Проектът

58.

Копа сено отново бе заспал. Той проспиваше по-голямата част от времето си, а може би просто затваряше всичките си тринадесет очи. Копа сено не се движеше много, а когато очите му бяха затворени, не можеше да се каже дали наистина спи, или просто се изолира от света около себе си. Сигурно е отегчен, мислеше си Балонообразния, когото Декър наричаше Опушения. Понякога Опушения беше убеден, че трябва да се отърве от Копа сено, ала след като по-внимателно обмислеше този въпрос, винаги го задържаше. Въпреки леността и неугледността си, Копа сено беше истински мъдрец. Щеше да бъде трудно да си намери друг, подобен на него, дори невъзможно. Освен това след като си приел някого за трети партньор, създава се такава връзка, че просто не ти се иска да я разрушаваш. За изграждането на безотказно работеща триада е необходимо много време, а Копа сено живееше край него, откакто Опушения се помнеше. Всеки би приел, рече си Опушения, че за това време сме привикнали един към друг и сме неразделни, благодарение на близките лични връзки, които съществуват между нас. Наистина бяха неразделни, помисли си Опушения, но не поради някакви си здрави връзки между тях. Бяха близки, защото Копа сено в никакъв случай не искаше да се отдели и на крачка от Опушения. Съществуваше някакъв психологически фактор, който превръщаше Копа сено — въпреки цялата негова мъдрост — в нестабилна личност. Той трябваше винаги да бъде прикрепен някого другиго, и този друг неизменно го закриляше от влиянието на околния свят. Можеше да се оплаква и да сипе огън и жупел срещу шума, който вдигаше Плопър. Можеше дори да заплашва, че ще се махне и ще разруши триадата, ала никога нямаше да го стори наистина — той знаеше, че именно триадата гарантира неговото спокойствие и сигурност.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Копа сено беше заспал (а може би само очите му бяха затворени) и Декър също го нямаше. Този Декър много често го няма, измърмори на себе си Опушения. Понякога той можеше да бъде забавно, интересно същество и без съмнение имаше богато въображение. Като цяло, беше достатъчно лоялен, но понякога Опушения се съмняваше в предаността му по отношение на триадата. Опушения признаваше, че Декър е опортюнист, макар и най-чаровният опортюнист на света. Докато пред него не се появеше по-примамлива възможност, той щеше да остане в триадата и Опушения с известна гордост си мислеше, че по-голяма възможност от него самия в Центъра няма. Нямаше друг Балонообразен в цялата институция, който разполагаше с повече политическа власт от него. Влиянието на Опушения беше създадено от мъдростта на Копа сено и от храбростта на Декър. Беше направил мъдър избор на партньори в триадата. Тогава защо понякога се дразнеше, дори направо изпитваше недоволство от двамата? Щеше ли да бъде възможно, питаше се той, след като станеха готови копията на двамата новодошли, да ги присъедини към триадата и да я превърне в квинтет? Щеше ли да посмее да стори това? Щеше ли да се отърве безнаказано след такава постъпка? Тя беше в разрез с всички традиции и утвърдени модели на мислене. Щеше да си навлече безпощадна критика. Ако последствията бяха само такива, можеше да ги понесе. Би ли било разумно, питаше се Опушения. Ако поискаше да разполага с трима Декеровци щеше да бъде прекалено нескромно, но в тъй наречените човешки същества се таеше сила. Мъдростта на Копа сено плюс находчивия опортюнизъм на три човешки същества…

Хрумването е добро, реши той. Трябваше да го обмисли много, много внимателно.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Защо пък ще се колебая, питаше се Опушения. Та той вече влизаше в състава на квартет, макар че никой не го осъзнаваше — или поне Опушения се надяваше, че е така. Беше крил този факт твърде находчиво, поне досега. Твърдеше, че Плопър е просто временен домашен любимец, макар че ако наистина му се наложеше да избира, Опушения щеше да изостави другите двама, ако чрез това можеше да си запази Плопър. Беше постъпил много хитро, помисли си той — никой въобще не се съмняваше.

Защо, чудеше се той, цени Плопър толкова много? Плопър не притежаваше нито мъдростта на Копа сено, нито дързостта и въображението на Декър, ала той му вдъхваше морална сила и трайно спокойствие — качества, каквито, доколкото знаеше, никой от неговата раса не бе притежавал досега.

Копа сено все още спеше, Декър го нямаше, всичките конуси се бяха оттеглили, затова Опушения беше сам, тоест почти сам — единственото същество, което даваше признаци на живот беше пльокащият насам-натам Плопър. Глупавите кубове, които бяха пристигнали с човешките същества и с Прахообразния (Опушения не го беше видял, но Декър му каза, че го е забелязал), бяха излезли на паркинга, наредени в кръг, и крещяха един на друг с проблясващи, хвърчащи символи.

