Проектът

54.

— До определено време си спомням някои неща — говореше Декър. — Спомням си, че бях притиснат до корпуса на кораба, опитвах да забия пръсти в метала, гледах през илюминатори и виждах центъра на това място — подобно на главината на колело — който се възвисяваше пред погледа ми, виждах пътищата, които се събираха в главината като безброй спици. Не помня, как съм изтичал до спасителния кораб, защото тичах не аз, не този Декър II, който седи тук и разговаря с вас, а истинският, първият, оригиналният Декър, който е послужил за образец при моето създаване.

— Всичко това съвпада — заяви Тенисън, — с малкото, което е споменавал истинският Декър, (както го наричаш ти). Но той не ми каза много неща. Беше мълчалив човек.

— И аз съм такъв — заяви Декър II, — но шокът и, бих казал, радостта, че срещам човешки същества, нарушиха сдържаността ми.

Седяха в приятна стая, разположена високо в една от многото кули. Дебели килими покриваха пода, по стените се виждаха странни композиции. Мебелите бяха изключително удобни.

— Радвам се — подхвана Джил, — че успя да намериш такова място за нас. В цялата тази извънземна обстановка то ни напомня за дома.

— Бяха необходими доста усилия — отвърна й Декър, — но Балонообразния настояваше да ви намеря подходящ подслон. Той държи на гостоприемството.

— Балонообразния ли?

— Онзи балон със смешното лице — обясни Декър. — Той е един от многото, които присъстват тук. Наричам ги непочтително Балонообразните. Естествено, те имат друго име, но то е непроизносимо на човешки език, а буквалният му превод звучи нелепо. Точно този Балонообразен, който срещнахте, може да бъде наречен мой приятел, макар че сигурно е повече от обикновен приятел. Трудно е да го обясня. Аз го наричам Опушения заради лицето му, макар че лицата на всички останали от тях са такива. Той не знае какво означава „Опушен“, макар че го наричам така в негово присъствие. Смята, че това е някакво гальовно човешко име. Ако знаеше истинското значение, сигурно щеше да ми се разсърди. Видяхте ли Копата сено, която беше с него?

— Забелязах я — отговори Тенисън. — Тя ни наблюдаваше.

— Това е най-добрият приятел на Опушения, живял е най-дълго с него. Аз съм вторият му приятел, защото съм отскоро тук. Ние сме като Светата троица. Балонообразните никога не остават сами. С всеки един от тях трябва да има още двама. Това е нещо подобно на братство, приятелство, скрепено с кръв — не е точно така, но се мъча да го опиша, доколкото е възможно, най-точно. Копата сено сигурно ви е поуплашил. Той изглежда твърде странно.

— Да, постресна ни — призна Джил.

— Копата сено не е лош — отбеляза Декър. — Трябва просто да го опознаеш. На първо място въобще не е като онези лигави ужасии, които така често се срещат тук.

— Приемаш всичко наоколо много спокойно — подчерта Джил.

— Не се оплаквам — отвърна Декър. — С мен се отнасяха добре. Отначало се чудех какво е положението ми тук — пленник, беглец, музеен експонат? Струва ми се, че все още не зная какъв съм, но повече не се тревожа за това. Балонообразните се държат добре с мен.

— Балонообразните са те заснели на кораба ти. Не теб, а истинския Декър — подхвана Тенисън. — После използвали фотографията, за да експонират още един Декър, съществото, което си ти. От Онова разстояние, когато си бил притиснат към корпуса на кораба…

— Трябва да разберете — коригира го Декър, — че в този процес се използва нещо много по-сложно от фотография. Не съм сигурен каква техника използват. Схващам принципа, но не зная как действа. Мога да го обясня само най-общо и зная, че обяснението е неубедително. Все пак мога да го сравня със скенерите, създадени на земята преди много, много години. Отначало ги наричали мозъчни скенери, защото ги използвали при изследвания на човешкия мозък за откриване на тумори. После започнали да ги използват за изследване на цялото тяло. Скенерът бил в състояние да заснема множество напречни сечения на тялото. Ако се изразим образно, апаратът „обелвал“ тялото, което е доста тромав израз, но правел рентгенови снимки на различна дълбочина. Терминът „снимка“ също не е правилен. Данните се въвеждали в компютър, който обобщавал резултатите и ги привеждал във вид, в който можело да бъдат прочетени. Ето това може да прави и уредът, изобретен от Балонообразните. Но той е в състояние да работи от значително разстояние. Неговите данни могат да бъдат използвани за повторно моделиране на всякакъв вид материя — буквално всичко, за което е получена информация. Казаха ми, че в моя случай, освен данните за тялото ми, уредът е разполагал с данни и за кораба. Ала те използвали само данните за моето тяло. Предполагам, че спецификацията на кораба все още може да бъде намерена в някой от файловете. Възможно е корабът да бъде създаден повторно, ако изобщо има смисъл.

