Проектът

33.

Инок, кардинал Теодосий, влезе в библиотеката и се разположи на любимия си стол. Приличаше по-скоро на добре облечено плашило, отколкото на кардинал.

— Надявам се — обърна се той към Джил, че нямате възражения срещу посещенията на един стар, дрънчащ робот, който няма достатъчно работа, за да запълва времето си.

— Ваше Преосвещенство, аз обичам вашите посещения — отвърна Джил. — Очаквам ги с нетърпение.

— Странно — изрече кардиналът и размърда крака, за да ги постави на по-ниското стъпало отдолу на стола, после повдигна одеждата към кръста си, наведе се напред, притиснал ръце о тялото си, като че го болеше корем. — Странно е, че такива като нас намират толкова неща, за които да разговарят. Мисля, че нашите разговори са твърде съдържателни. Не сте ли съгласна с мен?

— Да, Ваша Светлост.

— Започнах да изпитвам голямо уважение към вас — каза той. — Работите упорито и ентусиазирано. Имате ум като капан. Почти нищо не ви убягва. Помощниците ви докладват хубави неща за вас.

— Искате да кажете, че моите помощници са шпиони, които ви докладват за мен?

Той със съжаление плесна с ръце.

— Знаете, че не това имам предвид. Понякога се случва да разговарям с тях и те споменават вашето име. Направили сте им изключително впечатление. Казват ми, че вие мислите като робот.

— О, надявам се, че това не е истина.

— Какво е толкова лошо, милейди, в начина на мислене на роботите?

— Нищо предполагам. Би било погрешно, ако разсъждавам като робот. Би трябвало да мисля като човек.

— Човешките същества са странни — добави кардиналът. — Наблюдавал съм ги в продължение на много години, преди да стигна до този извод. Може би вие не го осъзнавате, но роботите са направо вманиачени на тема човешки същества. Хората са една от нашите любими теми за разговор. Прекарваме дълги часове, бъбрейки за тях. Предполагам, че е възможно между човек и робот да се установи здрава връзка. Съществуват митове, които описват такава близост. Никога не съм имал отношения от този вид и чувствам, че по някакъв начин съм страдал от липсата им. Трябва да бъда откровен и ще кажа, че при посещенията си тук аз откривам началото на подобна връзка с вас. Надявам се, че нямате нищо против.

— Разбира се, че не. За мен е чест.

— Досега — продължи кардиналът, — съм имал съвсем малък контакт с човешки същества. Екюър е единственият човек, с когото съм общувал.

— Пол Екюър е добър човек — каза Джил.

— Добър. Да, предполагам, че е такъв. Но и мъничко малко твърдоглав. Живее единствено заради своите Изследователи.

— Такава е работата му — отвърна Джил. — И той я върши добре.

— Наистина е така, но понякога е склонен да забравя за кого работи. Оставя се да бъде прекалено погълнат от задачите си. Поема повече отговорност, отколкото е нормално. Изпълнява проект на Ватикана, но понякога действа, като че проектът е негов собствен и работи съвсем сам.

— Ваша светлост, защо ми казвате всичко това? Нима сте се притеснили чак толкова много от инцидента с Рая?

Кардиналът вдигна глава и се взря в нея. После измърмори:

— Госпожице, понякога сте прекалено проницателна и това не е във ваша полза.

— Никога не е така — възрази тя. — Понякога действам глупаво, тъкмо когато се опитвам да бъда проницателна.

— Загрижен съм — каза кардиналът — по онзи въпрос за канонизацията. Не съм сигурен, че имаме нужда от светец. Той може да ни причини много повече неприятности, отколкото си струва. Вие как мислите?

— Всъщност, не съм мислила за това. Дочувах разни приказки. Това е всичко.

— Екюър не бърза да ни покаже куба за второто посещение на Изследователката Мери в Рая. Имам чувството, че не желае да го стори. Не зная какво се е случило. Не съм сигурен дали въобще някой е запознат с това. Носят се разни грозни слухове.

— Вероятно никой от тях не е истина.

— Да, по всяка вероятност е така. Често слуховете не излизат верни. Но защо Екюър не ни дава куба?

— Вероятно е бил зает. Той наистина има много работа. Винаги ли предава веднага кубовете на Ватикана?

— Не, струва ми се не веднага. Предава ни ги, когато има удобен случай да го стори.

— Значи това е — рече Джил, — просто не се е отворил удобен случай.

— Не зная — отвърна кардиналът. — Екюър е близък приятел на Тенисън, а Тенисън познава Декър.

— Ваше Преосвещенство, думите ви звучат така, като че тези тримата заговорничат срещу вас. Какво общо имат Тенисън и Декър с всичко това? Няма за какво да се страхувате от тях. Екюър и Тенисън са хора на Ватикана. А Декър въобще не се намесва.

— В това отношение вие можете да ми помогнете.

— Не съм сигурна дали бих могла — заяви тя. — Какво ви кара да мислите, че мога да ви помогна?

— Сигурно знаете за това. Вие спите с Тенисън.

— Засрамете се, Ваше Преосвещенство! Никога не съм знаела, че роботите обръщат внимание на такива неща.

— О, не обръщаме — увери я кардиналът. — Не и по начина, който вие имате предвид. Но Тенисън сигурно е разговарял с вас по тази тема.

— Вас не ви притеснява това, че Мери ще бъде провъзгласена за светица — обърна се към него тя. — Причината е Рая, нали? Ако той ви тревожи толкова много, защо не отидете да проверите какво представлява?

