Проектът

56.

— Не зная — измърмори Джил. — Този Декър…

Тенисън сложи пръст на устните си, предупреждавайки я да мълчи. Тя огледа стаята. Не забеляза нищо обезпокоително. Декър си бе тръгнал и те останаха сами.

— Чудя се къде отиде Шептящия — рече Тенисън. — Не е в стила му да ни напуска.

— Може би е открил някои свои стари приятели — предположи Джил. — Декър спомена, че тук има Прахообразни. Може да се е събрал с тях.

— Ще ми се да се върне — въздъхна Тенисън. — Би трябвало да поприказваме с него.

— Значи и ти се чувстваш също като мен.

— Да, Джил.

Седнаха на канапето и се огледаха. Мебелите в стаята имаха позната форма. Всичко беше наред с килимите. Картините на стените изобразяваха познати неща. Тази стая можеше да бъде пренесена във Ватикана и нямаше да изглежда не на място, би се вписала съвсем добре в обстановката там. Ала въпреки това, в нея упорито се прокрадваше плашещо чувство на несвойственост.

Тенисън протегна ръка и Джил я пое. Седяха редом един до друг, хванати за ръце, като две неспокойни деца, застанали нащрек, несигурни в себе си, вцепенени и уплашени като в обитавана от духове къща.

Джил понечи да заговори, ала Тенисън стисна ръката й, тя преглътна и не каза нищо.

След малко прошепна:

— Джейсън, Шептящия е тук. Върна се при нас.

— Шептящи? — въпросително изрече Тенисън.

— Тук съм — отвърна Шептящия. — Съжалявам, че ви изоставих. Но срещнах други Прахообразни. Тук има такива като мен.

— Шептящи, ела при нас — покани го Джил. — Трябва да поговорим само тримата.

Шептящия я послуша. И двамата го почувстваха.

— Смятаме, че нещо не е наред — подхвана Джил. — Декър не е същият.

— Не бях сигурен дали си забелязал — намеси се Тенисън. — Но тогава, във Ватикана, познавах едни друг Декър. Този тук не е моят Декър. Какво мислиш ти, Шептящи?

— Да, това не е онзи Декър, когото познавахме — съгласи се Шептящия. — Пак е Декър, но различен.

— Той ни излъга — заяви Джил. — Каза ни, че не знаел за Мери, докато ние не му казахме за нея. Но това е безсмислено. Това място, този Център, е много чувствителен по отношение на сигурността си. Мери два пъти се опита да проникне при тях, естествено, без задни помисли. Просто си вършеше работата. Може би не са я засекли първия път, но за втория са узнали със сигурност. Без съмнение, са използвали психологическата си система за защита, за да я прогонят. Без да знаят каква е тя, защото никой не би се уплашил от Мери.

— Може би са събрали някакви сведения за нея — предположи Тенисън. — Може би твърде недостатъчни. Незадоволителна информация, защото са работели с онова, което представлява Изследователя, когато посещава друг свят. Но ти имаш право, Джил. Знаели са за нея и съм сигурен, че са извлекли нещо. Каквото и да е то, сигурно много ги е озадачило, и ако съдя по поведението на мнимия Декър, той сигурно знае за това.

— Не казахме ли прекалено много на Декър, Джейсън? Може би му казахме повече, отколкото трябваше?

— Може би. Не зная. Все трябваше да му кажем нещо. Може би в самото начало му разкрихме прекалено много. Стана, преди да почувствам, че не е същият Декър. Думата „почувствах“ е правилно подбрана, защото именно това се случи с мен. Иначе приличаше на него във всяко отношение, но долавях в него нещо, което не бе съвсем наред. Нещо, което го нямаше у стария Декър. Можеш ли да си спомниш всичко, което му казахме?

— Най-добре мога да си спомня онова, което не му казахме. Въобще не споменахме за роботите. Доколкото му е известно, Ватикана е институция на човешки същества. Не казахме нищо и за религиозната страна на въпроса. Не обяснихме защо е използвано името на Ватикана. Не казахме за убедеността на Мери, че е открила Рая. Що се отнася до Декър, единственото, което знае, е, че Ватикана е Изследователски център, подобен на този тук.

— Дори и така да е — подчерта Шептящия, — аз мисля, че тази информация разтърси тукашния Център из основи. Сигурно е твърде голям шок да узнаеш, че съществува и друг Център в Галактиката.

— Случайно да знаеш — попита Тенисън, — дали наистина сме проникнали в този Център, без да ни усетят?