— Но Декър, истинският Декър, се намираше двеста години извън своето време — напомни Тенисън. — Точно това ми каза. Спасителният кораб поддържал намалени жизнените функции на тялото му, докато търсел планета, където той би могъл да оцелее. Търсенето продължило двеста години. А според твоята преценка, ти си тук от около сто години.

— За първи път чувам за това — отговори Декър. — Но мога да изкажа едно предположение. Сигурно са изтекли сто години, докато Балонообразните се заемат с моя случай. Те разполагат с изключително много информация. Понякога им се налага да създават нещо втори път. Някои от данните, с които разполагат тук, сигурно са стояли във файловете неколкостотин години. На други въобще може да не им дойде редът.

— Казваш, че си тук от сто години. На колко години си бил, когато се е случил инцидентът — на четиридесет? Не приличаш на човек, който е на сто и четиридесет години. Не изглеждаш нито ден по-стар от онзи Декър, когото познавах.

— Ами те са възприели следната практика — обясни Декър, — въвеждат подобрения в получената от тях информация. Когато създават организъм от данните, с които разполагат, правят опит да открият слабото му място. Предполагам, че когато създавали мен от информацията, е имало сведения и за безполезния орган у човека — червеобразният апендикс. Забелязали са, че не е необходим и по всяка вероятност не са го вложили в мен. Обзалагам се с вас, че нямам апендикс. Внасят корекции и в случай на увредени сърдечни клапи. Липсващият зъб ще бъде заменен, онзи, който има кариес — също. Болен бъбрек или заболявания на червата…

— Говориш така, сякаш би могъл да живееш вечно…

— Не съм безсмъртен, но вероятно доста ще поживея. Ако ми се случи нещо и е необходимо да ме спасят, сигурно ще го направят — може би ще заменят сърцето, черния или белия дроб. Така постъпват с всички твари тук. Аз съм единственото човешко същество тук и те нямат никаква представа от начина ми на живот. Но когато научих езика им и им обясних от какво имам нужда, те ми доставиха всичко — килими, картини, мебели, храна, каквато можех да ям. Дори ми дадоха някои неща, от които нямах нужда. Това е, което виждате около себе си. Предоставете им спецификации, и те ще намерят всичко необходимо. Разполагат с някакви преобразователи на материя. Не някаква машинка, в която сипваш пясък, а после изваждаш букети с цветя, сладолед, тесте карти или каквото и да й поискаш. Това са многофунционални машини, ужасно ефикасни.

— Тук има ли други човешки същества? — попита Джил.

— Неколцина хуманоиди, но те не са хора. По множество белези могат да бъдат класифицирани като човешки същества. Два крака, две ръце, две очи, две уши, уста и нос, но не са човешки същества. С което не искам да кажа, че са по-малко хуманни от нас, защото не е така. Някои от тях може би ни превъзхождат. Аз ги познавам всичките и те ме познават, разбираме се добре. Имаме и някои общи черти. За всеки един от нас е по-добре да общуваме помежду си, отколкото с разумен паяк или някаква сфера пулсиращ разум.

— Но какъв е смисълът на всичко това? — попита Джил. — Прилича ми на някаква галактическа зоологическа градина.

— Ами точно това е, разбира се. Ала същевременно е и още нещо. Най-добрият превод, който бих могъл да направя — а той ще бъде твърде неточен — на термина, използван за описание на това място, е Център за галактически изследвания. Основното, с което се занимават тук, наподобява вашия Ватикан. Все пак от онова, което ми разказахте, разбирам, че подходът е по-различен, мотивите също са различни. Балонообразните са поставили основите на тази институция преди около милион години, ала те са само част от нея. Естествено, те са главните тук, но през всичките тези години са възприемали модели от други култури, ориентирани към изследователска работа. Погледнато като цяло, това е внушителна операция. Целият проект се основава на проникване в Галактиката — физическо проникване, в резултат на което се събира информация. След като тази информация постъпи тук, формите на живот могат да бъдат пресъздавани и изучавани. Събират се сведения не само за живите форми, които срещат, но и изделия, сътворени от други култури — машини-сгради, превозни средства, играчки, храни, земеделски култури и всичко, което може да ви дойде наум. Струва ми се, че в това отношение техният метод превъзхожда този на Ватикана, по-последователен е, но областта на изследване е ограничена в една-единствена Галактика, макар че през последното столетие се вдигна шум да бъде разработена техника, която позволява навлизането в някои от съседните галактики.

