Да разбиеш мълчанието

15.

Стейси се върна забързано в спалнята, понесла кафето, толкова развълнувана, че на практика не забеляза демонстративната голота на Сам.

— Никога няма да повярваш — поде тя, остави кафетата, смъкна копринения си халат и се пъхна обратно в леглото до него.

— Решила си да се откажеш от мен? — подразни я той, протегна ръце и я притегли в прегръдките си. Тя почувства втвърдения му пенис до бедрото си, но точно в този момент това не беше единственото, което я вълнуваше.

— Не ставай глупав. Но новината е направо потресаваща — тя го целуна леко по носа. — Почакай малко, Сам. Наистина, няма да съжаляваш. Аз няма да избягам — тя се измъкна от ръцете му и посегна към таблета, който държеше до леглото си. Пръстите ѝ затанцуваха по екрана, докато намери маркираната новина, която я бе накарала да се закове на място в кухнята. — Виж това.

Сам се облегна с въздишка на лакът.

Не мога да си представя как е възможно да намираш нещо за по-вълнуващо от онова, което моят приятел тук ти е приготвил. Хайде, дай да видя — и той протегна ръка като древен римлянин на пир, очакващ да му подадат десерта.

Стейси го тупна с пръсти по рамото. Присъщата ѝ въздържаност така и не можеше да приеме вулгарностите, които той изтърсваше от време на време. В нейния свят не съществуваше необходимост от грубост — било то в поведението или в речта.

— Не ме заслужаваш.

Той ѝ се изплези и тя му подаде таблета.

За миг той не успя да разбере какво точно виждаше пред себе си. Беше качен в мрежата списък на арестите, направени от полицията в Западен Йоркшър — това беше ясно. Участъкът в Халифакс. Шофиране в нетрезво състояние. Защо Стейси се беше развълнувала толкова от ареста на някой, седнал пиян зад волана? После видя името и подсвирна тихичко.

— Карол Джордан, да му се не види! — Провери датата и часа. — Случило се е едва снощи. Как, по дяволите, се добра до тези данни?

Стейси сви рамене, опита се да си придаде скромно изражение, но не успя. Пък и защо да се опитва? Гордееше се с уменията си. Но същевременно съзнаваше смътно, че не всеки би се зарадвал да забележи следи от пръстите ѝ по личните си документи. — Лесно е. Инсталирала съм в системата си сигнал, който маркира всички нови споменавания на лица или други неща, които ме интересуват.

— И сред тях е Карол Джордан? — Сам се надигна в леглото и се пресегна покрай Стейси, за да си вземе кафето.

— Включих я в списъка на обектите, когато започнах работа в нейния отдел. Стори ми се… разумно може би?

— Да шпионираш шефа? — той се изкиска. — Това е блестяща идея. Вече не се учудвам, че винаги си с една крачка пред всички в играта. Можеш ли да направиш същото и за моя шеф? Почти нищо не знам за това копеле. А знанието е сила.

Стейси се намръщи престорено.

— А ти за какво би ползвал тази сила, Сам, за добро или за зло? Той се засмя и я целуна.

— Бих я използвал в наша полза, скъпа — после отново погледна таблета. — Това е направо изумително. Знаех, че тя пие. Казах на Блейк, но той така и не успя да я закове.

Стейси беше стъписана.

— Казал си на Блейк, че шефката пие? Защо ти е било да го правиш?

Той я погледна с невинно изражение.

— Защото се безпокоя за работата ни, разбира се. Не исках наши случаи да се провалят, защото тя е ударила някоя и друга водка в повече. Тя ми беше шеф, но не и приятел, Стейси.

Личеше си, че Стейси е неприятно изненадана.

— Тя беше добър шеф, Сам. Най-добрият, при когото съм работила някога. Работата ни беше интересна, тя се отнасяше коректно с нас и винаги защитаваше интересите ни срещу Блейк. Защо е трябвало да говориш зад гърба ѝ точно пред човека, който правеше всичко възможно да я унищожи?

Отчаяно ѝ се искаше той да представи някаква основателна причина; сега, в началото на тяхната връзка, не би могла да понесе мисълта, че той не е съвсем такъв, какъвто тя си го е представяла.

Той ѝ върна таблета.

— Представяш нещата като много по-мелодраматични от онова, което бяха всъщност. Както вече казах, редно бе да се постави справедливостта на първо място. Освен това исках Блейк да знае на чия страна съм, когато дойдеше краят на залаганията — той протегна ръка към Стейси и се опита да я придърпа съм себе си.

Стейси се опитваше да си изясни чувствата, които я вълнуваха. По нейна преценка Карол Джордан беше съвършеният шеф. Тя не се беше интересувала какво прави Стейси и къде е успяла да се промъкне незаконно, стига тя да успяваше да осигурява необходимото на екипа, когато беше заложен човешки живот. Карол я бе отървала от една доста скучна работа и ѝ беше дала възможност да прави нещо смислено, и беше оценила таланта на Стейси така, както никой друг от по-старшите криминалисти, с които бе работила преди или след това. Стейси подозираше, че причината се криеше във факта, че братът на Карол също беше компютърен специалист — това ѝ бе дало някакъв поглед към света, който Стейси обитаваше през повечето време, когато беше будна.

Но Сам беше мъжът, когото тя обичаше, мъжът, за когото копнееше и когото желаеше още от първия ден, когато той влезе в работните помещения на отдела и се огледа с тези свои проницателни кафяви очи, които сякаш проникваха в ума и сърцето ѝ. Трябваше да мине много време, преди тя да признае дори пред себе си какво изпитва, а най-сетне трябваше да се намеси и Пола, която я окуражи да покаже чувствата си. Стейси все още не беше в състояние да повярва докрай, че той е избрал нея, не беше напълно уверена в любовта му, за да я подложи на изпитание. Някаква част от нея се презираше, задето не се застъпи за Карол така, както самата Карол винаги се беше застъпвала за подчинените си.

— Но тя винаги е била на наша страна — това беше единственото, което съумя да каже.

Сам зарови лице в рамото ѝ и устните му се плъзнаха към гърдите ѝ.

— Остави сега Карол Джордан — каза той. — Имаме си по-интересни занимания.

И така Стейси си позволи да се поддаде на изкушението, без изобщо да подозира, че с част от съзнанието си любовникът ѝ пресмяташе как да употреби тази нова информация за своя изгода. Когато каза, че той не я заслужава, Стейси бе по-права, отколкото предполагаше.