Да разбиеш мълчанието

57.

Карол се опитваше да напише кратко обобщение на всичко, което знаеха за Матю Мартин, но Тони ѝ пречеше. Той крачеше напред-назад, както винаги, когато се опитваше да подреди мислите си. Минаваше покрай едната стена на кабинета ѝ, завиваше на деветдесет градуса и се упътваше към следващия ъгъл, после пак се обръщаше и тръгваше обратно по стъпките си, монотонно като репетитивните модели в музиката на Стив Райк.

— Той знае, че ние знаем — каза Тони. — Направил е всичко това, за да създаде определена картина за пред очите на света. От нас се очаква да мислим, че тези жени са били тласнати към самоубийство, защото ответната реакция на изказванията им ги е накарала да осъзнаят колко са грешили. Но когато Пола и Алвин са се появили пред къщата на Урсула Форман, той трябва да е осъзнал, че е разкрит — крачка, две, три, четири.

— А може и да не мисли така — каза Карол. — Може би изчаква да види какво ще предприемем сега. В края на краищата, съществуват много причини, поради които хора от полицията може да са отишли в дома ѝ. Алвин каза, че е споменал нещо за тормоза онлайн. Възможно е да е решил, че сме се хванали и сме решили, че Урсула наистина се е самоубила — приятно ѝ беше да влезе отново в традиционната си роля и да подлага на изпитание теориите му, опитвайки се да ги разбие.

Тони поклати глава.

— Знае, че се е издънил. Че сме по следите му. Никой не изпраща двама сержанти от криминалния отдел, за да разследват кой се е забавлявал с кибертормоз. И какво ще направи той в такъв случай?

— Ще се опита да избяга. Всички правят така — отвърна Карол, довършвайки ново изречение.

Той стигна до ъгъла и отново се завъртя.

— Не, не може да го направи. Защото тогава рискът да се разкрие скритият му план нараства значително. Ето какъв е проблемът му, Карол. Така, както стоят нещата сега, все още важат решенията на предварителното следствие, че в трите случая става дума за самоубийство. Ние може да твърдим, че това са убийства, докато посинеем, но без неговото присъствие не разполагаме с никакво доказателство. Ако обаче бъде заловен, шансовете големият му проект да остане тайна са минимални. Защото тогава ще можем да се ровим по-подробно и да открием следи от присъствието му. А ако успеем да докажем, че самоубийствата всъщност са убийства, пропада целият му проект. Докато самоубийствата все още са считани за такива, продължава да съществува шансът планът му да проработи и всички вие, устатите жени, да замълчите.

— Как пък не — измърмори Карол.

Крачка, шест, седем, осем.

— Все се връщам към тези въпроси — защо точно това, защо сега, защо тук? Знам прекалено малко за него, и това е дразнещо, когато се опитвам да си изясня тези неща. Но има едно нещо, което ми се струва логично.

— И какво е то? — попита тя все така разсеяно.

— Той ще се самоубие.

Стресната, Карол откъсна очи от екрана.

— В това няма никаква логика.

— Именно. Което по някакъв парадоксален начин е и най-доброто основание да го направи. Не може да си позволи да бъде заловен жив или целият му план да бъде представен открито в съда, защото тогава идеята, че жени, които се държат зле, а говорят така, като че ли се гордеят с поведението си, в крайна сметка се самоубиват, напълно пропада. Сега знае, че единствената възможност да представи нещата все пак така, както той ги вижда, зависи от това самият той да изчезне от картината.

— Но нали истината ще бъде разгласена навсякъде, точно ако го направи? Тогава ще можем да казваме, каквото искаме, няма да бъдем ограничени по никакъв начин от закона, няма да рискуваме обвинения в клевета и злепоставяне. А ако Урсула оживее, тя също може да каже истината.

Тони сви рамене.

— Но интернет винаги ще предлага една алтернативна реалност. А привържениците на конспиративните теории често имат най-широка публика. Не, той е умен. Знае как ще се разиграят нещата, ако той загине.

Разнесе се почукване и Стейси надникна през вратата, като едва не блъсна Тони, докато я отваряше.

— Имам малко биографични данни за Мартин — каза тя. — Не знам дали ще ви бъдат от полза.

— На този етап всичко може да бъде от полза — отвърна Тони. — Влез и ни разкажи какво знаеш.

— Мога ли да попитам чий е този кабинет всъщност? — измърмори Карол.

— Сама знаеш, че искаш да чуеш това — каза Тони и подкани с жест колебаещата се Стейси да влезе.

