Портата на дявола

Вашингтон, окръг Колумбия, 6 юли, 13.30 ч .

Дърк Пит седеше на първата редица в залата за извънредни ситуации в Пентагона. Камерън Бринкс от АНС водеше шоуто. Президентът не беше тук, но пък тук беше държавният секретар, висши военни от всички въоръжени сили и няколко членове на кабинета. Тук беше и вицепрезидентът на Съединените щати, бившият шеф на Дърк Пит, адмирал Джеймс Д. Сандекър.

След странните събития в Сиера Леоне през последните няколко дни и последвалите заплахи от президента им, Бринкс беше приел възможността Сиера Леона да е замесена в отвличането на учените и в създаването на някакъв вид енергийно оръжие.

Как иначе ще имат куража да заплашват света и Америка в частност? След няколко дни на сателитно търсене Бринкс обяви, че е установил местоположението на това оръжие, като го наричаше явна и реална опасност.

В предната част на залата имаше екран, който почти не отстъпваше по размери на някои билбордове, които бе виждал. На него се излъчваха изображения от сателита. В момента на екрана се виждаше част от крайбрежието на Сиера Леоне, плитък залив, широк петнайсетина километра, който бе зона за добив на нефт, наречена Четириъгълника заради разположението на четирите платформи. От по-широк ъгъл те изглеждаха като четири сиви точици. При по-близък план точиците добиваха формите на огромни крайбрежни петролни платформи.

По екрана течеше и друга информация – числа и кодове, които Пит не разбираше. Дори по едно време се зачуди защо изобщо е тук. НАМПД съвсем бегло участваше в това търсене.

Присъстващите имаха няколко минути да прегледат папките пред тях и Дърк отново проучи данните. Вниманието му бе привлечено от факта, че цялото поле и четирите платформи са собственост на правителството на Сиера Леоне, и винаги са били, за разлика от структурите, превзети преди няколко дни по време на национализацията.

Друга червена лампичка светна в главата му при факта, че специалистът по добив на нефт, с когото ЦРУ бяха говорили, настояваше, че там, където правителството на Сиера Леоне сондира, няма петрол. Това беше просто загуба на пари, които МВФ изливаше в тази страна.

Като се добавеше и постоянното присъствие на строителните баржи и непрестанните доставки на оборудване дори след изграждането на платформите, вероятно там наистина се случваше нещо странно.

Пит затвори папката и щом вдигна очи, видя, че Бринкс и вицепрезидент Сандекър вървят към него. Спряха и поговориха с командващия флота, преди да продължат към мястото на Пит.

Пит стана и се здрависа с двамата мъже.

– Казах ви, че вашите хора отидоха да гонят вятъра, като търсят онзи наемник – рече Бринкс.

Пит се усмихна, а зелените му очи излъчваха единствено радост, въпреки желанието му да халоса Бринкс право в устата.

– Много се надявам да сте прав – каза той. – След всичко, през което мина, Остин може да си вземе почивка.

– Добре – каза уверено Бринкс, – мислим да му я осигурим.

Той се оттегли и Сандекър се настани до Пит.

– Благодаря за поканата – каза Пит саркастично. – Тук е като парти в басейн с акули и алигатори.

– Да не мислиш, че аз съм те поканил? – пошегува се Сандекър. – Бринкс те включи в списъка.

– Защо?

– Вероятно иска да злорадства.

– Рано му е още – отбеляза Пит. Сандекър се съгласи.

– Чух, че добре си го подредил онзи ден.

– Той си го просеше.

Вицепрезидентът се изсмя и се облегна назад, като се вгледа в екрана.

– Сигурен съм!

Пит бе благодарен за подкрепата на Сандекър.

– Знаеш ли, странно е да те видя без пура в устата – каза той.

– В тази зала не се пуши – отвърна Сандекър. – А сега замълчи и може да научиш нещо.

Отпред Камерън Бринкс започваше презентацията си. След като обясни онова, което Дърк вече бе прочел в папката, той премина към подробностите:

– Ще се постарая да съм кратък. Всички знаем каква е ситуацията в Сиера Леоне, но не знаехме доколко заплахите, които отправят, са съществени. Сега вече вярваме в това, като имаме предвид информацията, събрана от различни източници. Колкото и странно да звучи, Сиера Леоне, една от най-бедните страни в света, притежава оръжие с невъобразима разрушителна сила.