— Не разполагаме с координати. Не знаем къде да търсим.

— Мисля, че се боите — възрази Джил. — Ваше Светейшество, дори и да имахте координатите, не бихте посмели да отидете. Страхувате се от онова, което бихте намерили там.

— Аз не се плаша от него — възрази той. — Безпокои ме настоящето състояние на Ватикана. Много векове той се развиваше безпроблемно. Имаше периоди на възход и време на несполуки, възникваха разлики в мненията, ала нито за миг досега не съм изпитвал съмнения, че тази институция ще пребъде във вечността, монолитна като скалата, в която е изсечена. Но сега се долавя скрита тенденция към… как да го нарека… бунт, който назрява и ще нанесе удар на нашата структура и главните принципи, върху които тя се основава. Не зная откъде се поражда той, ала съм убеден, че някъде действа подъл интригант, който го подклажда. От много време осъзнавам, че някой или нещо отмъква малки части от нашите запаси със знание. Не достига много далеч, но продължава да гризе като мишка, която сама трябва да изяде цял тон сирене. Не зная дали тези двамата — гризящата мишка и интригантът — са едно и също лице или ако не са, дали между тях съществува връзка. С Ватикана не трябва да се случи нищо, нищо не бива да попречи на работата му. Залогът е прекалено висок.

— Ваше Светейшество — каза Джил, — мисля, че тревогите ви са неоснователни. Строили сте изключително умело. Ватикана е прекалено стабилна институция. Нищо не може да я унищожи.

— Не самият Ватикан — изрече кардиналът, — а неговата цел. Както сте узнали от проучванията си върху нашата история, ние пристигнахме тук преди толкова много години, за да търсим по-добра, по-истинска вяра. Сред нас има такива, които смятат, че сме изоставили тази цел, че сме се отклонили, преследвайки натрупването на технологични и философски знания, които нямат нищо общо с универсалната вяра. Убеден съм, че грешат. Вярвам, че вярата е свързана със знанието — свързана може би със специфичен вид знание, ала за да достигнем тъкмо до него, да достигнем до отговора, който ни е необходим, трябва да разполагаме с множество отговори. Понякога може да се движим по погрешна следа, но може би именно това са пътищата, които трябва да следваме, за да се убедим, че те не водят доникъде, или че не водят в правилната посока.

— Значи възгледите ви са се променили — отбеляза Джил. — В ранните години ударението е падало върху вярата, не върху знанието.

— Да, отгоре погледнато, вие имате право. Но отначало ние не осъзнавахме, че вярата трябва да се основава на знания, а не на сляпо доверие, не на безкрайното повтаряне на неистини, в отчаян опит да ги превърнем в истина. Не можем да приемаме неистини, трябва да достигнем до истината.

Той замълча и впери прямия си, немигащ поглед на робот, в лицето й. Махна с ръка и Джил инстинктивно осъзна, че жестът му е отправен към Вселената, към цялото пространство и време извън стаята, в която седяха.

— Някъде там, навън — заговори той, — има някой или нещо, което знае всичките отговори. Сред тях ние можем да подберем именно онзи, който търсим. А може и да се окаже, че се нуждаем от всички отговори, от всеки един от тях, за да ни насочат към онзи, все още неоткрития, който търсим. Работата ни е да намерим този отговор — всички онези отговори или само един-единствен от тях, независимо от това кой е той. Не бива да изпадаме в самозаблуда, наслаждавайки се на спокойствието и славата, които ще ни даде този отговор. Трябва да продължим търсенето, което сме започнали. Независимо от това колко дълго ще трае то или къде ще ни изведе, ние трябва да залягаме над своята задача.

— А Рая — намеси се Джил, — ще създаде основа, здрава основа за онази самозаблуда, от която се страхувате.

— Не можем да рискуваме — заяви кардиналът.

— Сигурно подозирате, че това не е Рая. Не и старият, християнски Рай със звучащите фанфари, златните стълби и всичките му там хвъркащи ангели.

— Да, от интелектуална гледна точка аз съм в значителна степен сигурен, че не е, но ако наистина се окаже, че е Рая?

— Тогава поне ще разполагаме с отговор.

— Може да разполагаме с отговор, но не и с този, който търсим. Ако се задоволим с онова, което имаме, повече не бихме търсили истинския отговор.

— Добре тогава — идете и докажете, че това не е Рая. После се върнете и продължете работата си.

— Не можем да рискуваме — отвърна кардиналът.

— Че може да се окаже наистина Рая?

— Не само това. И в двата случая Ватикана би загубил. Вие, хората, обяснявате подобна ситуация така: независимо от мерките, които се вземат, успех не може да бъде постигнат. Ако не е Рая, тогава се изправяме срещу убеждението на много от нашите братя, че Изследователите са ненадежден източник. Ако се докаже, че Мери греши, ще се надигне ропот, че повече не можем да бъдем сигурни в Изследователите, че много от тях грешат, че повечето от тях не са прави. Информационната програма на Екюър е единственото могъщо средство, с което разполагаме. Не можем да я подлагаме на риск. Бяха ни необходими столетия, за да я развием до настоящето й ниво. Ако тя се разруши, ако бъде потопена в съмнения, ще са необходими векове, за да я възстановим, ако наистина е възможно да бъде възстановена подобна програма.

— Не бива да позволявате да се случва това. — В гласа на Джил пролича уплаха.

— Опазил ни Бог от това — изрече кардиналът.