Едно на милион

42

Ричър и Аби взеха асансьора до етажа на Шевик, който бе нисък за стандартите на Ню Йорк или Чикаго, но за местните това бе най-високата точка на стотици мили наоколо. Лесно откриха нужната врата. Мария Шевик надзърна през шпионката и отвори. Стаята, в която ги бе настанил Вантреска, се оказа апартамент със самостоятелна дневна. Просторен, светъл, чист. Имаше два огромни панорамни прозореца — от пода до тавана, — които сключваха прав ъгъл. Беше ранен следобед, слънцето се бе издигнало високо в небето, а въздухът бе кристалночист. Гледката бе изумителна. Градът се простираше в краката им. Сякаш картата, която Ричър бе изучавал, изведнъж оживя пред очите му.

Аби извади парите. Стегнатата с бандерол пачка от офиса зад дъскорезницата и близо осемте бона от лихваря. Изсипа ги на масата и част от банкнотите се разпиляха по пода. Арън и Мария Шевик се засмяха радостно. Днешният проблем бе решен. Арън реши да внесе нужната сума в банката и да ги преведе на болницата по обичайния начин. Така щеше да запази последните останки от достойнството си. Аби предложи да го придружи до най-близкия клон. Ей така, за компания. Без причина. Без необходимост. Арън вече ходеше по-добре, а източната половина на града бе безопасна. Двамата излязоха заедно, а Ричър се върна до прозореца. Продължи да оглежда града. Мария седна на тясното канапе зад гърба му.

— Имаш ли деца? — попита тя.

— Не мисля — отвърна Ричър. — Нямам, доколкото знам.

Той разглеждаше града под себе си. И по-специално, широката част на крушата. Ъгловите прозорци разкриваха цялата северозападна част. Ако Ричър можеше да сравни града с циферблат на часовник, това бяха кварталите, разположени между девет и дванайсет часа. Виждаше Сентър Стрийт в краката си. От другата ѝ страна се издигаха два небостъргача с офиси и още един висок хотел. Трите сгради изглеждаха чисто нови. Устремени към висините, те се открояваха рязко на фона на три-четириетажните постройки, предимно стари, предимно тухлени, предимно грозни. Имаха плоски покриви, изпъстрени със сребристи петна. Повечето разполагаха с климатици, монтирани върху стоманени рамки, и сателитни чинии с размерите на батут. Над ресторантите се издигаха високи метални комини. Многоетажните паркинги пък изобщо нямаха покриви. Улиците бяха тесни, на места оживени, дори задръстени от трафик, другаде — тихи и спокойни. Насам-натам се щураха миниатюрни фигурки, завиваха наляво или надясно, влизаха и излизаха от сградите… Гледката се простираше чак до хоризонта, където чезнеше в омара.

Може да е всяко мазе в града, бе заявил Вантреска.

— Женен ли си? — попита Мария Шевик.

— Не — отвърна Ричър.

— А искаш ли да се ожениш?

— Решението е само наполовина мое — каза той. — Предполагам, че това обяснява всичко.

Той се обърна към прозореца и продължи да разглежда града. Както бе разглеждал и картата преди това. Постави се на мястото на компетентен командир, който трябва да скрие секретна част. Какво място ще избере? Как ще осигури охрана, настаняване, захранване, лесно снабдяване, интернет… Ричър потърси възможни отговори. Огледа килима от малки кафяви сгради. Проблясващите в сребристо покриви. Уличният трафик.

— Аби те харесва — продължи Мария.

— Може би — отвърна Ричър.

— Не искаш да го признаеш ли?

— Признавам, че тя ми помага изключително много. Предполагам, че има причина.

— Не смяташ ли, че ти си тази причина?

Ричър се усмихна.

— Да не би да влизаш в ролята на моя майка?

