Българите претендират да са едно от най- старите племена на Земята, населявали в древността плодородната Ферганска долина в подножието на Памир.
Остава загадка защо въпросната инсталация не получава по-широко разпространение в средновековното българско царство. Според Петър Панчев това се обяснява с нашествието на турските племена в края на 14. век, които систематично разрушавали тези достояния на местната култура. Той не изключва на територията на България да бъдат открити още паметници от такъв характер.
На съвършено различно мнение е археологът Елена Пападопулос от Оксфорд. Според нея WC инсталацията имала византийски произход. Отсъствието на други съоръжения от такъв характер тя обяснява с нахлуването на българските племена на Балканския п-в през 7. век, които систематично са ги унищожавали, смятайки ги за християнски светилища. Тезата й не обяснява защо подобни инсталации не са разпространени никъде другаде в границите на някогашната Византийска империя.
Оригинално становище изказва проф. Майкъл Калахан от университета в Глазгоу. Според него WC реликвата е наследство от времето, ко- гато келтските племена са обитавали тези земи. Очевидно обаче тази келтска традиция е била твърде различна от традицията на келтите в Западна Европа и по-специално на Британските острови.
Произходът на WC съоръжението от Провадия засега остава загадка. Очаква се изложбата да бъде посетена лично от Н.В. Кралица Елизабет II.
Вестник „People” отбелязва, че разкопките и консервирането на уникалната находка са се извършили благодарение на ентусиазма на местните хора и спонсорството на холандска фондация . Българският министър на културата е отказал финансирането на проекта, оправдавайки се с орязания си бюджет.
Редакционен коментар на събитието под заглавие „Was it actually in use?” (Употребяван ли е бил всъщност някога? /има се предвид клозетът/) посвещава и вестник „European Post”.
Древното съоръжение, се казва в коментара, стърчи, обгърнато в трагична самота, сред мрака на балканската история. Опитите да бъде приписано на определена културна традиция засега не се увенчават с успех. Изглежда, първата WC инсталация е дело на гениален предтеча на Леонардо да Винчи, останал за съжаление неразбран от съвременниците си. Хипотезата се подхранва от съмнението на археолозите, че съоръжението някога е било използвано. Ако това се потвърди, ще станем свидетели на един културен парадокс, който в значителна степен обяснява ситуацията на Балканите днес. И дори ако приемем, че сър Джон Харингтън вече не е първият откривател на водния клозет, остава ни утехата, че той поне е първият, който го е въвел в употреба - заключава авторът на коментара.
Снимки на съоръжението и скици, придружени с кратки информации, са публикувани във вестниците „Либърейшън” и „Индевър”, като последният публикува и снимка на кмета на град Провадия с текст: „Преден пост на прогреса!”
Другата водеща новина в пресата е продължаващият конфликт на Балканите.
************
- Ама на какво прилича това?! - гневно възкликна Деворина Селянова, като захвърли разпечатката сред остатъците от закуската върху масата. - Защо никой не пише за мен?
Варадин я изгледа е дълбока тъга. Нощта бе издълбала тъмни кръгове под очите му. Имаше вид на човек, който се завръща от преизподнята, натоварен е тайната за края на света.
- Защо ме гледаш така? Какво толкова съм казала? - нервно рече тя.
- Имаше такова условие, ако си спомняш - отвърна тихо той. - Това е неформален ангажимент и те не желаят гласност.
- Как си могъл да приемеш подобно нелепо изискване?! - избухна тя. - Каква е ползата от тази среща, ако никой не разбере за нея?!
Варадин не каза нищо. Беше прекарал мизерна нощ. Дамите бяха окупирали спалните в резиденцията, оставяйки го да се гърчи върху дивана в хола. Но мъките на тялото бяха нищо в сравнение е мъките на душата. Из пустите улици на съзнанието му бродеха страшни въпроси като глутница улични песове през зимата. Душеха по ъглите, джафкаха се и виеха сърдито, но той нямаше е какво да ги нахрани. И ставаше все по-зле!
През открехнатия прозорец долиташе свежа струя. Тънкото перде леко потрепваше.
- Значи тя ще иде да види проклетия клозет и този факт може да бъде разтръбен от пресата - поде Селянова е нова ярост, - а това, че ще дойде на моя концерт - не!? Какво излиза? Че един клозет е по-важен от мен! Как сте допуснали този абсурд?
- Изложбата не е съгласувана е нас - измънка той.
- А е кого е съгласувана? - настръхна тя.
- Ами не е съгласувана с никого - рече той. - Инициативата е на Британския музей и общината на Провадия.
- Но това наистина е абсурдно! - намеси се дамата, известна като Мичето. - Не можем ли да поканим Би Би Си да направят репортаж? Може би още не е късно? Нали поддържате връзки е Би Би Си? - обърна се тя към посланика.
- Какво? - намръщи се той.
- Би Би Си - повтори тя. - Да осигурят екип за довечера.
Варадин се усмихна снизходително.
- Това не ви е София все пак? - подхвърли той. - Освен това рискуваме да анулират ангажимента.
- Как така, в последния момент? - опули се Мичето.
- Съгласни ли сте да рискувате? - предизвикателно рече той.
Възцари се ледено мълчание.
- А няма ли да бъде по-лесно - обади се другата компаньонка, - ако г-жа Селянова отиде лично да открие това фамозно съоръжение? Едва ли някой ще възрази. Тогава всички вестници ще пишат за нея.
- Как можа да го кажеш, Вероника!? - ревниво извиси глас Мичето. - Госпожа Селянова пропагандира непреходните духовни ценности! Не може дейността й да бъде асоциирана с нещо толкова вулгарно!
Вероника Дишлиева, знатна дама от столичния хайлайф, извърна лице към патронката си. „Виж я, моля ти се, как се превзема!“, искряха гневно очите й. Тя понечи да сподели мисълта си на глас, но изведнъж осъзна, че няма да срещне подкрепа. Селянова изглеждаше напълно сериозна, сякаш обмисляше нещо важно.
- Слушайте - рече внезапно тя. - Никой не може да ни забрани да изпратим комюникета до вестниците веднага след концерта. Не рискуваме нищо. Да се сърдят, ако щат - след дъжд качулка. Мислиш ли, че идеята е добра? - обърна се тя към Варадин.
Един слънчев лъч затанцува триумфално върху вирнатия й нос.
Той погледна през нея и кимна:
- Абсолютно.
До концерта оставаха по-малко от 10 часа.
Секундите цъкаха в мозъка му като бомба с часовников механизъм.
Селянова го изгледа разтревожено. Какво му ставаше на този човек? Вчера си беше съвсем добре, а днес изглеждаше като удавник. Сигурно си имаше някакви грижи, но това малко я засягаше. „Дано не изпорти нещата в последния момент“, помисли си тя.
- Ще отида да проверя как вървят приготовленията - измърмори той, поглеждайки часовника си, и стана.