Криминале

50

Реших да се прибера в апартамента и да обърна няколко питиета. Трябваше да премисля нещата. Бях влязъл в глуха линия както с Червеният Врабец, така и с живота си. Шофирах до вкъщи, паркирах колата и излязох. Трябваше да напусна този апартамент. Живеех в него вече пет години. Сякаш бях започнал да си свивам гнездо, само дето нищо не се излюпваше в него. Прекалено много хора знаеха къде живея. Отидох до вратата на апартамента и я отключих. Отворих я и видях, че на пода лежи нещо. Тяло. На пода беше просната жена. Не, по дяволите, това беше една от онези надуваеми кукли, едно от онези надуваеми неща, с които някои типове правят любов.

Е, не и аз, приятел.

Куклата беше надута. Вдигнах я и я занесох на канапето. Тогава забелязах, че около врата й имаше надпис: „Билейн, забрави за Червеният Врабец или няма да струваш и колкото този скапан гумен боклук.“

Мило послание. Значи съм имал посетител. Някой, който не иска да се занимавам с този случай. Но това ме обнадежди. Червеният Врабец сигурно наистина съществуваше, в противен случай хората не биха правили подобни неща. Трябваше само да намеря вярната следа. Сигурно имаше такава. Имах вече достатъчно ориентири. Може би бях попаднал на нещо голямо. Може би международно. Може би нещо от друг свят? Червеният Врабец. Кучият му син, нещата започваха да стават интересни. Приготвих си хубаво питие и отпих. Телефонът иззвъня. Вдигнах го.

— Да.

— Глупи, какво правиш?

По гърба ми преминаха тръпки. Това беше една от бившите ми жени, Пени. Последното нещо, което знаех за нея беше, че преди около пет години, след като се бяхме вече развели, тя беше изчезнала нанякъде с един тип, който работеше като сервитьор във Вегас, Сами.

— Съжалявам, сбъркали сте номера, госпожо.

— Познавам гласа ти, Глупи. Как си?

Тя ми беше измислила този прякор. Абсолютно неоснователно.

— Кофти — казах аз.

— Имаш ли нужда от компания.

— Ъ-ъ.

— Никога не си знаел какво искаш, Глупи.

— Може би, обаче знам какво не искам.

— Качвам се.

— Ъ-ъ.

— Долу съм, обаждам се от телефона във фоайето.

— Къде е Сами?

— Кой?

— Сами.

— О, това… Слушай, качвам се.

Пени затвори. Почувствах се ужасно, сякаш някой ме беше намазал целия с лайна. Изпих си питието и си приготвих друго. На вратата се почука. Отворих. Там стоеше Пени, остаряла с пет години и надебеляла с петнадесет килограма. На лицето й се изписа ужасна усмивка.

— Радваш ли се, че ме виждаш? — попита тя.

— Влез — казах аз. Тя ме последва в стаята.

— Направи ми едно питие, Глупи!

— Да…

— Хей, какво е това?

— Кое?

— Това, гуменото. Тази гумена жена.

— Надуваема кукла.

— Използваш ли я?

— Все още не.

— Какво прави тук?

— Не знам. Ето ти питието.

Пени блъсна куклата на пода и седна с питието в ръка. Отпи.

— Липсваше ми, Глупи.

— Какво ти липсваше?

— О, разни нещица.

— Като например?

— Сега не мога да се сетя.

Тя гаврътна питието си, погледна ме и се усмихна.

— Имам нужда от пари, Глупи. Сами офейка с всичко, което имах.

— Задлъжнял съм, Пени. Едни типове ще ми надуят задника, ако не си изплатя лихвите.

Излязох, налях две нови питиета и се върнах.

— Само малко пари, Глупи.

— Нямам ги, за бога.

— Ще ти врътна една свирка. Спомняш ли си, правех го добре?

— Виж, имам само двадесет долара. Ето…

Извадих ги и й ги подадох.

— Благодаря…

Пени ги мушна в чантичката си. Седяхме и си сърбахме питиетата.

— Двамата преживяхме хубави мигове — каза тя.

— Някога — казах аз.

— Не знам — каза тя, — започнах да се депресирам.

— Слушай, разведохме се, защото работите не вървяха. — Да — каза тя. — Нали не чукаш това нещо?

— Не, някой го е оставил тук.

— Кой?

— Не знам. Някой си играе с мен игрички.

— Искаш ли да ти направя една свирка?

— Не.

— Мога ли да остана и да пийна тук още малко?

— Колко?

— Два-три часа.

— Добре.

— Благодаря, Глупи.

Когато си тръгна вече беше доста пияна. Дадох й още двадесет долара за такси. Тя каза, че не е далеч.

След като си тръгна, известно време седях без да правя нищо. После вдигнах надуваемата кукла и я сложих на канапето до себе си. Сипах си водка с тоник. Вечерта беше тиха. Тиха вечер в ада. Докато земята пламтеше като изгнил пън пълен с термити.