Проектът

57.

Един монах съобщи, че Стария пристига на площадката, застлана с мрамор, и кардинал Теодосий излезе да го посрещне.

Стария спокойно се приближаваше с въртеливо движение. Спря пред стълбището, остана неподвижен за миг и се спусна на паважа. Около него започнаха да трептят вибриращи, барабанящи звуци и накрая той успя да ги транслира в думи.

— Връщам визитата ви — изрече той.

— Благодаря ви — отговори Теодосий. — Много любезно от ваша страна. Трябва често да се срещаме.

— Нося ви новини — обяви Стария. — Имам съобщение за вас. Един от Прахообразните ми го донесе.

— Шептящия ли? Прахообразния на Декър?

— Не, не е Шептящия. Един от Прахообразните, които бяхме загубили толкова отдавна. Сега се върна отново у дома. Някога тук живееха много от тях, после ни напуснаха. Приемахме ги — твърде странно от наша страна — като особени свои чеда. Един от тях се върна, надяваме се, че и други ще го последват.

— Чувствам се щастлив заради вас — каза Теодосий. — Споменахте, че Прахообразния е донесъл някакво съобщение за мен.

— Да, кардинале. И то гласи: Тенисън и Джил са достигнали мястото, наричано от вас Рай. Но то не е Рай.

— Благодаря на Бога за това!

— Значи не сте искали да бъде Рая?

— Някои от нас се надяваха да не бъде.

— Също така трябва да ви съобщя — добави Стария, — че Джил и Тенисън ще се върнат скоро.

— Кога?

— Прахообразния употреби само думата „скоро“.

— Добре. Ще ги очаквам.

— Аз предложих — продължи Стария, — да се приземят на мраморната площадка, когато пристигнат.

— А по какъв начин ще научат те за предложението ви?

— Прахообразния се завърна на онова място, наречено Рай, за да им съобщи. Сметнах, че вие и аз бихме могли да ги чакаме там, за да ги приветстваме.

— Може да се наложи дълго да чакаме.

— Аз съм достатъчно търпелив, а мисля, че същото се отнася и за вас.

— Това е прекрасно. И двамата сме изпълнени с търпение, пък и има толкова неща, за които можем да си поговорим. С часове.

— Моля да ме извините — изрече Стария. — Но за мен е много мъчително да говоря както вас. Не мога да го правя дълго време.

— В този случай ще помълчим заедно. Може би ще открием, че не е необходимо да приказваме. Можем да общуваме по друг начин.

— Това е благородно предложение — кимна Стария. — Ще се опитаме да общуваме.

— Ако нямате нищо против — рече Теодосий, — смятам да си взема стол. Смешно е робот да ползва подобно нещо, но аз свикнах да седя на стол. Когато посещавам Джил в библиотеката, винаги го правя. Зная, че е смешен навик, но…

— Ще ви чакам тук, докато идете да го вземете — каза Стария.

И той зачака на мраморната площадка, а кардиналът отиде да си донесе стол.