Портата на дявола

Докато Катерина чакаше на мостика на „Арго”, Кърт Остин седеше в конферентната зала заедно с капитан Хейнс и Джо Дзавала. Последните десет минути бе разказвал събитията, които преживя тази нощ, като завърши със зловещото откритие в къщата на плажа.

В отговор капитан Хейнс му разказа за нападението над групъра, за това, че Пол за малко не се е удавил и за сегашното му състояние. После той и Джо се редуваха да обясняват какво са научили за теорията на Гамей – че „Кинджара Мару” е бил ударен от някакъв вид оръжие с насочена енергия.

– За нещо като програмата СЗИ ли говорим? – попита Кърт, като имаше предвид Стратегията за защитна инициатива. – Нещо, което може да сваля ракети?

– Нещо такова – каза капитанът. – Работата е там, че не знаем. Но е възможно.

– И защо някой ще удря случаен товарен кораб насред Атлантика? – попита Кърт.

Преди някой да отговори, лампичката на интеркома светна, а свързочният офицер заговори:

– Повикване за вас, капитане. Директор Пит.

– Включи го на високоговорител – нареди капитанът.

Говорителят изпращя за секунда и после прозвуча гласът на Дърк Пит.

– Знам, че при вас е късно, джентълмени, но доколкото разбрах, още сте будни.

– Тъкмо обсъждахме събитията – каза Хейнс.

– Аз пък обмислях един въпрос, който ме занимава, откакто всичко това започна – каза Кърт. – Защо ще удрят товарен кораб насред Атлантика? За какво говорим – за пиратство или за елекромагнитно оръжие.

– Мисля, че мога да отговоря на въпроса ти – каза Дърк. – Хирам Яйгър прави проучване, за да установи каква мощност е необходима и какви трябва да са възможностите на това оръжие, но когато го попитах от какво се нуждае човек, който иска да създаде подобно нещо, той отговори – от много.

– Много ли? Много какво?

– От всичко по много – отвърна Дърк. – От много енергия, от много материали и от много пари. Повече, отколкото някой би могъл да придобие лесно. В случая „Кинджара Мару” вероятно е бил мишена заради товара си от покрит с титан итриево-бариев меден оксид. Това е високотехнологично, ужасно скъпо съединение, което се използва за изработването на невероятно мощни свръхпроводими магнити.

– И тези магнити могат да се използват за направата на енергийни оръжия – предположи Кърт. – Също като онова, което според Гамей е ударило кораба.

– Точно така – потвърди Пит. – В общи линии тези свръхпроводими магнити са съществена част от всеки проект, свързан с енергия при високо напрежение. Нормалните магнити създават твърде много топлина при високоенергийни нива, но свръхпроводимите провеждат енергията, без почти никакво съпротивление.

Джо заговори:

– Звучи сякаш някой е адаптирал тази технология за военни цели.

– И Яйгър мисли така – каза Пит. – А и тестовете на Гамей върху пробите от „Кинджара Мару” са недвусмислени.

– А имате ли представа кой стои зад това? – попита Кърт.

– Още не – отговори Пит. – Може да е терористична групировка, някоя войнствена нация или фракция. През последната година имахме сблъсък с китайската триада заради биологично оръжие, така че всичко е възможно.

– Ами парите? – попита Кърт. – Щом това нещо е толкова скъпо, трябва да има някакви следи от покупката.

– Търсим – каза Пит. – Засега успяхме да открием мащабни покупки на различни свръхпроводими материали, извършени от десетки компании, но като че ли са просто прикрития. Изглежда сякаш някой се опитва да обере от пазара по-мощните свръхпроводими материали.

Кърт погледна към Джо, после към капитана. Пит продължаваше да говори:

– Проблемът е, че всички стари покупки водят към компании прикрития, които пък оперират като подизпълнителни на други компании прикрития. Парите идват от неустановени източници, а фиктивните компании са били закрити веднага след приключването на сделката. Това прави проследяването много трудно. На повърхността всичко изглежда законно. Хората са си платили, няма нищо нередно. Никой не е прецакан, поне засега.

– Щом са пазарували така, защо изобщо им е било нужно да крадат нещо? – попита Кърт.

– Покритият с титан итриево-бариев меден оксид е най-мощният свръхпроводник – обясни Пит. – Може да действа ефективно в полеви условия с мощност до деветстотин тесла.

– Като изключим страхотната група от деветдесетте, какво означава „тесла”? – попита Джо.

