Проектът

61.

Бяха се събрали в апартамента на Тенисън пред пламтящия огън. Тенисън стана, за да напълни повторно чашата на Екюър. Той се обърна към Теодосий:

— Струва ми се, Ваше Преосвещенство, че е негостоприемно от моя страна, дето не мога да ви предложа нищо, докато останалите ядат сандвичи и ги поливат с хубаво питие.

Кардиналът се разположи по-удобно на стола, който Джил му бе донесла от кухнята.

— Достатъчно е, че съм тук, в този приятелски кръг, пред пламтящия огън. Помните ли нощта, когато дойдох при вас и вие ме поканихте да вляза?

— Да, помня — отвърна Тенисън. — Не влязохте, защото идвахте от името на Негово Светейшество — тогава той ни бе призовал.

— Така е. Оттогава с нетърпение очаквах всяка покана.

— Не е необходимо да очаквате покана — намеси се Джил. — Отбивайте се, когато пожелаете. Винаги сте добре дошъл.

— Изглежда, че всичко завърши добре — отбеляза Екюър. — Струва ми се, че можем да продължим оттам, откъдето бяхме прекъснали работата си. Изследователите могат да бъдат спокойни и да започнат отново да предприемат пътешествията си.

— Негово Светейшество каза, че ще обяви резултатите по-късно — продължи Джил. — Мислите ли, че има някаква вероятност…

— Не, никаква — прекъсна я Теодосий. — След като изслуша онова, което разказа Декър II, особено когато спомена, че Центърът е засякъл двете посещения на Мери, смятам, че работата ни няма да бъде поставена под въпрос. Всъщност, Негово Светейшество би приел и по-малко красноречиво доказателство от онова, с което разполагаме. Никой от нас не можеше да предположи, че е бил разстроен до такава степен от историята с Рая и канонизирането на някой Изследовател за светец. Трябва да помните, че той все пак е компютър, макар и много съвършен компютър. Никой от нас не би трябвало да изпитва съмнения каква е неговата нагласа.

— И все пак, ако липсваше доказателство — намеси се Екюър, — той щеше да вземе решение, насочено срещу нас.

— Той щеше да направи всичко, за да пази целостта на Ватикана. Смятам, че така би постъпил всеки един от нас.

— Има още едно нещо, което ме тревожи — продължи Екюър. — Така наречените Балонообразни са изследвали тази планета преди няколко века.

— Не е необходимо да се тревожиш за това — успокои го Тенисън. — Декър ме увери, че данните си стоят в някой файл. В Центъра непрекъснато се трупат нови данни. Вероятността някой да се захване да рови из стари неща е малка. Те едва ли знаят, че разполагат със запис на изследвания за нашата планета.

— Но копията ви са там — Джил II и Джейсън II. Те биха могли да кажат, че във файловете им се намира подобен запис. Биха могли да им съобщят и къде се намираме ние.

— Това наистина е опасно — въздъхна Теодосий. — Истинско чудо е, че никой не ни надушил по-рано. Но положението е такова и ние трябва да го приемем. Риск винаги съществува. Но ние не сме напълно беззащитни. Дискретни сме, не парадираме с възможностите си, но видяхте какво направи Негово Светейшество, за да обезвреди Плопър. Оръжие с овлажняващ ефект. С твърде хуманно действие, наистина. То просто обездвижва всичко по пътя си. Разполагаме и с други…

— Нямах представа за това — рече Екюър.

— Малцина го знаят — продължи Теодосий. — Бихме ги използвали само в случай на извънредно положение. От онова, което Декър разказва, става ясно, че Балонообразните са зла раса. Всеки един от тях е остров, съществуващ сам за себе си, очакващ възможност да се изкачи няколко стъпала нагоре в йерархията.

— Опушения е правил планове да завладее Галактиката, а следващата му цел е била Вселената — отбеляза Тенисън. Разбира се, той беше луд. Попаднал е на този малък, слаб бог и е възнамерявал да го използва като тайно оръжие.