— А как стои въпросът със сигурността? — попита Тенисън. — Струва ми се, че място като това, е истинско безстопанствено съкровище. Ако някои раси научат какво правите тук, биха могли да помислят за добре планиран набег с цел грабеж. Ватикана си е осигурил известна сигурност, с това, че се намира на по-затънтено място и не дава гласност за дейността си. Тук вие сте открити за всички.

— Моят екипаж, по-скоро екипажът на истинския Декър — обясни Декър, беше покосен чрез някакво психологическо оръжие. Беше ни внушено някакво чувство на ужас и честна дума, не зная как го направиха, но ужасът бе предизвикан от някакъв гръмотевичен глас, който ни говореше — никой не разбираше думите, но ги чувстваше — да се махаме оттук. Екипажът беше обзет от такава паника, аз също, че никой не направи опит да смени посоката на кораба. Те просто бягаха, обхванати от ужас, търсейки спасение с бягство. Корабът се разби на петдесетина километра зад това място тук. Дори вашата Изследователка Мери е била доста уплашена. Не знаех за това, докато не ми казахте, но сега е очевидно, че са я прогонили чрез сплашване. Макар че физически не е присъствала тук, е била открита. Предполагам, че в нашите файлове има данни за нея. Сигурно още нищо не е предприето по нейния случай. Вероятно не им е изглеждал толкова важен.

— Той ни доведе тук — каза Джил.

— Каква част от него ще разкажете на Балонообразните?

— Казахме всичко на теб.

— Да, разбира се. И аз ще го разкажа на Опушения. Искате ли да не споменавам за нещо от онова, което споделихте с мен?

— Такова нещо няма — заяви Декър. — Ние сме отворена книга.

— Съветвам ви — рече Декър, — да кажете абсолютно всичко. Балонообразните ще бъдат достатъчно заинтригувани и ще започнат разследване. Съмнявам се, че въобще трябва да се боите от тях за нещо. Те наистина са много свестни същества, дори според човешките стандарти. Възможно най-извънземни, разбира се, понякога трудно можеш да ги разбереш, но определено не са човекоядци. За пръв път през цялата им история някой се е промъкнал при тях. Това със сигурност ще привлече вниманието ми. Онези ваши същества-уравнения сигурно са много ловки.

— Те са много добри във всичко, което вършат — рече Джил.

— От интереса, който Опушения прояви към тях, стигам до заключението, че са непознати за Балонообразните. Имате ли някаква представа за координатите им в Галактиката?

— Ни най-малка — отговори Тенисън.

— Искаш да кажеш, че контактувате с тях, без да знаете какви са координатите на планетата им?

— Точно така.

— Но как е възможно?

— Слушай, Декър, разказахме ти почти всичко. Дай ни право да запазим нещо в тайна.

— Да, мисля, че така е справедливо. Но ми се стори, че видях един Прахообразен с вас. Вярно ли е това.

— Прахообразен ли?

— Да. Бляскаво кълбо с неясни очертания.

— Един Прахообразен дойде с нас — потвърди Джил. — Изглежда, че е изчезнал някъде.

— Възможно ли е той да е свързан с всичко това?

— Декър, казах една тайна, нали? — попита го Тенисън.

— Да, извинявай.

— Ами какво става със съществата-уравнения? — поинтересува се Джил. — Знаеш ли къде са те?

— Скупчили са се на паркинга на Опушения — отговори Декър. — Наредили са се близо един до друг, а уравненията и диаграмите им просветват така бързо, че едва успяваш да ги видиш. Но сега трябва да ви кажа „Лека нощ“. Трябва да си отдъхнете. А пък аз утре съм на работа.

— Значи работиш някъде?

— Да. Почти всички тук се трудят. Позволено ни е да изберем онова, което искаме да правим — тоест онова, за което разполагаме с нужната квалификация. Много странно, но аз открих, че имам талант за извънземните езици. Вече мога да се справям с доста от тях. Но основното ми занимание е да изпълнявам задълженията, присъщи на уредник на музей. Полагам неимоверни усилия да класифицирам целия боклук от далечните светове, който е достигнал по някакъв начин при нас.

— Знаеш, разбира се — напомни му Джил, — че не възнамеряваме да останем дълго тук?

— Протоколът, ако не друго — отговори Декър, — изисква да разговаряте с Опушения, а може би и с още няколко Балонообразни. Ще го изтълкуват зле, ако не го сторите. Струва ми се, че проявяват много жив интерес. Ще бъда с вас и ще ви служа като преводач.