Разнообразието на Галактиката, мислеше си той, цялата безкрайна пъстрота на формите на живот, а също така и всички онези разнородни концепции, които те бяха развили. В някои от тях липсваше и зрънце здрав разум, други вдъхваха страхопочитание. И все пак, във всички тези концепции имаше определена логика, стига само да можеше да я открие. Всичко това — идеите и логиката, заложена в тях — можеше да бъде използвано по определен начин, стига да бъде разгадано действието му. Този Център беше мястото, където трябваше да разбулват загадките — такова беше предназначението му. Но след като веднъж получеха готовите отговори, следваше друга стъпка. Тя се състоеше в това, откритият логически модел да бъде използван по подходящ начин — може би щяха да го използват с егоистични подбуди, но използваният по егоистичен начин модел, рече си Опушения, е нещо по-добро от въобще неизползван модел. От всички тук, от всички останали в този Център, той беше единственият, който притежаваше достатъчно хитрост и находчивост да употреби по предназначение откритията. С помощта на Копа сено и Декър, плюс постоянната подкрепа на Плопър, който винаги бе успявал да го убеди, че поетият от него курс е правилен, Опушения беше в състояние да приложи на практика (понякога и с егоистична цел) всички онези концепции и знания, натрупани в продължение на хилядолетия. Останалите, обзети от високомерие и гордост, се самозалъгваха, че могат да постигнат тази цел, ала не, не можеха! Той беше единственият, който щеше да съумее да стори това. Той щеше извлече полза за себе си от информацията по всички линии. Щеше да оползотвори всички възможности, предоставени му от Центъра. Задържа тази мисъл задълго у себе си. О, какви невярващи, шокирани физиономии щяха да направят те! Представи си сплесканите им от изненада лица, когато накрая узнаеха за неговите действия.

Първо Галактиката, помисли си Опушения, а после цялата Вселена. Първо Галактиката, после цялата Вселена.

Онези, другите, самодоволно закотвени в ограничените си орбити, разчитащи на връзката с партньорите си в триадата, бяха загубили предварително облога, който той печелеше. Бяха загубили, заради проявяваната надменност, заради фаталното си самодоволство и защото не бяха успели да схванат простата истина — че може и да грешат.

В продължение на хилядолетия Центъра се бе натъквал на стотици, може би хиляди религиозни системи. Макар че беше трудно те да бъдат изучени, все пак бяха направени обстойни проучвания на всяка отделна система, а след това всички те бяха подложени на тестове. И нито една от тях не издържа изпитанието. Всички те — всяка отделна религия — бяха оценени като абсурдни. Заключението беше, че не само боговете са фалшиви богове, но беше направена и крачка напред в оценката на религиозната система по принцип няма никакви богове, нито силни, нито слаби, нито истински, нито фалшиви. Всяка вяра бе окачествена като самозаблуда, като охотно приемана лъжа, разпространявана от слаби личности, принудени да издигат укрития за себе срещу горчивите истини на съществуването, срещу необоримите факти, че във Вселената не съществува някой, който бди над тях и ги закриля.

Плопър се приземи точно пред Опушения и този път вместо да пльокне в друга посока, започна да се мята на място, напред-назад, напред-назад, точно пред лицето му. Пльок, пльок, пльок, продължи той в бърз темп.

Опушения го наблюдаваше, хипнотизиран от непрестанното движение нагоре-надолу, от постоянния ритъм на свистящия звук, и изпитваше безкрайно учудване. Отдаде се на размисъл. Благочестие, страст и власт се сливаха в едно. И трите притежаваха святост в еднаква мяра. Властта не беше ни на йота по-низша от благочестието. Завладян от подобни чувства, той си помисли, че точно така и трябва да бъде, че властта е еднаква по святост с благочестието и страстта. Тази мисъл го накара да се почувства спокоен, защото той се стремеше единствено към властта. Някои казваха, че властта е зло, и да упражняваш власт над другите също е зло, ала истината не беше такава, защото онези, които твърдяха това, грешаха. Те също така грешаха, когато твърдяха, че няма богове. Грешаха, защото той бе намерил свой собствен бог — и това божество, заедно с Копа сено и Декър му принадлежаха. След време богът щеше да му даде необходимата власт, за да осъществи своя план. Когато дойдеше време да действа, той щеше да разполага с власт.

— Преклони се пред мен! — бе заповядало божеството.

И Опушения бе се отдал на молитви, защото сделката, която бе сключил със своя бог, изискваше това.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.