Изгубеният храм

7.

Моторен кораб „Калисти“, Северно Егейско море

— Хайде да ми го обясниш отново.

Седяха на палубата на ферибота, който се носеше по Егейско море. Този морски път винаги е бил натоварен. През вековете беше видял герои, богове и хиляди отмъстителни кораби да минават с вдигнати платна на път да плячкосат някой град. Някои бяха все още тук и гледаха отгоре — Близнаци, близнаците Кастор и Полидевк, които плаваха с Язон на „Арго“; Пегас, който пренесе Персей и Андромеда през морето до Гърция; Херакъл, който беше пътувал по този маршрут, за да извърши своите подвизи. Те проблясваха на нощното небе, докато долу във водата луната простираше своята пътека.

— Мисля, че Пембертън се е опитвал да отгатне. Онези редове от „Илиада“, които е записал — не е имал предвид само германците. Сигурно ги е прочел отново, защото е направил връзката. — Рийд се размърда леко на коравата дървена пейка и загърна по-плътно шала около гърба си.

Около него седяха Мюър, Грант и Марина като студенти, които чакат лекцията. На масата между тях лежаха двете парчета от керамичните съдове, глинената плочка и дневникът на Пембертън.

— За да разберете тази история, трябва да започнете от минойците. Или по-точно от техния край. Около 1500 пр.Хр. те са на върха на своята мощ. Постиженията им по това време в областта на архитектурата, рисуването, скулптурата и литературата представляват върха на цялата европейска цивилизация в продължение на хиляда години след това. И тогава…

— Бум!

Рийд погледна строго Грант над рамките на очилата си.

— Господин Грант, запознат ли сте с тази история?

— Логично предположение. Според моя опит, когато всичко върви като по мед и масло, време е да си заредиш пистолета.

— В този случай „бум“ е буквалната истина. Силно вулканично изригване на остров Тера, по-точно на онова, което е било някога остров. Сега е кръг от островчета около една много голяма дупка в морето. При земетресението избухва върхът на острова. Земята сигурно се е разтърсила чак до ядрото. Можете да си представите какво е последвало: още земетресения, приливни вълни, понесли се надлъж и нашир по Средиземноморието, пепелта като сняг е покрила островите. Всички минойски градове били разрушени. Цивилизацията им рухнала.

— Това обаче не бил краят на минойците — намеси се Марина. — Били са съсипани, но не и изтрити от лицето на земята.

— Точно така — съгласи се Рийд и замълча, докато келнерът поставяше пред тях четирите чаши димящо кафе. — Щом прахта се утаила, ако мога така да се изразя, те се съвзели и се опитали да продължат напред. Обаче настъпило още едно усложнение. Изведнъж минойската култура започва да пониква из цяла континентална Гърция.

— Може би цунамито я е изхвърлило на брега на материка — предположи Грант.

Рийд не му обърна внимание.

— В големите гръцки градове като Микена, Тиринт, Аргос, минойското изкуство и керамика печелят все по-голямо влияние. Междувременно на Крит започваме да намираме всякакви екзотични предмети. Нови модели мечове и копия, колесници — оръжия, които на мирните древни минойци не са били необходими.

Мюър отпи от кафето си.

— Струва ми се, че гърците са се възползвали от катастрофата и са нанесли удар на минойците.

— Или е било обратното — възрази Марина. — Може минойците да са започнали да строят колонии в Гърция.

— Твърде невероятно — извъртя очи Мюър. — Танковете се движат в едната посока, камионите с плячката в противоположната. Това никога няма да се промени.

— Учените още спорят по този въпрос — намеси се успокоително Рийд. — Доказателствата не са убедителни. Аз лично съм съгласен с господин Мюър. Крит е разсипан от вулкана точно в момента, когато гърците от континента са нанасяли своя удар. Разумно е да се очаква, че оцелелите минойци са попаднали в микенската орбита.

— Точно както ние и шибаните янки. Нещастието на една страна…

Грант се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— А кои са микенците?

— Гърци — отговори Марина. — От великата епоха на героите.

