Да разбиеш мълчанието

50.

От пръв поглед си личеше, че това е новосъздаден отдел, мислеше Карол. Бяха познати лица, но по тях беше изписана нова решителност. Въпреки годините, прекарани в служба, те излъчваха някаква бодрост и готовност, като че ли мускулите им бяха напрегнати като на атлети пред старт. Изглеждаха така, като че си бяха отспали, свежи след душа, сменили сутринта дрехите си — беше ѝ ясно, че това състояние няма да се задържи дълго, когато случаите започнат да се трупат. Като изключим Карим Хусаин, тя познаваше и силните им страни, и слабостите им; знаеше как да извлече най-доброто от онова, което те предлагаха с участието си в екипа. Тони беше прав, като твърдеше, че има хора, които искаха да ги видят да се провалят. Но тя вярваше, че тези хора тук имаха достатъчно способности, за да не допускат провал.

Пола беше последната, която се откъсна от лъскавата, нова кафе машина.

— Ако всичко се издъни, можем да отворим кафене — каза тя, като се тръсна на един стол край масата.

— Добре е да се знае, че имаме алтернатива — каза Карол. — Е, кой ще започне?

Заговори Кевин, описвайки накратко пътуването си до Съндърланд.

— Категорично отпада — беше заключението му. Историята на Алвин беше почти същата, с малки вариации, и Карол помоли Карим да опише разпита, който бяха провели в Рочдейл. Момчето трябваше да свикне да се справя само. След това всички изглеждаха малко разочаровани, но Карол се насили да говори бодро, обръщайки се към Пола.

— Как се справи ти?

— Добрата новина е, че не личеше нито една от жените, с които разговарях, да има суицидни мисли — отвърна тя. — Но пък и онези, които вече са мъртви, сигурно също не са имали, след като в действителност не са се самоубили. Както и да е, когато разговарях с тях в по-големи подробности за повода, довел до пороя от гадости, който ги е залял, ми се стори, че само две от тях отговарят на модела в съответствие с поясненията на Тони. Искам да кажа, ако се вземе предвид естеството на нещата, които са казали и които са предизвикали охулването. Трите жени, чиято смърт разглеждаме, са застанали открито на феминистки позиции и директно са критикували мъже за тяхното поведение. Изказванията на някои от жените, с които разговарях, като Шакила и Максин, не са били дотолкова фокусирани в тази насока. Затова и те не са събудили интереса на нашия човек.

Тя отвори бележника си.

— От друга страна, Зуи Брустър, която живее в Норич, е писателка, проявила неблагоразумието да заяви, че някои компютърни игри насаждат у момчетата омраза и презрение към жените. Урсула Ферман е блогър, журналист и дизайнер на уебсайтове, и напоследък пише за обичайния сексизъм в сапунените сериали и вредата, която той нанася на самооценката на младите жени и на начина на мислене на младите мъже. И двете са станали обект на атаки от тролове, които по характер и обем са подобни на тези, които са понесли нашите жертви. Ако той се придържа постоянно към един и същи критерий, както, честно казано, правим и ние, мисля, че това са най-вероятните мишени понастоящем. Но какво можем да направим в случая — това вече е друг въпрос. Тъй като не знаем как той стига до жертвите си, не виждам как бихме могли да ги защитим.

— Не можем — каза Тони. — Дори ако им кажем, че са изложени на опасност. Защото, както сама казваш, нямаме представа по какъв начин успява да се добере до тях. И въпросите, към които постоянно се връщам, са: защо точно това, защо сега, защо тук? А отговори нямам. Нито един.

Лицата на всички помръкнаха. Карол забеляза, че изключение правеше единствено Стейси. Лицето ѝ беше непроницаемо, както често се случваше, но в никакъв случай не изглеждаше потисната.

— Стейси, имаш ли какво да ни кажеш?

Стейси отвори лаптопа си и огледа насядалите около масата. По всичко личеше, че едва се удържа да каже нещо, което би привлякло вниманието на всички.

— Името му е Матю Мартин — тя направи някакви сложни движения с мишката и интерактивната бяла дъска на стената зад гърба ѝ оживя. На нея се виждаше шофьорска книжка със снимка на светлокестеняв мъж с голяма брада. — Роден е през 1975 година в Брадфийлд. Строителен инженер е, специализиран в строеж на мостове и живее тук — едно кликване и образът на стената се смени; сега се виждаше малка тухлена къща, издигаща се самотно на края на някакво стърнище — в Лестършър. Къщата се намира много близо до магистралата, така че той лесно може да тръгне на път из страната.

— Дявол да го вземе, Стейси! — възкликна Кевин. — Откъде намери всичко това?

— Идеята беше на Тони. Да се движим по следите на книгите. Така и направих.