— Само че то използва прекалено рано — рече Джил. — Джейсън, ти го провокира да прибегне към това. Имаше ли някаква представа какво наистина става?

— Не, просто се правех на многознайко. Бях решил да не му позволя да измъкне информация от нас. Предполагам, че съм прекалил.

— За нас се оказа добре дошло — каза Екюър.

— Малък бог, казвате — повтори Теодосий. — Няма малки богове. Съществува само един Бог, един Принцип, както и да го наричаме. Сигурен съм в това. Трябва да се пазим от подобни квалификации и заблуди, защото такива неща просто не съществуват.

— Онова, което подозирахме — подхвана Джил, — бе, че Опушения е открил — или поне е сметнал, че е открил — някакво божество. Ние не осъзнавахме, че това е оказало огромен ефект върху него. Той е приписвал на божеството много по-голяма сила, защото Центърът е бил убеден посредством Изследванията си, че не съществуват духовни ценности — че религията и вярата нямат никаква реална основа.

— Колко вярно наблюдение — каза Теодосий. — Колко вярно. Винаги ще има такива, които ще го поддържат. Те се изправят голи пред Вселената и се перчат с голотата си. Дори някога да намерим истинската вяра, която търсим — ако изобщо я намерим — пак ще има такива, които ще я отричат. Това ще бъдат онези, които не могат да съблюдават някаква дисциплина и не признават ограничения.

— Ами Декър II? — попита Екюър. — Какво ще стане с него?

— Той и Копа сено — отвърна Теодосий, — са под домашен арест. Изглеждат достатъчно безвредни, ала трябва да ги държим под око известно време. Единственият, заради който трябва да се тревожим, е Опушения. Но той е в ръцете ни и няма къде да отиде.

— И без друго не би тръгнал където и да било — отбеляза Тенисън. — Другите Балонообразни вече са разбрали какви са били плановете му и той не би посмял да се върне. Беше гениално хрумване, че Шептящия хвана Плопър и го доведе тук. Дори ако съществата-уравнения не бяха довели останалите трима, Опушения вероятно щеше да направи опит да издири Плопър. Не зная. Когато се опитвам да мисля за това, всичко се обърква. Шептящия сигурно е подредил всичко в ума си, но аз все още не съм. Шептящия твърди, че всъщност не е възнамерявал да вземе Плопър със себе си, но не съм сигурен в това. Мисловният процес на Шептящия може да бъде много сложен.

— За нас се оказа добре — подхвана Екюър, — че съществата-уравнения доведоха другите трима при нас. Защо мислите, че са постъпили така?

— Кой би могъл да ни каже? — рече Джил. — Съществата-уравнения се движат много по-бързо, отколкото някога сме сънували. Имам чувството — ами имам чувството, че…

— Хайде, кажи — подкани я Екюър. — Няма да ти се сърдим за това.

— Имам чувството, че те виждат много, много напред — искам да кажа напред във времето.

— Не бих се усъмнил в това нито за миг — заяви Тенисън. — Чудя се дали все още са тук. Изгубих следите им.

— Не, отидоха си — отвърна Джил. — Не зная накъде заминаха, но съм сигурна, че ако ни потрябват, Шептящия отново ще успее да ги открие.

— Струва ми се — подхвана Теодосий, — че отново Ватикана заприличва на себе си. Можем да се заловим за работата си и спокойно да я вършим. Чудя се, Джейсън, дали би ми налял една чашка от онова питие, за да вдигнем тост.

— Но, Ваше Преосвещенство…

— Ще я излея върху брадичката си — довери му Теодосий — и ще се преструвам, че пия.

Тенисън отиде за чаша и я донесе пълна до ръба със скоч.

Теодосий взе чашата и се изправи. После я вдигна високо.

— За онези от нас — изрече той, — които наистина опазиха вярата.

Останалите се присъединиха към тоста.

Теодосий наклони глава назад и тържествено изля питието върху брадичката си.