— Прагърци — поправи я Рийд. — Епохата, към която се връщат гръцките митове и която описва Омир. Цивилизацията на Агамемнон, Одисей, Менелай и Ахил. Ако вярваш в легендите. От историческа гледна точка, те вероятно са били култура на воини и пирати, хлабава федерация на полунезависими градове държави, които са плащали васален данък на главния цар, чийто дворец бил в Микена. Те процъфтяват през втората половина на двехилядната година преди Христа, но неочаквано около хиляда и двестата… — Рийд погледна многозначително Грант, — бум. Всичко било изгубено и Гърция потъва в мрак, който продължава петстотин години. Нахлуват нашественици, които са най-вероятните предци на днешните гърци. Те видели останките, оставени от микенците — огромните стени, фино изработените съкровища, сложните украси на оръжия и брони… В мрака на своето собствено съществуване не могли да си представят, че хора могат да създадат подобни неща, затова измислили митове, за да си ги обяснят. Огромните основи можело да бъдат положени само от циклопи и гиганти, занаятчии магьосници трябва да са изработили скъпоценностите, само герои, наследници на боговете, е възможно да са изковали тези оръжия. Подобно на всички варвари, вместо да се издигнат до предизвикателствата на цивилизацията, те намират обяснения за нейните постижения, с цел да оправдаят бедността на своето собствено битие.

— По-късно обаче точно тези хора са положили основите на цялата ви западна цивилизация — подхвърли Марина язвително. Явно беше приела лекцията на Рийд като лична обида. — Философия, демокрация, математика, литература. Колкото до митовете, за тях съществува и друга теория.

Мюър изстена.

— Вие винаги имате някоя друга шибана теория.

— В мига, когато престанем да предлагаме теории, варварите ще дойдат на власт — заяви Рийд убедено.

Това му спечели един изпълнен с повече симпатия поглед от Марина.

— Ами ако митовете не са били написани от нашествениците? — продължи тя. — Ами ако самите микенци са ги създали и са ги предавали от поколение на поколение?

— Това изглежда невероятно — възрази Рийд. — Митовете са толкова заплетени и противоречиви. Самите гърци са изпитали затруднения, когато са се опитали да ги изложат писмено.

— А какво ще кажеш за Омир?

— Омир е бил поет. — Тонът на Рийд, който обикновено беше мек, неочаквано стана твърд. — Митовете са били преждата, която той е използвал, за да изтъче своето произведение, но резултатът… е чиста поезия.

Мюър се прозя.

— Това важно ли е?

Рийд измърмори под нос нещо по адрес на варварите, а Марина отпи от кафето си с кисело изражение.

— От гледна точка на грубата целесъобразност всичко, за което трябва да те е грижа, е, че микенците вероятно са дошли на Крит през втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Ако са следвали обичайната практика на нахлуващите армии, можем да предположим със сигурност, че са отнесли със себе си множество съкровища. Включително, твърде е възможно, свещения камък от метеорит. Със сигурност някои от чирепчетата, които намерихме в пещерното светилище, имат микенски произход.

— Това обяснява изображението на плочката — обади се Грант, доволен, че може да каже нещо полезно сред всички тия учени приказки. — Вълните — уточни той, когато забеляза учудените погледи, които привлече. — Те са на предна линия. Нарисувани са така, сякаш ги виждаш от корабна палуба. Фактически… — Той взе плочката и се вторачи в нея. Изображението на долината заемаше по-голямата част от рисунката, но в долния десен край, точно където започваше назъбената фрактура, различи тъмнокафяво петно. Можеше да го вземе за зацапано с пръст място, но ръбовете му бяха твърде отчетливи. Той го показа на останалите. — Това би могло да бъде носът на кораб.

— Или върхът на друг чифт свещени рога — подхвърли Марина несигурно. — Или… каквото и да е. Вече ти казах, нямаш право да приемаш, че древните художници са виждали света като теб.

— Досега се справяхме добре.

— Да се надяваме, че късметът няма да ви изневери. — Мюър запрати фаса през борда на кораба. — Както и да е. Микенците са дошли на Крит и са направили онова, което армиите от нашественици винаги правят: съборили са дворците, почерпили са се с жените и са ограбили съкровището. След това са отмъкнали нашия свещен метеорит. Къде? Защо не в Микена?

— Биха могли — съгласи се Рийд, — но не мисля, че са го направили.

Професорът се огледа. Толкова късно вечерта повечето от пътниците си бяха намерили място вътре, но тъй като Великден щеше да настъпи след три дни, корабът беше претоварен с островитяни, които си отиваха у дома. Тъмни буци прекъсваха очертанията на палубата, където мъже и жени се бяха свили, за да поспят. По-напред група войници бяха насядали около едно одеяло и играеха карти, залагайки цигари. Белобрад православен свещеник седеше на дървена пейка под голата крушка и размахваше броеница със сребристи зърна. Шляп по кокалчетата, шляп по дланта. Това беше вечен звук, почти като скърцането на кораба или плисъка на вълните.