Тя седя на един от столовете за посетители и се вгледа в таблета си.

— Израснал е тук, в Брадфийлд.

Карол изпъшка.

— Значи е на позната територия. Знае как може да изчезне. Има ли роднини тук? Родители?

— Порових се малко в семейните регистри. Той е единствено дете. Баща му се е пенсионирал преди три години, продал къщата си в Харистаун и се пренесъл да живее в апартамент в един от морските курорти в България. Майка му починала, когато бил осемгодишен. Намерих статия за събитието в архивите на „Сентинъл Таймс“ Загинала в катастрофа на магистралата, когато се прибирала след престой в лагера в Грийнъм Комън.

— Това е! — възкликна Тони категорично и заби юмрук във въздуха. — Разбира се. Това е скритата движеща сила — Грийнъм Комън. Тези зли феминистки са го лишили от майка. Трябвало е да си седи у дома, да се грижи за него, а не да хукне към Грийнъм с разни… как се бяха изразили в „Дейли Мейл“? „Жени с плетени шапки и оплетени мисли“ или нещо подобно. Но тя не го направила и загинала. Всичко, което той прави сега, има за цел да убеди жените да си стоят у дома и да се спасят. Ето причината да избере точно това. Ето и отговора на въпроса защо тук — той прекъсна възторжения си монолог. — Но защо сега? На този въпрос все още не мога да отговоря? Какво го е предизвикало да започне? Винаги има нещо, което отключва реакция, което…

Стейси се покашля.

— Не съм сигурна, но може би съм попаднала на нещо.

— Давай, Стейси — каза Карол. — Дотук се справи блестящо.

— Порових се в разни сайтове в социалните медии. Реших, че след като е толкова ориентиран в тази област, не може да няма някакво присъствие там. Така или иначе, намерих негова, страница в РигМароул, която е изтрил преди около година, и проследих нишките, на които попаднах там. Имал е приятелка, Сара Бел. Живели заедно малко повече от година. Проследих заличена размяна на съобщения между Сара и една нейна приятелка, която работи в Австралия. Оказа се, че Сара забременяла, докато живеела с Мартин, и решила да абортира.

— Няма как това да му се е харесало — каза Тони. — Никак не му се е харесало.

— Има и още — каза търпеливо Стейси. Годините, през които бяха работили заедно с Тони, я бяха научили, че трябва да бъде упорита. — Седемнайсет дни след аборта Мартин се прибрал вкъщи от командировка и открил Сара мъртва във ваната. Нагълтала се със сънотворни, прокарвала ги с водка, и прерязала вените си — така гласи докладът, представен на предварителното следствие. В показанията си Мартин заявил, че тя била измъчвана от чувство на вина заради аборта. В постингите си онлайн приятелите ѝ твърдят, че не могат да повярват…

— Винаги се казва така — отбеляза Тони. — Това е един от начините да се оневиниш. „Ако ми се струва невероятно, че го е направила, значи е нямало как да направя нещо, за да предотвратя станалото.“

— Една нейна приятелка особено настоява, че Сара не била потисната или измъчвана от вина заради аборта, била облекчена. И това е приятелката, която отишла с нея в клиниката. Тя пратила съобщение на тяхна обща приятелка вечерта преди аборта, в което пише, че Сара била категорична в твърденията си, че сега не е подходящо време за нея да има дете, че искала да се утвърди повече в професията си, а и не била достатъчно уверена във връзката си, за да иска деца. Това е казала седемнайсет дни преди предполагаемото си самоубийство.

— Може да е променила мнението си — каза Карол. — Странно нещо са хормоните.

— А може той да я е убил — каза Тони. — Това, че тя е убила детето му, в очите му е било равностойно на деянието на феминистките от Грийнъм Комън, които са го лишили от майка. Лоши неща се случват, когато жените отхвърлят ролята си в семейната структура. Това го е тласнало по този път, очевидно е, когато изложиш фактите така, както го направи Стейси. Той убива Сара, като се постарава това да изглежда като самоубийство, и вижда в смъртта ѝ идеалния модел, който да приложи и към други жени. Той вижда себе си като човек, който възвръща нещата към естествения им ред. Връщането на жените насила там, където трябва да бъдат, за него не е ограничаване или потискане. Това е възстановяване на естественото равновесие.

— Сигурна ли си, че баща му е продал семейната къща? — попита Карол.

— Така е съгласно данните в поземления регистър.

— И не я е продал на сина си?

Стейси поклати глава и почука с пръсти по екрана.

