Портата на дявола

Няколко часа по-рано, малко след като Кърт и Джо се бяха настанили на морското дъно до „ Либърти”, Катерина Луская опаковаше куфара си под надзора на майор Сергей Комаров.

След всичко случило се върховното командване бе решило да изоставят мисията.

– Ти си се обвързала емоционално с американеца – укори я майорът.

– Не толкова, колкото ми се иска – отвърна тя студено.

– Не те изпратихме тук затова – напомни ѝ той.

Тя почти беше забравила за мисията си, толкова неща се бяха случили.

– Той отговаряше за района – каза Катерина. – Реших, че ще е по-добре да му стана симпатична. Нали все така става в старите филми.

Майорът я гледаше подозрително, но се усмихна леко, по покритите му с набола брада страни се появиха леки бръчица.

– Добър отговор – каза той. – Учиш се.

Тя му се ухили тъпо в отговор и се зае отново с багажа. В този момент на вратата се почука. Майорът не беше толкова лош. Държеше се по-скоро като голям брат, отколкото като Големия брат.

Той отиде да отвори вратата, като пъхна ръка под сакото си, където беше пистолетът му „Макаров”.

В коридора пред вратата стояха двама мъже. Единият беше нисък, с тъмна коса и държеше нещо като малък монокуляр, а по-високият му партньор държеше предмет, подобен на тръба, но на извития му връх имаше скреж, а отстрани се виждаше тежка електрическа батерия.

По-ниският сложи монокуляра на шпионката на вратата.

– Забелязвам движение – каза той. – Мъж е. Три секунди. Отстъпи от вратата, а мъжът с тръбата се приближи, като насочи края ѝ към вратата, на нивото на гърдите.

– Да – извика на руски майор Комаров от другата страна.

– Какво има?

– Сега! – изкомандва ниският.

Другият натисна някакъв бутон, чу се кратко жужене, после внезапен тътен и там, където тръбата беше притисната към вратата, се разхвърчаха отломки. Това беше миниатюрно електромагнитно оръжие, захранвано със свръхпроводими магнити и носещо двуфунтов остър метален шип като снаряд. При натискането на бутона шипът се изстрелваше със сто и шейсет километра в час, повече от достатъчно да мине през вратата и през руснака.

Мъжът с оръжието отстъпи назад и ритна вратата. Касата се откърти и това, което беше останало от вратата, се отвори.

Катерина Луская чу странен звук и вдигна глава. Из стаята се разхвърчаха трески. Майорът политна назад, като се държеше за корема, а от тялото му стърчеше късо, подобно на копие парче метал. Бялата му риза се просмукваше с кръв. Той падна на пода, без да продума.

Отначало Катерина застина, но после се хвърли към майора. Стигна до него и грабна оръжието изпод сакото му. Извади го от кобура, свали отчаяно предпазителя и се обърна към вратата.

Един ботуш се заби в лицето ѝ и главата ѝ се извъртя настрани, преди да е успяла да стреля. Тя се препъна, изпусна пистолета и почувства как някой се стоварва отгоре ѝ.

Беше зашеметена от удара и не можа да се съпротивлява, когато към лицето ѝ се притисна кърпа с хлороформ. Тя усети как ръцете ѝ отмаляват и после потъна в мрак.