– Това е единица мярка за мощност, с която се измерва силата на магнитното поле – обясни Пит. – Не мога да ви кажа точно какво означава в цифри деветстотин тесла, но мога да направя сравнение със свръхпроводниците, използвани в японските влакове на магнитна възглавница, които се претоварват при четири тесла. Така че ако четири тесла могат да вдигнат влак, деветстотин могат да вдигнат двеста двайсет и пет влака.

Капитан Хейнс издиша бавно.

– Надпревара във въоръжаването – промърмори той. – Ако създаваш оръжие, ще искаш то да е най-мощното.

Според Кърт нещо все още не пасваше.

– Ако всичко това е така нелегално, как така пиратите са разбрали за итриево-бариевия меден оксид на борда на кораба?

– Въпреки цялата секретност – отвърна Пит – има три страни, които са знаели за това.

– Купувачът, продавачът и превозвачът – изброи Кърт.

– И от всички тях кой би имал мотив да потопи кораба и да накара материалът да изчезне?

– Продавачът – каза Кърт, като осъзна какво иска да подскаже Пит. – Взели са добра цена, уредили са нещата така, че свръхпроводимият материал да стигне до китайците и после са нападнали кораба и са си го прибирали обратно.

– Доста коварно – отбеляза Хейнс. – Сигурни ли сме, че не сме захапали нарочно поставена въдица?

– Разполагам с манифеста на „Кинджара Мару” – каза Пит – заедно с капитанския дневник и бележките на отговорника за товара, които се прехвърлят електронно в офиса на „Шокара”, когато техен кораб напусне пристанище. Бих ви ги прочел, но сега шофирам, затова ще ви предам информацията накратко, сигурен съм, че ще разберете за какво става дума.

– Пит продължи: – Корабът е натоварен във Фрийтаун, Сиера Леоне, три дни преди да потъне. Взел е стандартно карго, различни руди, предназначени за Китай, и после е получил заповед да остане в пристанището още два дни и да чака товар.

– Итриево-бариевият оксид – предположи Кърт.

– Точно така. Но когато товарът най-сетне пристигнал, имало няколко неща, които според капитана са били твърди странни и затова ги е отразил в дневника. Първо, товарът бил качен на борда от мъже, които не са били докери. Били са смесена група – бели и чернокожи. Капитанът е отбелязал, че приличат на „военна или паравоенна част”.

– Чух слухове, че наемници са завзели мините и ги експлоатират за собствена изгода – каза Кърт.

– Само че нашият материал не е естествен – уточни Пит. – Освен това водачът на групата настоявал, че товарът трябва да бъде съхраняван отделно от другите руди, в хранилище с контролирана температура. Това изискване се сторило странно на отговорника за товара, който рискувал и влязъл в спор с тези военни. Изгубил спора.

– И защо ще искат това? – попита Джо. – Температурата влияе ли на материала.

– Не – отвърна Пит. – Но „Кинджара Мару” има само едно малко хранилище с контролирана температура.

– Така материалът ще е лесен за откриване и разтоварване – каза Кърт.

– Да, така изглежда – съгласи се Пит.

– Значи продавачът е и пиратът – обобщи капитан Хейнс.

– А пиратът е имал енергийно оръжие – добави Кърт. – Което означава, че хората, които са продали итриево-бариевия меден оксид – същите онези, които са го качили на борда на кораба, са и хората, които са създали оръжие с него. Пак те трябва да са хората, които са притиснали пазара.

– Да се чуди човек какво са намислили – рече капитанът.

– Които и да са тези хора – продължи Пит, – те имат нужда от толкова много материал за онова, с което са се захванали, че рискуват да ядосат китайците и да се докопат до всеки грам, който открият. Включително и онова, което самите те вече са продали.

– Може би това обяснява защо са тук, на Санта Мария – каза Кърт. – Вече се сблъсках с единия от тях, същия, с когото си имах работа и при потъването на „Кинджара Мару”. Не знам кой е взел пробата от скалата и е избил френския екип, но се обзалагам, че всичко това има връзка помежду си.

– Но ние видяхме как лодката им се взривява – обади се капитан Хейнс. – Дори открихме няколко тела.

– Няколко пожертвани пионки – каза Кърт. – Другите вероятно са скочили през борда преди експлозията. И са оставили само онези нещастници.

– Но ние не видяхме други съдове в близък обсег, които може да са ги прибрали, или пък хеликоптер – каза капитанът. – А те определено не са плували до Африка.

