Едно на милион

50

Късата страна на правоъгълната асансьорна шахта се намираше вляво от Ричър. Вратата бе право пред него. Извън широката страна на шахтата. Следователно не бе част от самото помещение. Вероятно ставаше въпрос за къс коридор и фоайе. Ричър бутна вратата с разперени пръсти, бавно, внимателно.

Фоайе. Празно. Три стола. Задната част на мозъка на Ричър му подсказваше, че охранителите са стояли именно тук. Онези тримата, които не са наблюдавали Труленко. Те са чули стрелбата около асансьора и са се втурнали натам. Сега бяха мъртви. Предната част на мозъка му видя друга врата. Напред и вляво. По мислената линия, която Ричър прокара от късата страна на правоъгълната асансьорна шахта. Това бе вратата в помещението.

Тя бе наистина впечатляваща. Със сигурност бе звукоизолирана. Като вратите на онези звукозаписни студиа, които Ричър бе виждал по телевизията. Отваряше се навътре. Беше голяма и тежка. И бавна. Играеше ролята на част от охранителната система. За да я отвори, човек трябваше да опре едната длан в стената, а с другата да натисне силно, като използва цялата тежест на тялото си, след което да се мушне през тясната пролука. А това щеше да го направи уязвим. Без значение колко охранители имаше вътре — един или четирима, — те щяха да насочат оръжията си именно към тази врата.

Ричър обясни с жестове на останалите какво да правят. Посочи гърдите си. Аз ще вляза. Изигра като мим отварянето на вратата, рязко, с максимална сила. Потупа Аби по рамото. Имитира клякане и стрелба през долната част на процепа. Потупа Вантреска по рамото и отново с мимики му обясни, че трябва да се наведе леко и да стреля над главата на Аби. Направи същото и с Хоган, който трябваше да стреля над главата на Вантреска. Бартън щеше да насочи пистолета си под ъгъл от деветдесет градуса, в случай че вратата се отвореше по различна траектория.

Всички заеха позиции. Един клекнал, друг наведен, трети изправен. Ричър опря две ръце във вратата. Запъна крака. Пое дълбоко дъх. Кимна и отброи: едно, две, три.

И блъсна силно вратата.

Аби стреля. Вантреска стреля. Хоган стреля. Тримата едновременно. По един куршум всеки. Настъпи тишина, нарушена от падането на пистолет на пода и свличането на тяло. Отново настъпи тишина, нарушавана единствено от пищенето в ушите им.

Ричър надзърна през вратата. Един охранител. Вероятно началникът на смяната. Вече не седеше в ъгъла като мебел. Бе станал и вперил поглед във вратата. Вероятно стиснал пистолета с две ръце. Но бе чакал прекалено дълго. В такива моменти времето минава бавно. Концентрацията му бе започнала да отслабва, а ръцете му да отслабват. И цевта на пистолета се бе наклонила надолу.

Зад него се простираше помещение, идентично с онова, което Хоган бе описал. Бял ламинат и хладен въздух. Огромен офис. С размерите на фоайето долу. Панорамни прозорци — от пода до тавана и от едната стена до другата. Компютърни маси. Модерни. Може би от миналата година или от миналата седмица. Дебели снопове жици и кутии с неясно предназначение. Въпреки това оборудването на контролния център се оказа по-скромно, отколкото Вантреска бе очаквал. Пет лаптопа, не шест. Наредени един до друг на една от масите.

Зад нея седяха двама души. Ричър веднага позна Труленко. От описанието на Аби. От снимките във вестника. Наистина дребен. Млад, но с оредяваща коса. И очила. Не е от хората, които могат да мъкнат камъни в кариера. Беше облечен с памучен панталон и тениска. Мъжът, който седеше до него, бе с около пет години по-млад. Висок и слаб, с превити рамене, вероятно от дългото време, прекарано над клавиатурата.

Труленко каза нещо на украински.