— Сигурен съм, че стана тъкмо така — отговори Шептящия.

— Но въпреки това са узнали, след като се озовахме тук — каза Джил. — Сигурно има най-различни датчици, настроени да улавят всевъзможни прояви на живот. Във всеки случай първият червей е докладвал за нас.

— Това ме тревожи най-много — заяви Тенисън. — Без съмнение са ни заснели — независимо от това какви са снимките, които са ни направили. Сигурно разполагат с информация за всички нас, може би и за Шептящия. Досега може би са моделирали още една Джил и още един Тенисън, други същества-уравнения, създадени от извлечените за нас данни.

— Възможно ли е да ни подслушват? — попита Джил.

— Мисля, че не — отвърна Шептящия. — Но тук има и други Прахообразни. Те знаят как действат Прахообразните.

— Сега тук има само няколко от тях — рече Шептящия. — Понякога не се задържа нито един. Моите събратя не са част от Центъра. Те идват и си отиват. Държат Центъра в шах, използвайки случаите да научат какво е открито тук, ако въобще в този Център има нещо, което могат да използват. Много се съмнявам, че ще успеят да създадат един от нас, Прахообразните. В крайна сметна ние сме трудно уловима, безредна маса молекули и атоми.

— Искаш да кажеш, че Прахообразните използват това място?

— Ами да, би могло да се каже, че го използват. Не са установили никакво сътрудничество с Центъра. Моите събратя са разпръснати надалеч.

— Доверих се прекалено много на този Декър и с това трябва да започнем — подчерта Тенисън. — Така се зарадвах, че го виждам. Беше като среща със стар приятел на място, където не го очакваш. Бях заслепен от спомените си за онзи, другия Декър. Може би съм бил прекалено открит. Сигурно съм казал твърде много. Беше късно да променя нещата, когато почувствах, че е различен човек. Нравът му беше друг. Беше твърде спокоен, плавен някак. Декър никога не е бил такъв. Декър II излъга няколко пъти — сигурен съм, че го стори. Излъга, че никога не е чувал за Мери, преди да му кажем ние. Излъга, че информацията за него стояла неизползвана сто години, преди да бъде създаден повторно. Убеден съм, че Балонообразните незабавно биха обработили данните за него. Няма как да не искат да узнаят какво връхлита срещу тях, носейки се с бясна скорост в пространството.

— Можеш да си обясниш промените в него — подхвана Джил. — Бил е подложен поне век, а най-вероятно е два века, на влиянието на това място. Започнал е да идентифицира себе си с него. Приел е гледната му точка, попил е неговата философия — ако този Център има такава, а аз приемам, че случаят е точно такъв. Сметнал е, че тя е добра, извоювал е място за себе си. Част е от „триада“ ли беше, заедно с онзи Балонообразен, когото нарича Опушения. Той и Копа сено. Декър II не е същият човек, какъвто е бил. Променил се е. Вероятно го е сторил, за да оцелее. Не бива да го обвиняваме. Правел е онова, което се е налагало да прави. А това въобще не е в стила на стария Декър — не и човека, който ми описваше ти, Джейсън. Твоят Декър никога не е бил конформист, никога не се е опитвал да се съобразява с някого. Просто не го е било грижа. Живеел е собствения си живот по начин, който сам си е избирал, и не се е бъркал в работата на другите хора.

— Ти каза триада — намеси се Шептящия. — Това означава три същества, нали?

— Точно така. Три.

— Но те са повече от трима — възрази Шептящия, — четирима са.

— Четирима ли?

— Не забравяй онзи Плопър.

— Плопър ли? Имаш предвид онова същество, което непрекъснато се пльоква наоколо?

— Да, тъкмо него. Той е част от Копа сено, Декър и Балонообразния.

— По дяволите! — възкликна Тенисън. — Как узна това?

— Зная. Ала не ми е ясно как. Балонообразния и Плопър са свързани много тясно.

— Хайде да се опитаме да обобщим — предложи Тенисън. — Ние сме тук. Намерихме това място и то не е Рая. Би трябвало да се върнем във Ватикана и да обявим онова, което знаем. Но как бихме могли да докажем, че не е Рая? Не можем просто да кажем, че не е. Никой не би ни повярвал. А нямаме много време да търсим доказателства.

— Би трябвало да си тръгнем сега — настоя Джил. — Шептящи, можеш ли да ни заведеш у дома?

— Мога.

— Ами съществата-уравнения?

— Не е необходимо да се тревожите за тях. Те могат да се върнат само ако пожелаят да го сторят.