Не получи отговор. И продължи да разглежда града. Отговорът винаги зависи от конкретните обстоятелства. Ако югозападният квадрант бе същият като северозападния, подходящите места можеха да бъдат по-малко от десет или повече от сто. В зависимост от стандартите. В зависимост от това до каква степен човекът, избрал мястото, разбираше или не разбираше от охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване…

— Какви са новините за Мег? — попита Ричър.

— Перспективите са добри. Утрешният скенер би трябвало да ги потвърди. Всички са на това мнение. Аз лично смятам, че лекарите играят вабанк. Очаква ни или огромна печалба, или съкрушителна загуба.

— Аз бих приел подобен залог. Печалба или загуба. Обичам простите неща.

— Но това е жестоко.

— Само ако загубиш.

— Винаги ли печелиш?

— Засега.

— Но как е възможно?

— Не е — отвърна Ричър. — Не е възможно винаги да печеля. Някой ден ще загубя. Наясно съм с това. Но няма да е днес. Наясно съм и с това.

— Жалко, че не си станал лекар.

— Дори не съм завършил университет.

Мария Шевик помълча, после каза:

— Спомена, че можеш да го намериш.

— Ще го намеря — обеща Ричър. — Днес. До края на работния ден.

Срещнаха се в дома на Франк Бартън, който се намираше дълбоко в бившата територия на албанците. Над квартала още се стелеше дим, който идваше от пожара в дъскорезницата. Бартън и Хоган току-що се бяха върнали от участието си, Вантреска също бе тук, а Ричър и Аби пристигнаха след срещата си със семейство Шевик. Събраха се в дневната. Която отново бе пълна с инструменти и апаратура. Не можеха да ги оставят в микробуса, защото някой щеше да ги открадне.

— Ключовият въпрос е — започна Хоган — дали си имаме работа с умен човек, с много умен човек или с гений. Защото това са три коренно различни неща.

— Грегъри ми се струва достатъчно умен — отвърна Ричър. — Но се съмнявам, че решението е било негово. Не и ако става въпрос за договор на стойност десетки милиони долари, сключен с чуждо правителство. Обзалагам се, че в него се предвиждат различни клаузи и условия, процедури на проверки и одобрения. Москва би искала само най-доброто. Там определено не работят глупаци. Мигом надушват лошата идея. Следователно, що се отнася до местоположението, трябва да приемем, че си имаме работа с гений.

— Охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване — каза Вантреска.

— Да започнем отзад напред — предложи Ричър. — Лесно снабдяване. На какво разстояние от щаба на украинците смятате, че се намира командният център, който търсим? На колко преки?

— Или по-скоро, какви преки — отбеляза Хоган. — Предполагам, че целият център би им свършил работа. Цялото сити. Всяка улица в търговската зона. Където никой не би обърнал внимание на странни типове, които непрекъснато влизат и излизат от някой офис или сграда. За разлика от жилищните квартали. Смятам, че ще ги открием някъде в центъра. Западно от Сентър Стрийт.

— Това определено не осигурява изолираност — каза Бартън. — Това е сърцето на града.

— Но позволява да се скриеш пред погледа на всички. Може да не е изолирано в буквален смисъл, но е много анонимно място. След като непрекъснато влизат и излизат хора, никой няма да ти обърне внимание. Там никой не знае името на своя съсед.

— От какво се нуждаят, за да си осигурят добра интернет връзка? — попита Ричър.

— От оптичен кабел или сателит, но по-вероятно от сателит, защото е по-труден за проследяване.

— Градът е пълен със сателитни чинии.

— Доста хора ги използват.

— А по отношение на захранването?

— Модерна електроинсталация с допълнителен капацитет за всеки случай и генератор, който се включва автоматично в случай на необходимост. Защото не могат да си позволят да останат без ток.

— Настаняване?

— Спални, бани, тоалетни, трапезария, може би стая с телевизор или стая за почивка с маси за тенис или нещо подобно.

— Звучи ми като федерален затвор.

