Изгубеният храм

13.

— За да разбереш тази история, трябва да знаеш определени неща. — Рийд насочи фенерчето си отново към фриза, и по-точно върху каменната армия под градските стени. — Гърците, които са отишли пред Троя, са били цветът на воините през тяхната епоха: Менелай, царят на Спарта, чиято жена е Елена Троянска. Неговият брат Агамемнон е цар на Микена. Одисей, геният на стратегията, и силният като бик Аякс. Но по-велик от всеки от изброените, без когото гърците не биха могли да се справят, е бил Ахил. Битува вярване, че „Илиада“ разказва цялата история на Троянската война: хилядите кораби, десетгодишната обсада, смъртта на Ахил и накрая превземането и плячкосването на града. — Рийд изду устни с умореното изражение на човек, прекарал целия си живот в уморителната битка с невежеството. — Всъщност в „Илиада“ се разказва само за четиринайсет дни от войната през последната година на обсадата. Агамемнон и Ахил се скарват за разпределението на плячката, в случая за една робиня, и Ахил си тръгва със заканата, че ще остави гръцката армия да види доколко може да се оправя без него. Оказва се, че не много добре: троянците, водени от Хектор, се възползват от цупенето на Ахил и едва не унищожават гърците. Ахил отказва да си мръдне пръста, но неговият другар Патрокъл облича доспехите му и излиза на полесражението. Всички смятат, че това е Ахил, военното щастие се обръща и нещата се развиват блестящо за гърците, докато не се появява Хектор, който разрушава илюзията, като убива Патрокъл и взема доспехите като плячка.

Лъчът на фенерчето трепна и се прехвърли на следващото изображение. Сега армиите си противостояха от двете страни на голяма река, замервайки се с копия, докато колесниците бързаха да докарат подкрепления в тиловете.

— Случилото се поставя Ахил в донякъде затруднено положение. Той отчаяно иска да отмъсти на Хектор, но няма доспехи. Така че неговата майка, морската нимфа Тетида, отива в ковачницата на Хефес на Лемнос и му възлага да направи нов комплект оръжия и доспехи. Щитът очевидно е най-забележителната част, но с него вървят и наколенници, нагръдна броня и шлем. Подходящо снаряжен, Ахил намира Хектор на бойното поле и в двубой го убива. След това завързва трупа за колесницата си и го влачи около града, докато Приам, царят на Троя и баща на Хектор, не отива в неговата шатра да моли за трупа на своя син. Ахил е толкова трогнат от скръбта на възрастния човек, че му минава гневът и предава трупа. Това е краят на приказката и оттогава всички живеят щастливо, като се изключи това, че не е така.

— Смятах, че Ахил е убит с отровна стрела в петата.

— Всъщност, това е поредното широко разпространено недоразумение. Петата на Ахил е по-скоро мит.

— Че то цялото е шибан мит — подхвърли Мюър пренебрежително.

Рийд придоби раздразнен вид.

— Ще стигнем и дотам. Онова, което се опитах да кажа, е, че петата на Ахил не е част от първоначалната легенда. В най-ранните източници не се споменава, че е бил улучен в петата, нито пък, че е особено уязвим на това място. Подобно твърдение не се среща в никой писмен източник чак до първи век след Христа — седемстотин или осемстотин години след Омир. Омир изобщо не разказва за смъртта на Ахил. „Илиада“ завършва преди неговата смърт и известно време след това „Одисея“ подема историята.

— Добре де, щом Омир не говори за нея, кой го прави?

Рийд леко се наведе към него.

— В края на класическата епоха Омир се е превърнал в крайъгълния камък на гръцката цивилизация. Неговите песни са като Библията, Шекспир и крал Артур в едно. Омир не е измислил тези истории, а ги е приспособил към своята поезия. Приказките за Троя вече съществуват в припокриващи се и понякога противоречащи си версии, устно предавани стихове и народни приказки, митове и легенди. В началото неговата интерпретация сигурно е била една от многото. Постепенно се е превърнала в предпочитаната, а накрая и в най-авторитетната. Такава е силата на неговата поезия.

Обаче останалата част от традицията също оцелява. Поемите на Омир не биха имали смисъл, ако не беше така. Има огромен брой поети, писатели и драматурзи, които избират Троянската война за своя тема: Софокъл, Есхил, Вергилий, за да спомена само няколко, още Шекспир, Тенисън, Чосър.