— Мислиш, че може би няма да искат да си тръгнат? О, да, разбирам какво имаш предвид. Били са изоставени в старчески дом и сега са се отървали от него…

— Значи трябва да мислим само за себе си — рече Тенисън. Тревожи ме с колко време разполагаме, за да намерим доказателство и на каква опасност се излагаме, ако изчакаме. След като Балонообразните създадат нова Джил и нов Тенисън, те може да ни ликвидират. Може да използват новите образци, за да се промъкнат във Ватикана.

— Защо действаме по този начин? — попита Джил. — Седнали сме тук и приписваме на Балонообразните ролята на неприятели. Може пък въобще да не се окаже така. Този Център и Ватикана развиват един и същ вид дейност. Може да пожелаят да си сътрудничат. Може би искат да се присъединят към Ватикана…

— Това е последното нещо, което би допуснал Ватикана.

— Не мога да се освободя от подозрителността си — призна Джил. — И аз мисля като теб — по-вероятно е да са противници. Но не можем да бъдем сигурни в това.

— На първо място — посочи Тенисън, — Декър прояви прекалено голям интерес към Изследователите. Зададе много въпроси. По отношение възможностите за събиране на информация Ватикана далеч превъзхожда това място тук. Тези господа биха дали мило и драго, ако можеха да държат Изследователите в ръцете си.

— Но те сигурно са знаели за Ватикана много преди ние да дойдем тук. Спомни си записката на Теодосий. Група наблюдатели от Балонообразните наистина са посетили Ватикана.

— Да, зная. Дълго мислих по въпроса. А също и за това, което Декър спомена за натрупването на информация. Обиколките, които Балонообразните предприемат, за да извършват наблюденията си, вероятно отнемат цели векове и обхващат много планети. Връщат се с цели тонове данни. Принудени са да ги пресяват. Сигурно проучват онова, което им изглежда най-важно. Може би сведенията за Ватикана все още стоят недообработени някъде из файловете. Ватикана не е никак зрелищен. Възможно е да не им е направил кой знае какво впечатление. Може би Балонообразните никога по-рано не са се натъквали на роботи и не биха могли да се досетят за техните възможности. Доколкото знаем създадените от хората роботи са единствените в Галактиката. Балонообразните вероятно приемат робота като някаква купчина машинарии, къс метал, тромава машина. Останали са само няколко минути, посещението им е било просто прелитане над планетата. Спомни си какво бе написал Теодосий в записката си — онзи, който го е видял, очевидно се е отнесъл към кардинала с огромно презрение.

— Теодосий не би могъл да бъде сигурен в това. Това е просто впечатлението, с което е останал.

— Не бих казал. Един кардинал-робот е дяволски проницателен.

— Е, може би е така — отвърна Джил. — Надявам се, че си прав.

— Желаете ли сега да се върнете у дома? — попита Шептящия.

— Не можем — отговори Тенисън. — Просто трябва да намерим някакво доказателство. В противен случай всичките ни усилия досега ще се окажат напразни. Трябва да разполагаме с някакво неоспоримо доказателство.

— Подлагате се на риск — предупреди ги Шептящия. — Това място просто гъмжи от опасности.

— Ще ми се със сигурност да установим — продължи Тенисън — какво е предназначението на всичко тук. Декър го нарече Изследователски център и съм склонен да вярвам, че е така. Онова, което трябва да узнаем, са целите и мотивите на тази институция. Повечето изследователски центрове — тоест изследователските центрове, създадени от хората — се стремят към знание заради самото знание. Във Ватикана придобиването на знания целѝ придобиване на вяра, защото според тях вярата идва чрез знанието. Друг мотив може да бъде властта — в този случай знанието се използва като нейна основа. Боя се, че мотивът тук е именно такъв. Декър спомена за разширяване на изследванията на Центъра в близките галактики. Възможно ли е това да бъде стремеж по-скоро към власт, отколкото към знания?

— Би могло — отвърна Джил. — Но упражняването на властта предполага политическа организация. Нима това място разполага с политическа структура?

— Няма начин да узнаем това — отвърна Тенисън. — Нямаме време да проучим този въпрос. Такова проучване вероятно ще трае дълго.

— Зная — прекъсна го Джил. — Зная какво бихме могли да вземем със себе си като доказателство. Един от червеите. Ако отнесем един червей в Края на Нищото, теолозите ще трябва да се съгласят, че това не е Рая. Това просто не е възможно.

— С прискърбие ви съобщавам — намеси се Шептящия, — че не мога да транспортирам един от червеите. Масата му е прекалено голяма. Не разполагам с необходимата енергия.

