Да разбиеш мълчанието

28.

Трябваше да се постарае повече, това започваше да му става ясно. Тези жени бяха като някакво чудовище от фентъзи филм. Отрежеш ли една шава, се появяват две нови. Може би сега той долавяше по-ясно развитието на събитията във външния свят. Предполагаше, че докато е живял със Сара, преди тя да подпише собствената си смъртна присъда, не е обръщал чак толкова внимание на онова, което се случваше около него. А може би причината беше в социалните медии, които предоставяха трибуна на всеки, без значение колко откачено е посланието му.

Едно беше сигурно. Ако можеше да се съди по случилото се с Дейзи Мортън, явно щяха да бъдат полагани всякакви усилия, за да бъде случаят представен по начин, абсолютно противоположен на онова, което той искаше да постигне. Как възможно да включиш случайно котлоните на газовата печка и да пъхнеш главата и раменете си във фурната? Беше се вбесил, когато прочете онова интервю със съпруга ѝ. „Дейзи трябва да е ударила главата си, когато е проверявала дали фурната работи“. Просто да не повярваш.

Но в повечето от материалите се съдържаха намеци, че Дейзи Мортън е сложила умишлено край на живота си. Изтъкваше се колко активна е била онлайн и колко критики — напълно основателни според него — беше привлякла към себе си. Ако се четеше между редовете, позицията на медиите застъпваше онова, което той искаше да каже на света — че Дейзи Мортън се е самоубила поради укорите на хората, които ѝ бяха показали колко неправа и глупава е била.

Но той съзнаваше, че трябва да нагнети напрежението. Да предизвика надигането на вълна, която никой да не може да игнорира. И затова предприе следващия си ход малко по-рано, отколкото възнамеряваше, защото Джазмин Бъртън просто постави подходящите карти в ръцете му с този неин малък излет до Девън. Съвсем сама в изолираната си вила. Беше детска игра да изчака тя да се прибере вечерта и да я повали на земята с един удар на кожената палка, която беше купил преди няколко месеца от уебсайт, предлагащ военни принадлежности. Този път нямаше да има толкова голямо значение дали има травми по тялото или не; всякакви следи от удари и синини щяха да бъдат обяснени с това, което ѝ се е случило във водата. Тя беше паднала като отсечена и той преживя няколко напрегнати мига, обзет от опасения, че я е убил преждевременно. Това би провалило плана му; тя трябваше да диша, когато я пусне във водата; необходимо беше да се удави.

Вече беше събрал камъните от едно място по-нагоре по устието, където беше оставил и текста на образеца. Този път моделът беше Вирджиния Улф. Самоубила се, защото била бездетна, лишена от реализация, жертва на депресии, и нямала представа как да бъде истинска съпруга. Вероятно и лесбийка, което я правеше още по-подходяща.

После напълни джобовете на Джазмин Бъртън с камъни и я откара с колата до една отбивка при устието, където я остави да я повлече отливът. Хайде да видим как ще се преструват, че и това е нещастен случай. Падаше ѝ се, след като дрънкаше тези глупости за жени, които трябва да бъдат предпазвани от мъжете. Жените трябваше да се научат как да се държат.

Мислеше си, че онова, което върши, се отличава със своя красота. С елегантност. Никой не съчувстваше искрено на самоубийците, независимо от лигавите коментари, които се правеха публично, защото хората искаха да се представят като чувствителни и загрижени. Най-често чувствата, които те будеха у хората, бяха презрение или гняв. Презрение към хора, оказали се прекалено слаби, за да застанат лице в лице с проблемите си. Гняв заради егоизма, който им е попречил да помислят за мъката, която ще причинят на хората, които оставят след себе си. Затова, когато се стараеше заслужената им смърт да изглежда като самоубийство, той ги осъждаше да загубят окончателно уважението на хората. Да изгубят стойност. Никой нямаше да приема сериозно мненията им, след като тези жени бяха избрали такъв лесен и егоистичен изход.

Бавно, но сигурно той се доближаваше до целта си. Просто му се искаше да ускори процеса. Искаше да види свят, в който жените са научили урока си и се държат подходящо. Това беше единственото, което искаше. Свят, в който жени като Сара никога не биха…

Той си удари плесница. Трябваше да бъде по-силен. Нямаше да мисли за онова, което бе направила Сара. Мъката от нейната измяна си оставаше толкова силна, че сякаш нажежена до червено игла се забиваше в плътта му. Нямаше да мисли за извършеното от нея. Вместо това щеше да се съсредоточи върху онова, което деянието ѝ го бе накарало да разбере — че е крайно време някой да се противопостави на тези жени.

Да им се противопостави и да спечели.