Драконът

51.

Ферен се настани пред компютъра в апартамента си в Екеберг. За пореден път той отвори интернет страницата на YouTube и за свое облекчение забеляза, че този път клипчето с него не се появяваше, ако напишеше "ядосан мъж" в полето за търсене. Нямаше го, беше изтрито. "Благодаря ти, Господи" – измърмори на себе си той. За сметка на това се появи цяла поредица други видеа, видеоклипове с различни мъже, които полудяват в офиси на открито и телевизионни студия. Ферен едва беше отворил две, а вече направо му се повдигаше от тях. Вероятно би се засмял, ако ги беше гледал преди всичко да се случи, беше наясно с това. Но не и сега. Всъщност беше изключително отблъскващо, че хората можеха да качват такива неща, мислеше си той. Не разбираше защо беше легално и защо тези, които бяха отговорни за интернет страницата, го позволяваха.

Другото видео, разговорът между него и Кристер Холтедал, също беше махнато – за успокоение на Ферен.

От полицията си бяха свършили работата. Според телефонния разговор, който той беше провел с Холтедал предната сутрин, сега те бяха нащрек и "в готовност", както се беше изразил Холтедал, да се намесят, ако изскочеше още нещо.

Когато Ферен чу да се звъни на входната врата, той хвърли поглед към ръчния си часовник. Ако това беше Улав, беше подранил с петнайсет минути. "Имам новини" – бе му казал Улав, когато позвъни преди два часа.

– Вкъщи ли си си?

Ферен стана и отиде до домофона.

Беше Улав и бе нетърпелив.

– Мога ли да ти предложа нещо? – попита Ферен, когато се настаниха около кухненската маса.

– Не, благодаря. Скоро трябва да тръгвам. Нямам много време.

– Аха?

– Появило се е ново видео.

Ферен усети как се вледенява.

– И какво? Какво е то? – Той говореше със забързан, насечен глас.

– Теб те има на видеото – среща в твоя кабинет с костюмиран африканец с въоръжена охрана.

Ферен забеляза, че косъмчетата по цялото му тяло настръхват.

Улав погледна преценяващо клиента си.

– Не е нещо компрометиращо, така ми се струва. Беше невъзможно да се вади какво имаше в дипломатическото куфарче, което ти даде на африканеца.

– Дипломатическо куфарче? – Мозъкът на Ферен заработи под пълна пара.

– По-добре да не те питам какво е имало в онова куфарче.

– Той се усмихна. – Така, както е показано във видеото, няма нищо, което да може да бъде използвано като доказателство в съдебно дело.

Ферен усети как гневът го обзема.

– Какво, по дяволите...

– Но не за това дойдох да говорим – прекъсна го Улав. – Трюлс, компютърният експерт откри имейл адреса на онзи, който е качил видеото в YouTube и... – Улав се усмихна – след малко проучване стигна и по-далеч. Той е дяволски добър, тоя Трюлс.

– Да? – Ферен зяпна Улав с полуотворена уста. – Той има ли...?

– Естествено – отвърна Улав със задоволство. – Разполагаме с име и адрес.