— Сега, след като знаем къде е Рая, не бихме ли могли да изпратим още Изследователи? Те ще представят доказателства, отпечатани в кубове.

— Невъзможно е — отбеляза Тенисън. — Може би Балонообразните не са засекли Мери първия път. Тя е дошла, зърнала е Рая, била е силно впечатлена, очарована от видяното или от онова, което си е внушила, че е видяла — затова пожела да се върне тук втори път. Първия само е зърнала мястото. Втория път се е опитала да проникне в Рая — решена както нас сега — да донесе доказателство за съществуването му. Вторият път са я засекли и са я прогонили, внушавайки й неконтролируем ужас. Ала след като знаят за нашите Изследователи, не вярвам някой от тях да има подобна възможност.

— Само да можехме — възкликна Джил — да занесем със себе си куб!

— Не можем — възрази Тенисън. — Ние не сме Изследователи.

— Но те ни пуснаха да дойдем тук — настоя Джил. — Сигурно са ни позволили да проникнем в света им. Можеха да ни спрат или да ни прогонят, както постъпиха с Мери.

— Тук грешиш прекъсна я Шептящия. — Съществата-уравнения не действат на същия принцип, какъвто използват Изследователите. Те ни доведоха дотук, без никой да ни открие. Вече бяхме проникнали на това място, преди Центъра да узнае за нас. Направихме го веднъж, но не съм сигурен, че това ще ни се удаде втори път. Съществата тук, осъзнали несъвършенството на защитните си механизми, ще вземат мерки да го отстранят.

— Следователно — обобщи Тенисън, — не съществува никакъв начин да дойдем отново тук. Не можем да вземем със себе си нищо като доказателство. Можем само да им дадем честната си дума какво сме видели, но теолозите няма да я приемат. Каквото и да вземем, те ще твърдят, че сме се натъкнали на него по пътя.

— Искаш да кажеш — попита Джил, — че напразно предприехме това пътешествие?

Тенисън бе затруднен да й отговори. Нима малкото, което щяха да разкажат на Теодосий и неговите привърженици, щеше да разреши битката в тяхна полза? Щеше ли тяхната информация да накара теолозите да спрат поне временно натиска си, щеше ли да послужи като отсрочка за превземането на Ватикана и да сложи край на Информационната програма? За това съществува минимален шанс, рече си той, ала по всяка вероятност спечеленото време нямаше да е много — в най-добрия случай щяха само да успеят да си поемат дъх.

Защо, питаше се Тенисън, нито той, нито Джил, не успяха да предвидят тази ситуация? Говореха за нея, разбира се — обсъждаха възможността да се завърнат от Рая с някакво доказателство. Ала не бяха обмислили достатъчно добре точно какво доказателство им бе необходимо. Защо не бяха осъзнали невъзможността да се сдобият с неопровержими факти?

Само да имаха мъничко повече време, щяха да се справят. Ала им се струваше, че не разполагат с излишни минути. Тук назряваше конфликт — в какво точно се състоеше опасността, Тенисън не можеше да определи, но я долавяше с цялото си същество. И мнението на Шептящия беше същото.

Провал, помисли си Тенисън. Бяха осъществили мисията си и въпреки това бяха изправени пред провал.

Какво, по дяволите, можеше да стори той и Джил, какво можеха да направят те двамата? Знаеше, че не биха приели само едно — да избягат с подвити опашки. Е, поне засега.

— Ако можехме да съобщим на Теодосий — пророни Джил. — Да му кажем, че сме на това място, а то въобще не е Рая.

— Аз мога да му съобщя — заяви Шептящия.

— Но на кого би могъл да го съобщиш? В Края на Нищото няма нито едно същество, с което можеш да разговаряш. Нито Теодосий, нито Екюър…

— Но нали Старите са там — възрази Шептящия. — Аз мога да вляза в контакт с тях. Стария над хижата на Декър ще занесе съобщението на Теодосий.

— Но ние имаме нужда от теб тук.

— Няма да се бавя много.

— Не — каза Тенисън. — Не искаме да тръгваш, дори и ако отсъствието ти е съвсем кратко. Може да имаме огромна нужда от теб.

— Тогава ще изпратя някой друг Прахообразен. Някой от събратята ми ще занесе съобщението вместо мен. Нали ви казах, че тук има и други Прахообразни.

— Да, каза ни — кимна Джил.

— Тогава не се тревожете — успокои я Шептящия. — Ще помоля някой от тях.