— Продал я е на някой си Харвиндер Синг Халса.

— Просто исках да бъда сигурна.

— Имаме ли възможност за контакт с баща му? — попита Тони.

— Данните са изписани на бялата дъска.

— Благодаря, Стейси, всичко това е много полезно — Карол се замисли за миг, после продължи: — Личи ли по нещо той да поддържа връзка с някой от съучениците си от Брадфийлд? Ако се крие някъде, не е зле да започнем оттам.

— Заемам се с това — Стейси излезе и Тони поднови краченето из кабинета.

— Карол, мисля, че той ще се самоубие — настоя той. — Не е в състояние да завърши мисията си. Единственото, което му остава, е да съхрани стойността на стореното дотук. А може да бъде сигурен, че ще постигне това, ако отиде там, където никой няма да може да му иска сметка. Тоест ако умре.

— Съжалявам, но не те разбирам — Карол въздъхна раздразнено. — Вложил е цялото си въображение и енергия, за да осъществи тази своя фантазия. Защо му е да се самоубива, след като може просто да изчезне?

Преди Тони да успее да отговори, мобилният телефон на Карол иззвъня.

— Пола е — каза тя и включи високоговорителя на телефона. — Здравей, Пола. Слушаме те с Тони.

Той пристъпи по-наблизо, за да чува Пола.

— Добрата новина е, че Елинор е на смяна и казва, че Урсула ще оцелее. Лошата новина е, че е поела някакъв наркотик, рохипнол, ГХБ или нещо подобно, и най-вероятно няма да може да си спомни нищо, което да ни бъде от полза. Разбира се, взели са кръвни проби за токсикологичен анализ, което може да ни свърши работа.

— Пак тези проклети наркотици на изнасилваните — каза Карол. — Но щом е жива, това е добре. И поне знаем със сигурност по какъв начин е успявал да ги накара да му се подчинят. Съпругът ѝ там ли е?

— Да, но е в шок. Нищо не знае, нищо не е видял, единственото, което го интересува, е Урсула да се оправи.

— Разбираемо.

— Между другото, представителите на медиите вече са тук. Пени Бърджес от „Сентинъл Таймс“ и някакво хлапе от „Брадфийлд Саунд“.

— Униформеният полицай, който е довел Бил Форман, още ли е там?

— Да, навърта се тук някъде.

— Добре, остави го на пост пред стаята на Урсула — осигури ѝ самостоятелна стая; Елинор би трябвало да успее да се справи с това. Никой да не влиза и излиза, с изключение на медицинския персонал, и то след като се идентифицират с документ със снимка, и съпругът ѝ. А после се прибирай тук.

— Добре, шефе.

— Добра работа свършихте вие с Алвин. Свалихте я от въжето и спасихте живота ѝ.

— Благодаря. Но не биваше да изпускаме него.

— По-добре е, че изпуснахте него, отколкото ако бяхте оставили Урсула да умре — каза Тони. — Ако бяхте разбрали, че е той и го бяхте подгонили, можеше да се върнете прекалено късно, за да я спасите.

Не за първи път Тони изваждаше на преден план добрата страна.

— Прав е — каза Карол. — До скоро — и приключи разговора. После допълни: — Радвам се, че тя ще оживее.

— Да — отвърна разсеяно Тони. После отново закрачи. — И така, ако той реши да го направи, мисля, че ще се придържа към предварителната програма. Струва ми се, че ще избере смърт, която ще е отражение на онази, която вече е бил избрал за следващата жена. Но тъй като няма как да се върне в дома си, за да си осигури дрога или отрова, мисля, че ще копира смъртта на Мей Аим и ще скочи от тринайсетия етаж.

— Мисля, че се изсипваш — каза Карол. — Знам, че умееш да предвиждаш хода на мислите на психопати, параноици и всякакви откачалки, но този път вече ми се струва, че започваш да си измисляш в движение.

Тони отвърна с крива усмивка:

— В този случай и без това през цялото време измислям разни неща в движение. Понякога човек трябва да има доверие в себе си.

— Аз ти имам доверие. Но не съм сигурна в предположенията ти.

Той кимна.

— Няма проблем. Ще отида да помисля още малко — той размаха пръсти за поздрав и излезе в общото помещение на екипа, където огледа всичко, което беше окачено на дъската, а после намери свободен компютър и се разположи пред него. Порови се няколко минути в интернет, после стана и излезе навън, на слънце. Време беше да се заеме с онова, което можеше да прави най-добре.