– Не – отвърна Кърт. – Но Пол и Гамей са били атакувани под водата. Това означава, че онези хора със сигурност имат подводница.

– Значи тя е била корабът-майка – заключи капитанът. – Терористи с подводница. Накъде отива светът?

– Подобно на космоса, океанските дълбини вече не са достъпни само за правителствата. Знаем за пет-шест китайски подводници, които уж са отишли за скрап и са изчезнали безследно. Има и модели, които са в продажба, както и частни конструкции.

– Да не споменаваме руските подводници клас „Тайфун”, които са превърнати в товарни превозвачи – добави Кърт. – Миналата година си имахме работа с една от тях.

– И поне за една от тях все още не се знае нищо – добави Пит.

– Прекрасно! – обади се шеговито капитанът.

– Значи тези типове имат подводница – заключи Кърт. – Може би клас „Тайфун”, превърната в товарен превозвач. Те имат някакъв вид смъртоносно електромагнитно оръжие, което те изгаря, преди дори да се усетиш какво става, и рискуват да бъдат разкрити и да си навлекат гнева на китайците, като се докопат до още материал. А точно сега открихме скална кула, за която смятаме, че е естествен свръхпроводник, и тя си стои сам самичка и неохранявана.

– Да, масата е сервирана – засмя се Пит. – Мислиш ли, че ще дойдат за вечеря?

– Да, като Джулиън Пърлмутър на шведска маса – отвърна Кърт.

Хейнс кимна.

– Има логика. Те доста ефективно ни прогониха от мястото, като показаха, че са способни на нападение.

– И знаят това – каза Кърт, предполагаше, че са видели как „Арго” навлиза в пристанището.

– Португалска фрегата с подходящо въоръжение ще се появи там едва утре следобед – обяви Пит.

– Предполагам, че онези знаят и това, и го очакват – каза Кърт. – Това им дава дванайсет часа за действие.

Настъпи тишина, всички обмисляха последствията.

– Тези „Тайфуни”, които са превърнати в превозвачи, могат да поберат петнайсет хиляди тона в бившите си ракетни отсеци – каза Дърк.

– А ако за триста тона итриево-бариев меден оксид си струва да потопиш кораб, как групировка, заинтересувана от „много”, ще подмине безплатен улов като този?

Възцари се тишина. Дори от говорителя се чуваше единствено тих фонов шум.

– Ако те наистина имат „Тайфун“ – обади се най-накрая Пит, – ще трябва само да изрежат части от скалата и да ги спуснат в ракетния отсек, като в боклукчийски камион. Но нека сме наясно – не знаем дали имат подводница.

Кърт кимна, а Джо го погледна и вдигна вежди.

– Дори да не знаем с какво разполагат – каза той, – все пак какво ще предприемем?

Кърт обмисляше думите му. Една подводница „Тайфун”, която има торпеда и е управлявана от наемници, не беше нещо, с което „ Арго” може да се справи.

– Джо е прав – каза капитанът. – Не можем да изложим кораба на риск. Докато не се появят военните, ще се държим на разстояние от тези хора, каквото и да са намислили.

Кърт знаеше, че е прав, но не му харесваше. Имаше чувството, че се предават. Трябва да има начин да ги спрат. Погледна през прозореца на вратата на конферентната зала и видя Катерина. Тя седеше кротко на мостика, наметната с анорак на НАМПД, отпиваше от чаша кафе и говореше с един от екипажа. Тогава му хрумна нещо.

– Ами ако не се опитаме да ги спрем? – каза той. – Ако идем там и се скрием сред останките, докато се появят. После, ако наистина дойдат, ще намерим удобен момент и ще прикачим трансмитер към корпуса им. Така ще можем да ги проследим до базата им и ще оставим големите момчета да се оправят с останалото.

Капитанът и Джо като че ли харесаха плана му, но Пит мълчеше.

– Директоре? – попита капитанът.

– Звучи ми твърде рисковано – отвърна Дърк. – По-лесно е да вземем въоръжени патрули от базираните на брега самолети.

– Но това ще ги изплаши – отбеляза Кърт. – А иначе ще разберем кои са и откъде идват.

– И как мислиш да идете там, без да се издадете? – попита Пит. – Те ще очакват нещо от момента, в който напуснете пристанището.

Кърт се усмихна и се озърна към Джо.

– Ще вземем баракудата.