Бринкс отиде до другата страна на залата, поговори малко с един свой асистент, който явно бе зачислен към щаба на АНС във Форт Мийди, Мериленд, откъдето идваха сателитните данни.

– След като вече бяхме приготвили папките с информация за вас, проведохме допълнителен сателитен оглед на Четириъгълника. Видеото на екрана е в реално време.

Той погледна надолу и изчака асистентът да натисне няколко клавиша на компютърния терминал пред него, после взе дистанционното управление и посочи към екрана. С едно натискане на бутона цветовете се промениха. Изкуствени цветове оцветиха водата, земята и особености, които досега не се виждаха.

– Това е инфрачервено сканиране на района – каза Бринкс. Пит се вгледа в екрана – площта около всяка петролна платформа бе окъпана в червеникав цвят, който се издължаваше с прилива. Това беше някакво енергийно изтичане, което повишаваше температурата на водата около платформите и бавно бе носено от течението. Замърсяване беше първата му мисъл, изтичане на нефт или някакви дестилати, но после си спомни, че в региона няма нефт.

– Сондите изпомпват загрята вода – каза той. Бринкс кимна.

– Точно така, господин Пит. Всяка от тези платформи изхвърля загрята вода в Атлантика. Стотици хиляди кубични метра загрята до високи температури вода всеки ден. Има само една причина за това: каквото и да правят, имат нужда от голямо охлаждане.

– Те генерират енергия – прошепна Пит на Сандекър, няколко секунди преди Бринкс да потвърди това.

– Въпросът е защо? – каза Бринкс. – Отговорът е прост – за да използват масивен ускорител на частици, който са превърнали в оръжие.

Бринкс натисна дистанционното и образът отново се промени, сега към тъмносиньото, сивото и магентата на екрана се появи лилаво. Новият цвят минаваше на тънка ивица около четирите платформи – които всъщност бяха на километри една от друга – в гигантска примка. Други тънки ивици се разклоняваха от тази примка и се протягаха към океана. Една група отиваше на запад и северозапад, друга на север и североизток, а трета група от тези тънки лилави пипалца се отклоняваше към Африка.

– Тази примка обозначава подводна структура, която бе идентифицирана чрез комбинация от инфрачервено сканиране и проникващ под повърхността радар от шпионски самолет „ Аврора”. Примката е с диаметър двайсет и четири километра – каза Бринкс, като използва лазерна показалка, за да опише обръча. – И всяка от тези нефтени сонди е просто фасада за пред нас. Под тези структури има работещи електроцентрали, всяка с размерите на малък град.

– И какви са тези електроцентрали? – попита някой.

– Газотурбинни генератори, които се захранват от голям газопровод, за който твърдят, че е изграден специално за отвеждането на газ извън региона. Сега знаем, че всъщност е точно обратното.

– И къде отива всичката тази енергия? – попита някой.

– Използва се за свръхпроводимите електромагнити, които ускоряват частиците – каза Бринкс – и за масивната охладителна система, необходима да се поддържа работна температура.

Бринкс се изправи и обясни:

– По наши изчисления тази система генерира и използва двайсет пъти повече енергия, отколкото ЦЕРН използва за ЛАК. Има само едно обяснение за подобни енергийни нужди. Това нещо е оръжие. То вероятно може да свали сателитите над Европа, Атлантическия океан и Африка. Може да заплаши корабоплаването в Атлантика, може би на стотици километри във всички посоки. Може да заплаши и търговското въздухоплаване в радиус от петстотин километра.

– Оръжието има обхват само петстотин километра, така ли? – попита Пит.

– Не – отвърна Бринкс. – То вероятно може да нанесе щети в много по-голям обхват, вероятно дори до десетки хиляди километрa, но стреля в права линия, като лазер. Лъчът не може да се извива по кривата на земята като балистична ракета.

В това имаше смисъл, ако не друго.

