Да разбиеш мълчанието

49.

Тони побутна подозрително чилито в тенджерата с една дървена лъжица. Никога не можеше да си припомни в каква пропорция е слагал подправките последния път. Понякога лютивината беше зашеметяваща, понякога едва се долавяше. Количеството канела беше непредсказуемо, а се случваше и да забрави напълно ригана и кориандъра. Тази практика придаваше съвсем нови измерения на израза „да хапнем каквото дал Господ“. Опита сместа и изохка, защото си беше опарил езика.

— Ох, боли!

Стресната от тона му, Флаш се измъкна изпод масата и наклони глава на една страна, наострила уши. Огледа го, реши, че му няма нищо, и отиде да се облегне отново на краката на господарката си.

— Сега изобщо няма да му усетиш вкуса — въздъхна Карол. — По-добре да беше взел пица.

— Пресилваш, защото се намираш в града, където поръчването на пица е възможно. В моето готвене няма нищо лошо. Е, или поне нищо нетърпимо — Тони остави тенджерата на печката и седна срещу нея. — Ще ти се наложи да си признаеш какво си намислила.

Карол подбели очи.

— Откога си станал застъпник на игра по правилата? Всичко е наред. Радарът не ни е засякъл, всички си мислят, че си се организираме кротко и се подготвяме да започнем работа, когато се появи първият значителен случай.

— И кога ще се случи това? Може да стане утре. Може би нещо се случва дори в настоящия момент. И какво ще правим тогава? Вече сме максимално натоварени, а още не сме гоели нормалния обем случаи — докато говореше, той запретна ръкави. Винаги ставаше така, когато започнеше да готви в лодката. Температурата бързо се качваше над зоната на комфорта.

— Ще се заемем с този проблем, когато ни се наложи — каза тя твърдо. — Достатъчни са няколко пробива на Стейси и може да приключим със сегашната си работа за нула време.

— Ако не успеем, ще трябва да организираш официално обсъждане.

Карол се засмя.

— Защо, да не би да ти липсват белите дъски?

— Въпросът не е в белите дъски — ще ти трябват достатъчно хора, които да поемат рутинните задължения, произтичащи от работата на отдела. Знаеш отлично, че ако разполагаше с пълна стая детективи, които да загреят телефоните, щяхме да сме напреднали повече.

Тя издаде брадичка в познатия упорит жест.

— Всъщност не знам нищо подобно. Това не е конвенционално разследване. Толкова малко са нещата, за които можем да се захванем. Няма съдебномедицински анализи, няма никакви неизяснени улики за проследяване…

— Ако екипът ти беше по-голям, можеше да осигуриш детайлно оглеждане на местопрестъпленията. Хората ти можеха да проверяват безброй записи от камери за наблюдение, да разговарят с възможни свидетели, да се заровят по-надълбоко в живота на жертвите и да проследят в подробности движенията им в деня на тяхната смърт — той стана и отново се зае да разбърква чилито. — Нямаше да ни се налага да разчитаме на уменията на Стейси да нарушава закона.

— Но аз не разполагам с толкова хора, и честно казано, Тони, не бих имала и оправдание да ги ангажирам. Доказателствата ни все още са крайно оскъдни.

Той отвори фурната и измъкна купчината тортили, които топлеше. Постави ги в панерче и ги сложи на масата до бурканче със заквасена сметана и пликче настъргано сирене „чедър“.

— Знам. Вярвай ми, има моменти, когато ми се иска да си би държал устата затворена.

— Сам не си вярваш. Никога не би обърнал гръб на жертва. Той сипа чилито в купи.

— Знам. Но това, което правим в момента, е да се хващаме за сламки. Съставям профил, без да разполагам с нищо сериозно.

— Като изключим дългогодишния ти опит и изключителната ти способност да проявяваш емпатия — каза Карол тихо, поемайки купата. Загреба малко от храната и заразмахва вилицата, за да я охлади. Опита я. — Ммм, това несъмнено е един от по-добрите ти опити — сложи си сирене и сметана и ги разбърка. — Благодаря, че ме храниш.

— По-приятно е, отколкото да се храня сам — той сипа чили върху тортилата и отхапа една хапка. — Карол, в случая се налага да си пазим гърбовете. Онази статия през уикенда доказва онова, което и без това ни беше ясно: имаме врагове, които само чакат — не, направо копнеят — да ни провалят. Нали не искаме да ши поднесем на тепсия възможността да направят именно това — да ни посочат с пръст и да кажат: „Ето, нали ви казвахме, това е сборище от опасни и непокорни хора.“ Какво да правим?

— Ще се постараем да направим най-доброто в тази ситуация. Ще отидем утре да видим какви кокали са изровили кучетата. А после, Тони, ще заловим един убиец.

Никога не беше преставал да се възхищава на стремежа ѝ към справедливост. Колкото и мрачни да бяха времената, той я тласкаше напред. Спомни си как един шотландец, негов приятел, описваше собствения си народ като „хора, които вместо да бягат от пушките, тичат право към тях.“ Ако това беше така, кръвта, която течеше в жилите на Карол, трябваше да е с десен на шотландско каре. Но той се надяваше тя освен това да е и недосегаема за куршумите.