— Екюър, този път искам да бъдете съвсем откровен с мен — заговори кардинал Теодосий.
— Ваше Преосвещенство — възрази Екюър, — винаги съм бил откровен с вас.
— С което искате да кажете, че никога не сте ме лъгал? — продължи кардиналът. — Може би сте прав. Аз имам предвид, че невинаги сте ми казвали онова, което знаете. Скривали сте някои факти от мен. Например, защо никога не сте ми споменавали за Шептящия на Декър?
— Защото Шептящия никога не е бил предмет на разговорите ми с вас — заяви Екюър. — Освен това самият аз научих за него едва преди няколко дни.
— Но Тенисън е знаел. При това много време преди вас.
— Да, така е. Той беше приятел на Декър.
— Как се е свързал Тенисън с Шептящия?
— От това, което ми каза, разбрах, че Шептящия го е потърсил.
— Но ви е казал за това значително по-късно след самото събитие.
— Предполагам, че сте прав. Тенисън имаше чувството, че заради Декър не бива да споделя това нито с мен, нито с когото и да било. Каза ми за Шептящия, след като Декър беше убит.
— С изключение на тайната за Шептящия, вие и Тенисън бяхте много близки — имам предвид, че ви е казвал всичко.
— И аз споделям същото мнение.
— Случайно да ви е казвал, че възнамерява да отиде до Рая?
Екюър подскочи от мястото си. Взря се в кардинала, опитвайки се да разгадае израза му, ала кой бе в състояние да разгадае лицето на един робот? Накрая той отчаяно се отпусна в креслото си.
— Не — промълви той, — не ми е казвал. Нямах никаква представа.
— Е, случайно е поел в тази посока. Искам да кажа, че е тръгнал за Рая. Или все още пътува, или е вече е там.
— Ваше Преосвещенство — прекъсна го Екюър, — сигурен ли сте, че информацията ви е достоверна?
— О, достоверна е! — потвърди Теодосий. — Един от Старите ми каза. Много мислех по този въпрос, преди да те извикам. Предстои ни да изготвим план.
— Почакайте! Казахте, че сте го научили от някой от Старите? Че къде го намерихте?
— Отидох да го посетя. Намерих го на един от хълмовете над колибата на Декър.
— И той ви каза, че Тенисън възнамерява да поеме към Рая?
— Каза ми, че вече е тръгнал. Тенисън и Джил. Спомена, че Шептящия е намерил начин да ги заведе дотам.
— Ние говорихме за това…
— Говорихте за това! И не ми казахте нито дума?
— Нямаше смисъл да ви безпокоим. Всички смятахме, че е невъзможно.
— Очевидно не е било невъзможно.
— Вярно е, че Тенисън го нямаше за ден-два, но това не означава, че…
— Джил също отсъстваше. Ако не в Рая, то къде са ходили? В Края на Нищото няма място, където биха могли да отидат.
— Не зная — призна Екюър. — Изглежда ми невъзможно да са ходили в Рая. На първо място, никой нямаше ни най-малка представа къде да го търсим. Може би, ако бяхме успели да намерил кубовете на Мери…
— Стария каза, че съществата от света на уравненията са им помогнали.
— Е, да. Това би могло да се окаже възможно. И Тенисън, и Джил, са ходили в света на уравненията.
— Ето, виждате ли! Това е още нещо, за което не сте ми споменавали. Никога ли не ви е хрумвало, че аз бих желал да зная какво става около мен?
— Откъде сте сигурен, че Стария знае за какво приказва? И как стана така, че посетихте Стария и той…
— Екюър, през всичките тези години представите ни за Старите са били погрешни. Те не са ужасните хищни същества от митовете. Това им е лошото на всички предания, че много рядко казват истината. Стария, с когото разговарях, беше същият, който донесе Декър и Хюбърт при нас. Той постоя на пътя пред базиликата и разговаря с мен и Тенисън. Дължим им извинение за всичко, което сме мислили за тях. Трябвало е да станем приятели преди много години. Щяхме да имаме полза от това.
— Значи сте съвсем сигурен за посещението до Рая?
— Сигурен съм — отвърна Теодосий. — Стария изглежда не се съмняваше и вярвам, че ми е казал истината. Това че го сподели с мен, беше акт на приятелство.
— Божичко, струва ми се невъзможно! — възкликна Екюър. — И все пак, ако някой го направи, това ще е Тенисън. Той е забележителен човек!
— Когато Тенисън и Джил се завърнат, ние трябва да бъдем готови за новината, която донесат.
— Мислите ли, че ще се върнат?
— Сигурен съм. Ще го направят заради Ватикана. Въпреки че престоят им с нас беше кратък, те — и двамата — станаха част от нас. Преди няколко дни Тенисън е казал на Негово Светейшество нещо, което Негово Светейшество предаде и на мен. То му беше доставило голямо удоволствие. Нещо за манастирите на Старата земя…
— Какво предлагате да правим? Ако те наистина са отишли в Рая, ако го намерят и после се върнат…
— На първо място аз съм почти сигурен, че зная кой стои зад цялата тази теологическа нелепост. Джон, градинарят, който се грижи за цветята в гадинката пред клиниката. Отдавна смятам, че той работи като таен агент за папата, макар че защо на папата му е притрябвал таен агент? На този въпрос все още не мога да си отговоря. Но това няма значение. Аз ще се погрижа нашият приятел, градинарят, да стане дребен монах, който си губи времето с дреболии и да остане такъв завинаги. Има и други от тях…
— Но вие нямате на разположение ударна мощ, с която да работите и да ги обезвредите.
— Все още не, но ще имам. След като разговарям с Негово Светейшество и му кажа какво съм открил. След като научи, че ми е известен тайният му агент и разбере, че Тенисън и Джил се връщат от Рая. Ако не съществуваше вероятността, ореолът на Рая да бъде снет, папата нямаше да пожелае да вземе мерки. Ала след като веднъж научи…
— Ами ако вашата версия, Ваше Преосвещенство, се окаже изцяло погрешна? Ами ако.
— В такъв случай съм загубен — рече Теодосий. — И вие също. Тъй или иначе, с нас е свършено, ако не действаме. Нямаме какво толкова да губим.
— Тук сте прав — потвърди Екюър. — Напълно прав.
— Значи ще дойдете с мен да разговаряме с папата?
— Да — отвърна Екюър и стана от креслото. — Хайде, да вървим при папата.
Кардиналът също се изправи. Екюър му зададе още един въпрос:
— Казахте, че сега ореолът на Рая ще бъде снет. Откъде сте сигурен, че ще стана така?
— О, това ли било! — изрече кардиналът. — Е, това вече е хазарт. Или може би, пресметнат риск. Ако се окаже, че греша, със сигурност аз ще стана дребен монах, който си губи времето с дреболии.
— И вие охотно се отдавате на това хазартно начинание?
— Да, наистина — кимна Теодосий.