Да разбиеш мълчанието

32.

Най-добрият начин да следиш някого беше да вървиш пред него. Първия път, когато прочете това, то му се стори нелогично. Но после продължи да чете и разбра какво се има предвид. Откриваш място, на което обектът на следенето трябва да отиде, и отиваш там преди него. Сливаш се с обстановката, така че изобщо да не те забележи. А после можеш да го наблюдаваш, без да се налага да намираш основание за присъствието си. Защото си бил там преди него. И ако имаш късмет, можеш да откриеш къде ще отиде обектът след това, за да не трябва да го следиш прекалено отблизо.

Чакането и наблюдението му помогнаха да установи, че Урсула Форман отделяше четвъртък следобед за своето добро дело на седмицата, помагайки в раздаването на храна в една хранителна банка. Ако не беше толкова елементарно, той би могъл да се разсмее. Дали тя наистина вярваше, че може да изкупи всички неприятности, които бе причинила, отделяйки няколко часа, за да се държи покровителствено с хора, които не можеха да изхранват семействата си? Ако не бяха жените като нея, които окуражаваха другите жени да зарязват семействата си заради така наречени кариери, щеше да има предостатъчно свободни работни места за всички. Но какъв смисъл щеше да има, така или иначе. Урсула и жените като нея веднага щяха да започнат да хленчат за стъклените тавани, ограничаващи полета им. В дома на едно семейство нямаше стъклени тавани. Когато се грижиш за хората, които обичаш, над теб е единствено небето.

Хранителната банка се намираше в изоставен магазин в Брусхил, потискащ жилищен комплекс, състоящ се от три високи блока и скупчени около тях двуетажни постройки, свързани с общи балкони, които даваха отлична възможност за бягство на всеки, преследван от местните бандити или от полицията. Според един от доброволците в хранителната банка, с когото той се заговори, около една трета от клиентелата идвала от Микълфийлд, лабиринт от частни къщички, подредени около вътрешни дворове, площадчета или зелени площи оттатък хълма; прилични семейства от средната класа, които не бяха успели да се справят с финансовите трудности и все още не бяха усетили обявеното от правителството възраждане на икономиката.

Според доброволеца търсенето на безплатна храна нараствало. Затова хората тук се радваха на всеки новодошъл като него, след като имаше желание да помогне. Излизаше, че раздаването на храна изисква сериозна организация. Той внимаваше да не се набива на очи, отваряше кутии, сортираше дарения. Съзнаваше инстинктивно, че Урсула няма да бъде на такова място. Скромният, ненатрапчив труд не беше за нея, о, не. Тя трябваше да е отпред, да раздава лично жалките подаяния, полагащи се на търсещите помощ през този ден. Колкото повече я наблюдаваше, толкова повече се убеждаваше, че тя трябва да е следващата.

Когато той беше дете, не съществуваха хранителни банки. Дори бедняците знаеха как да изхранват децата си. Жените умееха да пестят. Умееха да готвят. Сегашните разбираха под „готвене“ поставяне на замразена пица във фурната или на готова храна в микровълновата печка. Ето какво бе дал феминизмът на страната. Поколение от жени, които нямаха представа как да поднесат на масата прилична храна. Преди да започне да прекарва толкова време в Грийнъм, майка му всеки ден му беше поднасяла хубава вечеря. Дори когато парите не стигаха и необходимите белтъчини се осигуряваха от леща, а не от месо, тя се беше справяла. Би се срамувала да приема подаяния. И в това отношение се беше променила; беше разказвала за посетители, които носели храна в лагера, като че ли намираше нещо хубаво в това жените, които се бореха за мир, да бъдат толкова зависими. Той би се обзаложил, че ако навремето имаше хранителни банки, жените от Грийнъм Комън щяха да са първи на опашката.

А Урсула и тези като нея биха ги подстрекавали. Тя сигурно щеше да пише в блога си за прекрасните жени, които разбиваха семействата си и оставяха децата си да плачат до прозореца на спалнята за една майка, която никога вече нямаше да се прибере у дома.

Е, тези неща скоро щяха да започнат да се променят. Урсула щеше да бъде още една крачка в тази посока. Нямаше да мине много време — не, не беше възможно да мине много време, докато някой започнеше да си прави изводи и да пише за многото самоубийства на жени, прозрели истината, осъзнали щетите, нанесени от техните борби, разбрали колко дълбоко са грешали.

Опитът му помагаше да усъвършенства подхода си. С Кейт Ролинс той се беше възползвал от предложилата се възможност. Беше позволил на обстоятелствата да го водят, вместо да бъде обратното. Сега вече нямаше да разчита за нищо на късмета си. Беше избрал модела за следващия път. Марина Цветаева беше руска поетеса. Един от блестящите избори, които бе направила в живота си, беше да остави дъщеря си в държавно сиропиталище по време на глада в Москва, вместо сама да се грижи за нея. Момичето беше умряло от глад, което беше още едно доказателство за онова, което се случваше, когато жените бягаха от своите задължения. В края на краищата Цветаева беше разбрала, че единственият начин да изкупи онова, което бе сторила през живота си, е да приеме смъртта и се беше обесила в собствения си дом.

Беше имал предвид няколко кандидатки. Но Урсула все повече го убеждаваше, че тя е следващата, която заслужава смърт. Сега му оставаше само да установи някаква връзка с нея. Да се сближат достатъчно, за да го покани тя у дома си, ако той се появеше на прага ѝ, докато мъжът ѝ отсъства. Тя със сигурност щеше да му предложи чай, а той щеше да налее ГХБ в нейната чаша. Съвсем скоро тя щеше да се почувства замаяна и да не се съпротивлява, докато той прави необходимото, за да я обеси на перилата на стълбата.

А междувременно щеше да се държи прилично, като изпълнителен доброволец. Нямаше да се набива на очи, докато не дойдеше моментът пътищата им да се пресекат. Тогава щеше да задейства чара си. Тя щеше да се поддаде. С всички ставаше така. Докато не станеше прекалено късно.

Тези жени бяха толкова твърдо убедени, че владеят положението. А всъщност бяха толкова лесни жертви.