— По начин, който можем официално да обявим? — осведоми се Карол.

Стейси я загледа продължително и неотклонно.

— Не бих казала.

— Добре, ще намерим начин да решим този въпрос. Остави го на мен. Това е изключително впечатляващо, Стейси.

Карим зяпаше Стейси така, като че ли досега не беше виждал жена — с отворена уста и ококорени очи.

— Как го направи? — заекна той.

— Не питай — каза Пола. — Просто приемай нещата такива, каквито са. Ще свикнеш.

Тони се усмихваше.

— Прекрасно, Стейси.

Тя сведе учтиво глава.

— Не съм свършила.

— Знаех си аз — отбеляза Пола.

— На негово име са регистрирани две коли. Един пикал „Нисан Навара“ и един „Фолксваген Пасат“. Пасатът е колата, която успях да свържа с мъртвите жени. Мартин е отишъл с нея в Лондон един ден преди смъртта на Кейт Ролинс и си е заминал обратно през нощта, когато се предполага, че тя се е самоубила. Мога да докажа присъствието му на А1, на по-малко от километър от нейната къща същия следобед — на бялата дъска се появи карта, на която позициите на колата и къщата бяха маркирани с червени кръстчета.

Като че ли всички бяха затаили дъх, вперили погледи в дъската, за да видят какво следва.

— Подобен модел се очертава и около Дейзи Моргън. Той се появява в Брадфийлд четири пъти през двете седмици преди смъртта ѝ. Всеки път е минавал по главния път, който се намира на около петстотин метра от улицата, на която е била къщата на Дейзи. Появява се там сутринта, когато тя е загинала и е засечен да се движи в обратна посока половин час след експлозията — на дъската се появи сателитна снимка, на която две улици бяха маркирани в червено. — Мисля, че там може да има камери за наблюдение — наблизо има бензиностанция с магазин, те обикновено имат камери, които регистрират и уличното движение. Но камерите са частни, затова не мога да вляза дистанционно в тях.

— Това има много убедителен вид — каза Карол. — Удивена съм от всичко, което си успяла да откриеш, Стейси.

— Ами Джазмин Бъртън? — попита Алвин. — Намери ли нещо във връзка с нея?

Стейси кимна.

— Последно и най-хубаво — на дъската се появи графика с поредица от червени точки, които започваха на главен път М69, минаваха към М6, оттам по М42 и после по М5. — Ако съедините точките, виждате, че нашият човек е отишъл с колата си до Ексетър два дни преди смъртта на Джазмин — разпилени точки се появиха по пътя, маркиран като А376, който минаваше покрай източната страна на устието на Екс. Стейси натисна един клавиш и след линията, очертаваща пътуването по магистралите, се оформи нещо като драсканица, описваща разнопосочни движения. — Минавал е нагоре-надолу по този път пет или шест пъти. И последния път това е станало през нощта, когато Джазмин е влязла в реката.

— Да му се не види — каза Пола. — Това е страхотно впечатляващо. Казвам ви, както се развиват нещата, скоро няма да има нужда от детективи на улицата, всички сериозни случаи ще се решават от деца-чудо като Стейси, седнали в някаква стаичка пред половин дузина екрани, и анализиращи данни.

— Но не е съвсем достатъчно — каза Карол. — Всички тези улики са косвени.

— Но са повече от красноречиви — възрази Алвин. — Разполагаме ли с телефона на това копеле?

Стейси кимна.

— Имаме го, но аз не мога да проникна до регистрите на системата за проследяване на телефони. Но сега, когато имаме представа къде се е намирал в някои конкретни региони, там би трябвало да ни помогнат. Имам данните на мобилния му телефон, плюс тези на няколко телефона с предплатени минути и СИМ-карти, които с цялата си глупост е купил от „Валхала“.

Тони поклати глава с невярваща усмивка.

— Удивително е, нали? Този тип планира всичко толкова старателно, а същевременно вярва на „Валхала“, които претендират да са непроницаеми за хакери и че твърдо отстояват секретността на данните на клиентите си от разни нагли и досадни представители на закона.

— Никой не е съвършен — отбеляза сухо Стейси. — Въпреки че, разбира се, може да му е дошъл умът в главата и да се е отказал да ползва нещата, които е купил онлайн. Такива карти и телефони можеш да купиш от всяка будка за вестници. Не бих възлагала особени надежди на телефоните.

— Да бъдем благодарни за това, с което вече разполагаме — каза Карол. — Мисля, че е време да приберем Матю Мартин. Преди да успее да стори още зло. Кевин, Пола, Карим — да потегляме към Лестършър и да видим дали ще успеем да го спипаме.

— Няма смисъл — обади се Стейси. — Съжалявам, но не съм свършила. Той не е в Лестършър, а тук. В Брадфийлд.