— Предупреди другия да не ни казва нищо — преведе Вантреска.

— Лошо начало — отвърна Ричър.

Бартън и Хоган издърпаха двамата по-далече от клавиатурите. Ричър отиде до прозореца и погледна към хората долу на улицата.

— Да предположим, че пишете програма — каза той. — Ето какво трябва да знаете за едната страна на уравнението. Нашата. Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Ние сме частни лица, които имат две много конкретни изисквания. Нищо друго не ни интересува. Направете каквото искаме от вас и ще си тръгнем. Никога няма да ни видите.

Никакъв отговор.

— Какво ви подсказва, че ще се случи, вашата непогрешима компютърна логика?

Никакъв отговор.

— Правилно — продължи Ричър. — Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Което означава, че не следваме никакви правила. Справихме се сами с цяла армия от най-коравите войници, които бяхте виждали до момента. Проникнахме в непревземаемата ви бърлога. Което означава, че сме по-корави. И по-зли. Непогрешимата ви логика ви подсказва, че ще страдате, ако не направите това, което искаме. Преди да дойдем тук, се отбихме в железарски магазин. Можем да разиграем ситуацията като партия шах. Очевидно ще започнем с хлапето. Невъзможно е да спечелите. Рано или късно ще направите това, което ви кажем. Логиката ви подсказва да изпълните желанията ни още сега. Да ни спестите главоболията.

— Аз не съм от тях — обади се Труленко.

— Но работиш за тях.

— Нямах друга възможност. Не им дължа вярност или нещо подобно. Може да се споразумеем. Трябва да направя две неща и ще ме пуснете да си тръгна. Това ли казвате?

— Но умната — предупреди го Ричър. — Знаем достатъчно. Ще разберем какво правиш. Купихме елмаз за стъкло от онази железария. Ще изрежем кръгла дупка в прозореца. И ще те пуснем от там. Като писмо в пощенска кутия.

— Кои са тези две неща?

— Първото е свързано с порнографията. С различните сайтове, които поддържате в интернет.

— Заради порнографията ли сте тук?

— Казах ти вече, имаме две много конкретни изисквания към вас — повтори Ричър. — Първото е свързано с порнографията.

— Но това е страничен бизнес, човече!

— Изтрий ги. Заличи ги. Унищожи ги. Каквато и дума да използвате.

— Всичките?

— Завинаги.

— Добре — съгласи се Труленко. — Мисля, че мога да го направя. Нещо против да попитам дали не сте тръгнали на някакъв кръстоносен поход в защита на морала?

— Коя част от случилото се дотук би определил като морална?

Труленко не отговори. Ричър пристъпи напред и застана до него. Бартън и Хоган останаха зад него. Труленко отиде до работната маса.

— Обясни ни какво е всичко това — нареди Ричър.

Труленко посочи:

— Първите два компютъра са свързани със социални медии. Бълват непрекъснат поток от измислени истории, които на свой ред захранват сайтове, чиито създатели са толкова глупави, че вярват на всичко. Така новините стигат до телевизии, чиито репортери също са толкова глупави, че вярват на всичко. Третият се занимава с кражби на самоличност. Четвъртият — с най-различни неща.

— А петият?

— С парите.

— Къде е порното?

— На номер четири. При другите неща. Все пак това е страничен бизнес, както казах.

— Залавяй се за първата задача — каза Ричър.

Останалите се събраха около него. В интерес на истината, познанията им бяха елементарни. Като на обикновени потребители. Труленко обаче не го знаеше. Строгите им погледи го накараха да заработи енергично. Въведе дълга парола. Отговори с да, да, да, на всички въпроси, които му зададе системата. По екрана потече дълъг текст. Накрая спря.

Труленко се изправи.

— Готово — обяви той. — Съдържанието е изтрито без възможност за възстановяване, имената на домейните са обявени за продажба.

Никой не възрази.

— Добре — каза Ричър. — Да се заемем с номер пет. Покажи ни парите.