Рийд се наклони към тях.

— Микенците не са имали нищо против религията на минойците. Цялата идея за религиозна война — да се биеш срещу някого, защото той вярва в друго божество, след това да му предоставиш възможност да си смени вярата или да умре, ако не иска да го направи — е по-скоро модерно изобретение. Друга иновация, за която трябва да благодарим на християнството, доразвита от исляма. Древните са били много по-търпими и възприемчиви в отношенията си към боговете. Когато победиш някого, най-естественото е да му вземеш реликвите и свещените предмети и да ги използваш за себе си. Няма смисъл да оставиш божествената сила да се хаби напразно.

Три изсвирвания на корабната сирена подчертаха неговите думи, сякаш самите божества изреваха съгласието си. Грант погледна над релинга. От другата страна на водата червен фар намигаше към морето, а пред тях се простираха разпръснати светлинки. Палубата започна да оживява: мъже, които си търкаха очите, жени, които се завиваха с шалове и галеха децата. Войниците прибраха цигарите и картите в джобовете си. Само свещеникът седеше, без да помръдва, и продължаваше да премята броеницата си.

— Пристигнахме — обяви Мюър и допи кафето си. — Лемнос.

— Според Омир, когато Зевс се уморил от намесите на жена си, той я хвърлил от Олимп с чифт наковални, завързани за краката й. Нейният син Хефест, богът ковач, се втурнал да я спаси, затова Зевс изхвърлил и него от небето. Той падал цял ден и се приземил, както аз си представям, с немалък трясък тук, на Лемнос.

Рийд разпери ръце, сякаш искаше да прегърне острова. Те седяха в кафене близо до водите на пристанището, заградило малкия залив на островната столица Мирина. Някога трябва да е била ярка и живописна, но както навсякъде другаде, войната беше изсмукала цветовете. Избеляла боя се лющеше от мазилката, вестници плющяха над строшени стъкла, чайки гнездяха сред потрошените покривни керемиди. Дори островът се беше обърнал срещу своите обитатели: около извивката на пристанището редицата на къщите често се прекъсваше от огромни стърчащи голи скали, сякаш някаква гигантска ръка се беше протегнала, за да смаже градчето между своите пръсти.

Грант отпи от кафето си, слава богу, тук имаха нес кафе, така че му беше спестена обичайната гръцка кал, и продължи да мълчи. Подобно на много поколения студенти преди него, беше разбрал, че професорите водят лекциите си по свои правила.

— За Хефест се грижат, спасяват му живота и той установява тук своята ковачница с помощта на двамата си синове. Да, те са много интересни…

Мюър потисна една прозявка.

— Наричали ги кабири11. Полубогове или както гърците ги наричали — демони. Странни създания, които обитават онова мрачно място от неясните очертания на народните приказки, митовете, религиите и магиите. В някои отношения те не се различават много от английските представи за феите — магически съзнания, чиито сили са малко по-малки от тези на истинските божества.

Мюър покри лицето си с ръце.

— Моля, кажете ми, че не сме дошли да гоним шибаните самодиви.

Като човек, който беше прекарал по-голямата част от живота си сред международната утайка от търсачи на диаманти, агенти на специалните служби и бандити, за Грант ругатните бяха нещо обикновено като прогнозата за времето, но сега в присъствието на Рийд изпита неловкост заради него. Почувства се като ученик, чиято майка го е изненадала на игрището. Неприличният език обаче явно не обезпокои Рийд, който просто завъртя очи, сякаш си имаше работа с особено глупав студент.

— В този случай твоето лишено от въображение изказване е необикновено уместно. Кабирите са били в центъра на тайнствен култ, който продължава с векове.

— И в какво се е състояла тайната?

Рийд въздъхна уморено.

— Очевидно е тайна. Само членове на култа са познавали неговите мистерии и е трябвало да преминават през различни ритуали за посвещаване, докато ги научат. Най-вероятно всичко е започнало като гилдия, начин за предаване на уменията в братството на ковачите. Не бих се учудил, ако ритуалите са напомняли масонските. С времето обаче се превърнал в по-широк култ с присъщото съсредоточаване на вниманието върху мистериите: смъртта и подземния свят, живота и плодородието, което без съмнение е довело до някои сексуални ритуали. В изкуството кабирите често са изобразявани със свръхголеми гениталии. С една дума, твоите самодиви са… ъъъ… развратничили.