– Ами „Кинджара Мару”? – попита Пит. – Този кораб не е бил близо до Сиера Леоне.

– Не – призна Бринкс. – вероятно са имали производно оръжие на подводницата, която търсим. Но това е тактическо оръжие, дребна работа. Другото е стратегическо и заплашва целия регион. Ще се справим първо с него, после с подводницата.

Бринкс се обърна към събралите се:

– Нашите препоръки са да нанесем един прецизен удар, преди Джема да е използвал оръжието срещу някого.

Настъпи тишина. Всички бяха съгласни, особено след действията и заплахите на Джема Гаранд срещу Съединените щати.

– А вашите препоръки за метода, господин Бринкс? – попита вицепрезидент Сандекър.

– Съветваме да се превземат платформите, господин вицепрезидент – каза Бринкс. – Така ще прекъснем захранването. А без мощност ускорителят на частици ще е само един голям тунел с високотехнологично оборудване.

Пит не харесваше самодоволния тон на Бринкс, но в случая беше съгласен с него. Съществуваше заплаха, контролирана от лидер, който явно не беше съвсем с всичкия си. Една въздушна атака щеше да доведе до минимални разрушения и най-малко жертви. Технологията щеше да бъде запазена и проучена.

Колкото и да му беше неприятно, трябваше да се съгласи с Бринкс.

– Ще предам препоръките ви на президента – каза Сандекър и се изправи.

Обикновено срещи като тази не траеха дълго. А дори и тази да продължеше, вицепрезидентът вече бе видял достатъчно.

Но преди да си тръгне, на екрана в залата се случи нещо странно. Цветовете се разместиха за секунда, след това се сляха, сякаш някой смущаваше сигнала.

Всички очи се извърнаха натам. Бринкс погледна помощника си.

– Какво става?

Помощникът набираше нещо на лаптопа. После вдигна очи и поклати глава.

След секунда по екрана мина бял проблясък и всичко потъмня. Последва бял шум, а накрая черен екран. Текст в долния десен ъгъл посочваше, че сигналът е изгубен.

Бринкс изглеждаше объркан.

– Разбери какво стана със сигнала.

– Линията е чиста – каза помощникът. – Сигналът минава, само че не носи никаква информация.

Пит бе видял нещо странно на екрана, преди той да потъмнее. Съмняваше се, че някой друг го бе забелязал, тъй като вицепрезидентът вече излизаше. Когато Сандекър стана, всички се изправиха, включително и Пит, но без да откъсва очи от екрана.

Това му позволи да види, че цифрата, която показваше топлинното излъчване от платформите, внезапно започна да се покачва. Стойностите се променяха бързо, като на въртящ се одометър. Над едно от пипалцата се появи нова област в червено и магента. Тя се видя само за секунда, но Пит беше доста сигурен какво означава.

Някъде във Форт Мийд техниците вероятно също знаеха; просто бяха твърде смаяни, за да го потвърдят, преди да са проверили всяка друга възможност.

– Проблемът не е в компютъра – каза Пит. – В сателита е. Всички се извърнаха към него.

– Така ли? – попита Бринкс. – И откога стана такъв експерт по дистанционната образна диагностика?

– Не съм – каза Пит. – Но върни последните пет секунди от записа. Ще видите енергийно изтичане точно преди изображението да изчезне. Те стреляха по сателита, Бринкс. С него е свършено.

Бринкс погледна към асистента си.

– Опитваме се да възобновим връзката – каза той.

– Забрави – обади се Пит. – Търсите мъртва птичка.

– Превключи на Кейхол Браво – каза Бринкс, имаше предвид поддържащия сателит, който се движеше в обрита под друг ъгъл и на друга височина.

Асистентът направи последен отчаян опит и вдигна очи. Нямаше какво да каже.

– Два сателита ги няма – каза Сандекър. – Това си е война. Всички в залата осъзнаваха това.

– Предполагам, че си доволен – каза Пит на Бринкс. – Това доказва твоята теория. Джема Гаранд е опасен, оръжието му функционира и той не се страхува да го използва. Дори аз съм съгласен с теб. Той трябва да бъде обезвреден.