— Кои пари?

— Всички ликвидни активи.

— За това сте дошли, значи.

— Парите движат света.

Труленко направи крачка вдясно.

— Чакай малко — спря го Ричър. — Остани пред номер четири. Покажи ни банковата си сметка.

— Тя няма нищо общо с тази история, човече. Не съм свързан с тези типове по никакъв начин. Аз дойдох тук от Сан Франциско.

— Покажи ни я все пак. Приложи същата непогрешима логика.

Труленко помълча няколко секунди, после каза:

— Компанията ми бе с ограничена отговорност.

— Това означава, че всички могат да пият по една студена вода освен теб.

— Личните ми активи бяха защитени. Това е идеята на корпоративната структура. Това насърчава предприемачеството. Това насърчава поемането на рискове. Това му е хубаво на цялата работа.

— Покажи ни личните си активи — нареди Ричър.

Труленко замълча отново. После стигна до неизбежния извод. Очевидно разсъждаваше бързо и логично. Вероятно в резултат на продължителното общуване с компютри. Въведе няколко команди и на екрана се появи колонка от цифри. Банковата сметка на Максим Труленко. Баланс: четири милиона долара.

Мария Шевик бе продала пръстените на майка си за осемдесет долара.

— Остави страницата отворена — каза Ричър. — Иди при номер пет. Покажи ни парите на Грегъри.

Труленко се подчини. Затрака по клавиатурата. Накрая обяви:

— Това е единствената му сметка.

— Каква сума има по нея в момента?

Труленко погледна.

— Двайсет и девет милиона долара.

— Добави тук и твоите пари — каза Ричър. — Прехвърли ги по сметката на Грегъри.

— Какво?

— Чу ме. Изпразни банковата си сметка и прехвърли парите в тази на Грегъри.

Труленко не отговори. Не помръдна дори. Разсъждаваше трескаво. Взе решение след броени секунди. По-добре да се измъкне от тук напълно разорен, отколкото изобщо да не се измъкне. Можеше да пострада и по-лошо. По-добре да си тръгнеш с един счупен крак, отколкото с два, нали?

Върна се при компютър номер четири, въведе съответните команди и отговори с да, да, да. После отстъпи крачка назад. Балансът по неговата сметка бе нула. Балансът по сметката на номер пет показваше трийсет и три милиона.

— А сега въведи тези числа.

Ричър изрецитира по памет банковата сметка на Арън Шевик. Която бе запомнил още преди да отиде в онзи бар. Не можем да вземем заем. Но ти можеш да го направиш вместо нас, защото те смятат, че ти си Арън Шевик. Осемнайсет хиляди и деветстотин долара.

Обичам кръглите числа.

Труленко въведе сметката.

Добре.

— А сега преведи парите — каза Ричър.

— Колко?

— Всичките.

— Какво?

— Чу ме. Изпразни сметката на Грегъри и прехвърли всички пари в тази, която ти продиктувах току-що.

Труленко замълча отново. Това бе моментът, от който нямаше връщане. Личното му състояние щеше да се изплъзне от контрола му. Щеше да се изпари. Но един счупен крак е за предпочитане пред два. Въведе съответните команди. Да, да, да. Отстъпи назад. Трийсет и трите милиона долара потеглиха към сметката на Арън Шевик.

Ричър погледна останалите.

— Вие тръгвайте — каза им той. — Ще ви настигна при асансьора.

Те кимнаха. Ричър предположи, че само Аби се досеща какво ще направи. Останалите излязоха един по един. Покрай мъртвеца до вратата. Вантреска бе последен. Обърна се, погледна Ричър и излезе.

Ричър пристъпи към Труленко.

— Трябва да ти кажа нещо.

— Какво? — попита Труленко.

— Онова за излизането ти от тук.

— Да?

— Оказа се фалшива новина.

Ричър го простреля в челото и го остави да се свлече на земята.