— Доста голям скок — подхвърли Грант. — От местния работнически клуб на ковачите в градски публичен дом.

— Не е точно така. — Рийд се наведе, забравил за кафето. — Коването е едно от най-езотеричните умения в древния свят, смятало се е повече за магия, отколкото за наука. Пещта не е само огнище, в което контролираш една химическа реакция. Тя е порта, обиталище на свещен процес, при който обикновени парчета руда се преобразяват във важните за живота инструменти. Да се използва без подходяща подготовка би било като да влезеш в черквата и да излапаш причастието и виното, преди да са били осветени. Сигурно е имало ритуали за подготовка на инструментите, за пречистване на ковача, за призоваване на алхимическите сили на божествата. И в техните очи най-близките паралели били с размножаването.

— Правили са го с чукове и ковашки клещи?

— Свещеното обединяване на елементите на живота в женската утроба повтаря сливането на медта и калая в леярския тигел. Не бива да забравяте, че това е бронзовата епоха — още не са открили желязото. Горещина, пот, кръв, и разбира се, винаги присъстващият риск от внезапна смърт. В легендата Хефест се оженва за Афродита, богинята на любовта, за да символизират това обединение. Дори днес много примитивни племена по света използват обработения метал като заклинание за плодородие.

За пръв път Грант придоби заинтригуван вид.

— В Африка имат същите представи. В Родезия попаднахме на пещи, украсени с изображения на раждащи жени.

— Сътворение на раждането на живот — съгласи се Рийд. — Металните инструменти са в основата на цялото земеделие и цивилизацията. Човекът, който е познавал магията на металообработката, не е бил обикновен техник и занаятчия, а жрец, шаман, можел е да общува с боговете. Не е за чудене, че са държали на ритуалите и тайнствеността. — С широко отворени очи и развяващи се от морския бриз бели коси, Рийд съвсем не приличаше на скромния педант, какъвто беше допреди малко, а можеше с лекота да мине за шаман. Сините му очи се бяха вторачили в древното магическо минало, за да беседва с древните духове.

— Интересно — обади се Мюър и запали цигара, — но какво ще правим с шибания метеорит?

Няколко секунди изглеждаше, че Рийд изобщо не го е чул. Но след миг поклати глава, приглади косите си и се огледа с лека изненада.

— Ами, очевидно са го донесли тук.

— Очевидно?

— Метеоритът е бил от почти чист метал. Къде другаде да го занесат, ако не в светилището на кабирите?

Мюър присви очи.

— Моля, кажи ми, че има нещо повече от това предположение.

Рийд извади носната си кърпа, разгърна я и отвътре се показа триъгълно парче керамика. Жълтата му глеч беше нащърбена и напукана, обаче украсата беше все още ясно различима. Обрамчени от пламтящи фитили, две фигури изпъкваха в червено на фона от звезди. Едната беше висока и брадата, а другата ниска и бръсната, но и двете държаха в едната ръка чук, а в другата купичка. Както Рийд вече ги беше предупредил, фигурките имаха огромни пениси, провиснали между краката.

— Запознайте се с братята кабири — обяви професорът. — Приятни малки момчета.

— Защо държат тези купички?

— Вероятно изливат свещени жертвоприношения, макар в гръцката литература кабирите да минават за злостни пияници. — Рийд подаде чирепчето на Марина. — Това е от пещерното светилище в Долината на смъртта, но не е минойско. Този съд е бил изработен в Микена и аз бих се обзаложил на толкова бордо, от колкото и кабирите ще се замаят, че е бил занесен там от мъжете, отмъкнали свещения камък.

— Да, но култът към кабирите се разпростира из целия егейски район — възрази Марина, която дотогава беше закусвала в мълчание. — Дори по-нататък, чак до бреговете на Босфора и дори на Черно море. Култът произхожда от Лемнос, но островът не е единственият му център. Защо не Самотраки, Солун или Тива?

Рийд махна с ръка на нейните предположения.

— Култът се разпространява много по-късно. Тук сме все още дълбоко в праисторията — приблизително 1200 години пр.Хр. Лемнос е един от най-ранно населените острови в Егейско море. Дори гърците не могат да проследят толкова назад своите предци: те са записали, че е бил заселен от пеласгийци — полумитична човешка раса, които били там преди гърците. Вероятно става дума за микенци. Между другото, Пембертън е бил на същото мнение. — Рийд отвори дневника на последната страница, където беше надраскан цитатът от Омир. — Това не е описание на някое от сраженията през Троянската война. Стиховете са от осемнайсета песен, където Хефест изковава нова броня за Ахил в своята работилница на Лемнос. — Той се огледа сияещ победоносно. — Можем спокойно да поставим равенство между работилницата и светилището на кабирите.

