Криминале

9

Някой почука на вратата. Не, по-скоро това бяха пет бързи почуквания, силни и настоятелни.

Винаги усещам по чукането за какво става дума. Понякога ако усетя нещо лошо не отварям.

Това чукане беше наполовина лошо.

— Влезте — казах.

Вратата се отвори. Беше мъж, около петдесет и пет годишен, полузаможен, полуневрозен, с твърде големи крака, брадавица в горната лява част на челото, кафяви очи и вратовръзка. Две коли, две къщи, никакви деца. Басейн с минерална вода, участие на фондовата борса и голяма доза глупост.

Той стоеше пред мен, леко изпотен, и ме гледаше вторачено.

— Седнете — казах аз.

— Казвам се Джак Бас — каза той, — и…

— Знам.

— Какво?

— Мислите, че жена ви се чука с някого или някой. — Да.

— Тя е на двадесет и няколко.

— Да. Искам да докажете, че го прави и след това ще поискам развод.

— Защо си правите труда, Бас? Просто се разведете.

— Искам само да докажа, че тя… тя…

— Забравете. И в двата случая тя ще вземе едни и същи пари. Живеем през деветдесетте.

— Какво искате да кажете?

— Това се нарича развод без вина. Няма значение кой какво прави.

— Как така?

— Това ускорява процедурите и изчиства съдилищата.

— Но това не е справедливо.

— Те смятат, че е.

Бас дишаше тежко на стола си и ме гледаше. Трябваше да оправя тази работа със Селин и да намеря Червеният Врабец, а някаква си провиснала топка плът се тревожеше, че жена му се чукала с някого.

Тогава той заговори:

— Искам просто да разбера. Да разбера заради себе си.

— Няма да е евтино.

— Колко?

— Шест долара на час.

— Това не ми изглежда много.

— На мен ми изглежда. Имате ли снимка на съпругата ви.

Той бръкна в портфейла си, извади една снимка и ми я подаде.

Погледнах я.

— Леле! Тя наистина ли изглежда така?

Да.

— Става ми само като я гледам.

— Хей, я не се прави на остроумен!

— О, съжалявам… Но ще трябва да задържа снимката. Що ви я върна като свърша.

Сложих я в портфейла си.

— Тя все още ли живее с вас?

— Да.

— И вие ходите на работа?

— Да.

— И тогава, понякога, тя…

— Да.

— И какво ви кара да мислите, че тя…

— Откъслечни сведения, телефонни обаждания, гласове в главата ми, промяната в държанието й, всички тези неща.

Бутнах към него един бележник.

— Запишете тук адреса си — домашния и служебния и телефона — също домашен и служебен. Трябва да ги имам. Ще й прикова задника до стената. Ще разголя цялата работа.

— Какво?

— Приемам този случай, господин Бас. Ще бъдете информиран за плодовете му.

— „Плодовете“? — попита той. — Слушайте, вие добре ли сте?

— Абсолютно. А вие?

— О, да, добре съм.

— Тогава не се тревожете, аз съм човекът, който ви трябва, ще й прикова задника!

Бас бавно се изправи. Той тръгна към вратата, после се обърна.

— Бартън ви препоръча.

— Много добре. Довиждане, господин Бас.

Вратата се затвори и него вече го нямаше. Добрият стар Бартън.

Извадих снимката от портфейла и се вгледах.

Кучка такава, помислих си, кучка.

Станах, заключих вратата и свалих слушалката от вилката. Седнах зад бюрото и се загледах в снимката.

Кучка такава, мислех си, ще ти ковна задника! До стената! Никаква милост! Ще те хвана в крачка! Ще те хвана! Курва такава, кучка, курва!

Започнах да дишам тежко. Свалих си ципа. Тогава земетресението започна. Изпуснах снимката и се свлякох под бюрото. Тоя път си струваше. Към шеста степен. Сякаш продължи няколко минути. После спря. Изпълзях с все още свален цип изпод бюрото. Намерих снимката, върнах я в портфейла и си вдигнах ципа. Сексът е капан, уловка. Той е за животните. Имах твърде много разум за подобен род глупости. Върнах слушалката на вилката, отворих вратата, излязох, заключих и се запътих към асансьора. Предстоеше ми работа. Бях най-добрият детектив в Ел Ей и Холивуд. Натиснах бутона и зачаках да дойде шибания асансьор.