Да разбиеш мълчанието

55.

Алвин се заби във вратата като контролиран взрив. Дървото се изду, поддаде около ключалката и се разцепи от тежестта на удара, вратата се отвори рязко и той залитна вътре, полагайки усилия да се задържи прав.

Пола, която тичаше зад него, за миг се обърка — на нивото на очите си видя два боси крака, подаващи се от крачоли от деним. После мозъкът ѝ направи връзката. Жена с разчорлени рижи къдрици висеше, провесена за врата, от парапета на първия етаж. Лицето ѝ беше мораво, езикът ѝ беше излязъл от устата, очите — почти изскочили от орбитите си.

— Господи! — изпъшка Пола и хукна нагоре по стълбите.

Алвин стъпи здраво на краката си, потривайки лявото си рамо. Достатъчно му беше да погледне само за миг сцената. Озърна се почти панически, после видя през отворената кухненска врата онова, което му трябваше. Взе един масивен дървен стол, който стоеше до кухненската маса, изнесе го в антрето и го постави под тялото на Урсула. Забеляза, че на пода се търкаля някаква книга, но реши да не си губи времето с нея. Стъпи на стола, присви колене и обгърна с ръце тялото ѝ.

— Аз ще поема тежестта ѝ — каза той, докато се изправяше. — Смъкни това от врата ѝ. Трябва да го прережеш, по възела може да се открият следи от ДНК.

— Мамка му, прав си — Пола изтича обратно надолу по стълбите до кухнята, измъквайки телефона от джоба си и набра в движение номера на спешна помощ. Започна да отваря рязко чекмеджетата едно след друго, търсейки нож, като успоредно с това говореше по телефона.

— Сержант Макинтайър, регионален отдел за борба с особено тежки престъпления. Трябва ми линейка и подкрепления — каза тя. — Тук има жертва на опит за обесване — вече тичаше обратно нагоре по стълбите. — Хакстън Гроув номер двайсет и седем.

Хвърли телефона и се приведе над перилата. Сега, когато Алвин беше поел тежестта на тялото, не беше трудно да пререже здравото найлоново въже, което се беше врязало силно в шията на Урсула.

Когато това, което го задържаше, изчезна, тялото ѝ се отпусна на рамото на Алвин като зле натъпкан чувал. Той изсумтя и залитна леко на стола, но по някакъв начин успя да се задържи. Пола изтича надолу по стълбите, викайки:

— Дръж се, идвам!

Двамата успяха да смъкнат несръчно Урсула на пода. Алвин внимателно нагласи тялото в препоръчителната за първа помощ поза, докато Пола се бореше с остатъка от въжето около шията. Примката отказваше да се отпусне, затова ѝ се наложи да пъхне ножа между въжето и врата на Урсула. Беше се впило толкова дълбоко, че Пола трябваше да го издърпа от подпухналата плът. Затърси пулс без особена надежда. Голямо, шибано закъснение. Бяха закъснели прекалено много.