И тъй, аз се прибрах вкъщи, започнах да пия и така измина останалата част от деня и нощта.
Събудих се към пладне, оправих това, което беше останало, измих си зъбите, избръснах се и се замислих. Не беше чак толкова лошо. Не беше кой знае какво. Облякох се. Сложих едно яйце да се вари. Изпих чаша наполовина пълна с доматен сок, наполовина с бира. Изстудих яйцето под студената вода, обелих го, изядох го и се почувствах готов за действие, какъвто всъщност винаги съм бил.
Вдигнах телефона и се обадих в офиса на Джак Бас. Казах му кой се обажда. Това изглежда не го зарадва много.
— Джак — казах му аз, — спомняш ли си французина, за който ти говорих?
— Да? Какво за него?
— Изкарах го от играта.
— Как?
— Мъртъв е.
— Добре. Той ли беше?
— Е, той имаше връзка с нея.
— Връзка? Какво по дяволите искаш да кажеш с това?
— Не искам да те нараня.
— Опитай, Билейн.
— Слушай, аз се опитвам да прикова задника на Синди. За това ме нае. Нали?
— Не знам защо те наех. Мисля, че това беше грешка.
— Джак, оправих французина. Той е мъртъв.
— И докъде стигнахме?
— Той вече не може да я праска.
— Правил ли го е?
— Джак…
— А ти? Всички тия глупости за „ще й ковна гъза“! Ти да не си някакъв извратен?
— Виж какво, плътно съм по следите на Синди. Трябват ни сигурни доказателства.
— Ами давай тогава!
— Близо сме, Джак. Скоро ще е. Повярвай ми.
— Значи има още някой освен французина?
— Така мисля.
— Така мислиш? Така мислиш? По дяволите, плащам ти добри пари. Изминаха няколко седмици, а всичко, което можеш да ми кажеш е, че има някакъв мъртъв французин и „така мисля“? Въртиш се на едно място! Искам действие! Искам доказателства! Искам да разнищиш тази работа!
— Трябват ми седем дни, Джак.
— Имаш шест.
— Шест дена, Джак.
Телефонът в неговия край замлъкна. После той отново заговори.
— Добре. След час тръгвам за летището. Имам работа на изток. Ще се върна след шест дни.
— Всичко ще бъде готово, сладур.
— Не ме наричай „сладур“. Какви са тия глупости?
— Просто словесен похват…
— Оправи тази бъркотия или ще се видим в ада, копеле такова!
— На мен ли говориш, Джак?
Слушалката замлъкна. Беше ми затворил. Копелето.
Е… време беше да се захвана за работа…