Списъкът наистина е безкраен, защото две хиляди и петстотин години след като Омир за пръв път ги написва, той продължава да се попълва.

— Какво се е случило с Ахил?

— Традицията твърди, че е убит от Парис, може би улучен в крака от стрела, докато се сражава пред портите на Троя. Според едно кратко обобщение в „Одисея“, след това гърците го кремират, прибират праха му в златна урна близо до устието на пролива Дарданелите, известен по онова време като Хелеспонт.

— Това истина ли е? Гробницата още ли е там?

— По бреговете на Босфора има гробни могили — отговори Марина. — Археолозите са правили разкопки, но никога не са откривали нещо важно. И със сигурност не такъв щит.

— Между другото, по времето на желязната епоха кремацията става обичайна практика. Микенците пред Троя сигурно са погребвали своите мъртъвци в гробници. Това е анахронизъм в поемата.

Мюър се изправи.

— Анахронизъм? Всичко е анахронично, мамка му. Опитваме се да намерим нещо жизненоважно за страната, а единственото, което можеш да ми дадеш, са три хиляди годишни дрънканици и някакви измислени следи. Няма никакво значение дали Ахил е бил улучен в петата или главата, бил ли е кремиран или погребан. Мамка му, та той не е съществувал!

— Някой е съществувал. — Тонът на Рийд остана неотстъпчив. — Може и да не се е казвал Ахил, петата му вероятно не е била по-уязвима от останалата част от тялото му, и аз доста се съмнявам, че неговата майка е била морска нимфа, но някой е съществувал. Ако лемноските ковачи са изработили този щит, някой го е взел. Някой необикновен, който е заслужавал такова безценно и свещено защитно оръжие. Някой, който би вдъхновил приказки и легенди, колкото и изопачени и объркани да са от времето. Някой, чийто живот е оставил незаличима следа в историята.

— Историята? Мислех, че разговаряме за литература, за митове.

— Преди сто години всички са смятали, че Троянската война е мит, пълна измислица. Тогава Шлиман започва разкопките си. Няма опити и грешки, нито издирване с години. Той отива право на мястото на Троя и забива лопатата си там. След това отива до Микена, столицата на Агамемнон, и прави съвсем същото.

Грант се размърда.

— Как е разбрал къде да отиде?

— Всички са знаели. — Рийд беше отишъл в средата на помещението. Светлината на подземните пламъци сякаш го обгърна. — Ето това е толкова необикновено. Знанието никога не е било изгубено. Ние все още разполагаме с пътеводителите отпреди две хиляди години, които описват тези места за любителите на класическия туризъм. Единственото, което сме изгубили, е била вярата — увереността, че в тези истории има някаква истина. А Шлиман им е повярвал.

Мюър загаси цигарата си в олтара и хвърли фаса в огнената пещ.

— Чудесно — гласът му беше твърд от подигравателно неверие, — какво искаш да направя? Да ида в Турция и да разкопая всяка могила, която видя, за да проверя дали вътре няма щит?

— Няма нужда да правиш такова нещо — каза Рийд с доста по-мек тон. — Ако историите са верни, щитът няма да е там.

— Ти каза, че Ахил е бил погребан край Троя.

— Точно така, но неговите доспехи не били погребани заедно с него. Били са прекалено ценни. Гърците са провели състезание и Одисей го спечелил.

— Боже мили, няма ли край това? И какво е сторил с тях?

— Никой не знае. На това място доспехите на Ахил изчезват напълно от легендата. Естествено, самият Одисей не изчезва, защото „Одисеята“ разказва за десетгодишното му връщане в Итака. Доколкото знам, в нея не се споменава нищо за доспехите на Ахил, освен кратък намек, че ги е спечелил. Одисей претърпява толкова корабокрушения на път за дома, че е немислимо да са стигнали до родния му остров заедно с него.

Мюър отвори табакерата си, пръстите му поровиха из нея, но беше празна. Той вдигна очи и погледът му срещна този на Рийд.

— Давай да свършваме с тези дрънканици. Имаш ли някаква идея къде бихме могли да намерим този щит, или да пратя телеграма в Лондон, че търсенето е приключило?

Няколко секунди Рийд и Мюър стояха впили погледи един в друг.

— Нямам представа къде е щитът.

Табакерата щракна и капакът се затвори. Мюър се обърна да си върви.

— Обаче знам къде да започна търсенето.