— Следователно трябва да има прозорци — обади се Аби. — Мазето не ни върши работа. Нали става въпрос за дългосрочен договор. Труленко е суперзвезда. Може да не е на гребена на вълната в момента, но следва определени стандарти. Би искал да живее в нормални условия. Не би приел друга сделка.

— Добре, прозорци — каза Ричър. — Което ни насочва към въпроса с охраната.

— Железни решетки на прозорците — отвърна Бартън.

— Или анонимност — каза Хоган. — В този град има милиони прозорци. Понякога светят, понякога не. Никой не им обръща внимание.

— Нужна им е една входно-изходна точка, която да контролират. Вероятно с възможност да следят с камери кой влиза и евентуално да го спрат малко след входа. С други думи, възможност за ранно предупреждение и изтеглена в дълбочина отбранителна позиция. Нищо чудно да се влиза през мазе, след което да се тръгва нагоре по стълби… нещо подобно. И цялото това разстояние е под непрекъснато наблюдение. Нещо като дълъг тунел. Образно казано.

— И къде може да се намира това място?

— В града има хиляди подобни сгради. Видя ги с очите си.

— Те не са подходящи — отвърна Ричър. — Защото всичките са свързани. Заради онова, което Хоган каза в самото начало. Заради морските тюлени. Те биха потърсили аварийни изходи, товарни рампи, вентилационни шахти, водопроводи, но най-вече биха потърсили места, от които да си осигурят достъп, като взривят стените между съседни сгради. Знаеш как се прави. Намират някой стар чиновник от общинския архив, а той изтупва от прахта стари планове, които показват, че мазето на сграда А е свързано с мазето на сграда Б. Просто през хиляда деветстотин и двайсета година някой решил да зазида вратата, като използвал единични тухли и некачествена вар. Духнеш ли по-силно, и стената пада. Да не говорим, че тюлените могат да проникнат и странично, през стена на първия етаж. Или прозорец. Или през последния етаж. Или да се спуснат с въжета от покрива. Не забравяй, че решението е взето в Москва. Става въпрос за мащабна операция. За дългогодишен договор. Следователно мястото е внимателно подбрано. Защото те са достатъчно опитни да преценят всички плюсове и минуси. Знаят всичките ни номера. Знаят, че специалните ни части редовно тренират в градски условия досущ като тези.

— Но ако сградата, която търсим, се намира извън града, това би затруднило доставките. Невъзможно е да открием място, което да отговаря на всички условия.

— Няма нищо невъзможно. Невъзможното е резултат от лошо планиране. Мисля, че са открили онова, което са търсили. Съвсем близо, така че спокойно да се отбият на чаша кафе. Същевременно мястото трябва да е изолирано. На десетки метри от най-близкия външен човек. Със солидна инфраструктура, що се отнася до кабели, генератори, връзки и прочие. Луксозна жилищна част с естествена дневна светлина. В която не може да се проникне отстрани. Нещо повече, не може да се доближи отстрани. Или отдолу. Или отгоре. Нулева възможност за проникване през водопроводни тръби или вентилационни шахти. Един-единствен вход, който се намира под непрекъснат контрол с възможности за ранно предупреждение и изтеглена в дълбочина отбранителна позиция. Мисля, че от Москва са били съвсем конкретни в изискванията си, и мисля, че украинците са ги изпълнили до едно.

— Къде е това място? — попита Аби.

— Видях го от прозореца на хотелската стая. В компанията на Мария Шевик. Когато тя ме попита дали искам да се оженя.

— За нея?

— Говореше по принцип.

— И ти какво ѝ отговори?

— Че за това са нужни двама.

— Къде е Труленко?

— В гнездо, а не в кошер или дупка. Високо във въздуха. Наели са три високи етажа в някой от онези нови небостъргачи с офиси. Западно от Сентър Стрийт има само две подобни сгради. Използват горния и долния етаж като буферни зони, живеят и работят на средния етаж. Това означава, че е невъзможно да се проникне отгоре, отдолу или отстрани.