Проектът

55.

Октоподът Плопър продължаваше да подскача напред-назад, издавайки своя пльокащ звук — пльок, пльок, пльок.

— Не може ли да отдъхне мъничко? — попита Копата сено.

Пльок, пльок, пльок, отвърна октоподът.

— Остави го на мира — каза Опушения. — Винаги си недоволен от него и го критикуваш.

— Той ще ме накара да полудея.

— Декър няма нищо против него — отбеляза Балонообразния. — Никога не се е оплаквал от Плопър.

— Декър не е с него през цялото време — отвърна Копата сено. — Декър не е така близо до теб, както мен. Аз постоянно ти правя компания. Винаги съм на твое разположение. Декър обикаля навсякъде. Ако той трябваше да живее с Плопър като мен…

Пльок, пльок, не спираше Плопър.

— Никога не престава — нито денем, нито нощем — възропта Копата сено. — Непрекъснато подскача. Трябва да сме трима, тоест триада, нали? Къде е неговото място между нас? Всички останали са по трима. Защо ние сме четирима?

— Ние сме трима — отговори Опушения. — Не се опитвай да ме надхитриш. Не изричай неща, които не са верни, мислейки си, че можеш да ме уловиш в лъжа. Знаеш, че Плопър не е един от нас. Той е просто домашен любимец. Може би, ако ти не мърмореше непрестанно, а Декър прекарваше по-голямата част от времето си с нас, аз нямаше да имам нужда от домашен любимец. Но си намерих любимец, привързах се към него и…

Копата сено измърмори нещо неразбрано и замълча.

— Хей, какво беше това? Говори.

— Ти си повече от привързан към него. Търпиш го, а това е извън моите възможности, на тези на Декър също. Декър обикаля наоколо, защото не може да понася това безконечно „пльок-пльок“. Нямам нито миг покой, за Бога.

— Той ще ни донесе късмет — заяви Опушения. — Той не е обикновен домашен любимец. Той е талисман, амулет…

— На теб не ти е нужен амулет — възрази Копата сено. — Казвам ти, но ти все настояваш. Не преставаш нито за минута. Всички ти се сърдят, нямаш нито един приятел в целия Център. Прекалено си настоятелен, а когато ти го казвам, не ми обръщаш внимание. Какво като съсредоточиш в себе си целия контрол на Центъра? За какво ти е?

— Не само Центъра, Купа сено. Всичко е много по-мащабно. Ти и Декър се дръжте заедно с мен и…

— Ето, пак започваш — прекъснато го Купа сено. — Не зная защо още те търпя. Направо си непоносим. С тези невъзможни твои амбиции. Ако Декър не те подкрепяше…

— Декър е прозорлив — заяви Опушения. — Той гледа на нещата като мен. Докато ти…

— Декър може да е прозорлив, но аз пък имам здрав разум. Зная кое е възможно, а Декър — не.

Пльок, пльок, продължаваше Плопър.

— Никой никога не е посмявал да се устреми към Центъра — продължи Копа сено. — Ти, естествено, дебнеш. Предпочиташ Нечестните пътища. Мислиш се за по-умен. Но останалите знаят. Чакат, докато направиш някоя едва забележима грешка и ще се нахвърлят върху теб. Ще те смажат без никаква милост, без дори да помислят да бъдат милостиви.

— Когато три същества образуват триада — подхвана Опушения, — което е логическото условие за нашия начин на живот и за което наблюденията са доказали, че е най-удачната форма на съществуване — тези три същества са лоялни един спрямо друг. Те не се карат помежду си и не…

— Но аз съм лоялен спрямо теб — възрази Копа сено. — И проявявам лоялността си по най-почтения начин. Опитвам се да се държа така, че да не си навличаме неприятности. Защо не ме послушаш?

— Слушам те, Копа сено, непрекъснато те слушам.

— Но не обръщаш внимание на думите ми. Направо си се побъркал с тези свои амбиции за слава. Достигнал си до състояние, когато не можеш да прецениш какво е разумно и какво — не. Дори и в този миг правиш планове как ще използваш новопристигналите за своя собствена изгода. Не отричай!

— Толкова дълго време е необходимо за повторното им пресъздаване — оплака се Опушения. — Вероятно съществува някакъв друг по-бърз метод.

— Процедурата е дълга — напомни му Купа сено, — защото се работи с множество фактори, които трябва да се взимат под внимание. Не може да има грешки. Почти при всеки един от тях, който бихме пожелали да използваме, трябва да правим редица проверки.

— Помислих си да използваме оригиналите — подхвърли Опушения. — И да не чакаме пресъздадените образци: Но това може да бъде опасно. За кубовете не зная, но човешките същества са много чувствителни. Странно — толкова време Декър беше един-единствен, а сега наведнъж се появяват двама. И все пак съм изкушен…

— Разчиташ на факта, че ще бъдат идентични с Декър? Не бива да постъпваш така. Рискът е прекалено голям. В рамките на вида, индивидите могат да бъдат твърде различни, освен това за Декър направихме множество проверки.

— Съветваш ме да бъда предпазлив?

— Да, моля те.

— Винаги ме съветваш по този начин. До смърт ми писна от безконечната ти предпазливост.

— Дори и да разполагаш с още две човешки същества — прекъсна го Копа сено, — не можеш да бъдеш сигурен, че те ще се допълват с Декър. Темпераментите им, интелектите им могат да бъдат различни. По някаква случайност Декър се оказа същество, с което ти можеш да работиш. Онези двамата може и да не са такива.

— Добре, ще изчакаме и ще видим — отговори Опушения.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше упражнението си Плопър.