Мюър изгаси фаса в останалото кафе, след това махна на келнера да им донесе сметката.

— Има ли пътепоказатели дотам?

— Няма да е много трудно да го намерим. Според Евстатий от Солун, един от тълкувателите на Омир, светилището на кабирите е точно до вулкана. — Той забеляза изненадата по лицето на Марина. — Какво има?

— На Лемнос няма вулкан!

Рийд премигна два пъти, а кибритената клечка в пръстите на Мюър замря насред път и остана незапалена. На Грант се падна да зададе логичния въпрос:

— А всичко това? — Той кимна към скалистите тапи, които стърчаха из целия град, и огромната оголена скала при входа на пристанището, на чийто връх беше кацнала крепост. — Това са вулканични скали.

— Да, Лемнос със сигурност е вулканичен остров — съгласи се Марина.

— Разбира се — кимна Рийд сърдито. — Евстатий, Хераклит и всички останали древни тълкуватели са единодушни, че храмът на кабирите е до вулкана.

— Ами, може би е трябвало да посетят острова, преди да пишат за него. На Лемнос не е имало вулкан от милиони години. Това е преди минойците — добави тя, за да я разбере Грант.

— Боже, не е ли останало нещичко? Кратер или нещо подобно?

Мюър хвърли няколко монети на масата.

— Можем да се справим и без това. Светилището на кабирите или така нареченият кабирион беше разкопан преди десет години от италиански археолози. — Марина дари Рийд с усмивка. — Но наоколо няма никакъв вулкан.

— Отлично. Как можем да стигнем там?

Държането на Мюър може и да беше грубо, но не можеше да му отрекат таланта да схване проблема и да го бъхти, докато не се реши. Макар да беше Разпети петък, когато хората се бяха прибрали по къщите си, за да се приготвят за празника в края на седмицата, Мюър неуморимо чукаше по вратите и викаше през прозорците. Накрая в една кръчма, която мислеха за затворена, намериха онова, което търсеха, прегърбено над дъската за табла. Първоначално рибарят погледна уплашено странната четворка, която питаше за лодката му, след това се изпълни с дълбоко подозрение, но дебелата пачка банкноти, която Мюър пъхна в ръката му, изглежда прогони всичките му страхове. Той се ухили и ги поведе надолу към вързаната на пристана широка лодка. Дървената коруба беше издрана и охлузена и вътре водата беше почти толкова, колкото зад бордовете.

Рийд се огледа тревожно, опитвайки се да си намеря място за сядане, което да не е изцапано с масло или рибешка кръв.

— Настина ли няма друг начин?

— През войната германците не се доверяваха на рибарите. Смятаха, че пренасят с лодките си разузнавателна информация и шпиони. — Грант се усмихна криво. — И не грешаха. Това обаче унищожи островите. Без риболов те нямаше какво да ядат. Много от рибарите трябваше да продадат лодките си. Други бяха унищожени от германците.

— Какво е това? — попита Мюър, който отегчено се беше вторачил в дългия стълб, издигнат на носа — острие, готово да среже всеки насрещен вятър. От двете страни бяха изрисувани широко разтворени сини очи, а под тях имаше заковани медни амулети на закръглен, подобен на орангутан човек.

Марина се засмя. Тя развърза косата си и я остави да се спусне свободно по раменете, а когато лодката набра скорост, вятърът притисна блузата плътно в нейните форми.

— Господин Мюър, вярвате ли в поличби? Това е един от кабирите. Те често са били свързвани с моряците. При бури се появявали, за да отведат кораба в безопасност. Островитяните и до днес използват амулети с техни изображения.

Грант погледна нагоре към небето и се запита дали корабът, който преди три хиляди години е отплавал от Крит, е бил защитен от същата муска и дали е успяла да му помогне. На този Разпети петък по небето нямаше нито едно облаче. Въздухът беше толкова чист, че виждаха белия конус на връх Атос на Свещената планина да се издига на хоризонта. Заобиколиха носа при входа на пристанището и рибарят даде газ, оставяйки диря от черен дизелов пушек да се вие на талази подире им. Грант се промъкна до носа и когато другите не гледаха, докосна амулета с пръсти. Просто за късмет, каза си той.