Каджанга — синът на светлината

136

Както си предполагал, в общата барака се е събрал почти целият екип. Липсват само легионерите от охраната, които винаги са те учудвали със способността си да спят неограничено дълго, когато не са на дежурство. На една маса в ъгъла родителите ти играят бридж с други двама лекари. Неволно си блъснал вратата малко по-силно и всички погледи се отправят към теб. Баща ти изненадано се надига от стола.

— Кайл! Какво има?

Отмяташ мократа коса от очите си и изтичваш към него.

— Татко! В селото става нещо! Камиури ми каза, че всички са избягали. Хий-Ямшар искал да ни предупреди, обаче останалите го вързали в колибата му.

За секунда баща ти те поглежда право в очите, после кимва и махва с ръка настрани.

— Лоусън! Виченца! Бягайте да проверите! Вземете дежурния от охраната и доведете стареца право тук.

Лоусън и Виченца изтичват навън. Всички други остават да седят мълчаливо и скоро тишината става непоносима. Едва ли са минали повече от пет минути, но имаш чувството, че чакането е продължило цял век, докато най-сетне вратата отново се отваря. Първи влизат двамата лекари, които подкрепят помежду си Хий-Ямшар. След тях на прага се появява сержант Хашимото от Звездния легион.

— Спасявайте се, Диджанга! — задавено изпъшква старецът. — Аймораните идват!

Мини на 24.