Криминале

21

Тази нощ не можах да спя. Пих бира, вино и водка, но без никакъв резултат.

Все още не бях разрешил нищо. Всичките ми случаи бяха в застой. Баща ми някога беше казал, че ще бъда неудачник. Той също беше неудачник. Кофти семе.

Щракнах телевизора. Имах един в спалнята. На екрана се появи млада жена и ми каза, че може да поговори с мен и да ме накара да се почувствам добре. Трябваше ми само кредитна карта. Реших, че нямам нужда. Тогава лицето на жената изчезна от екрана и се появи образа на Джини Нитро.

— Билейн — каза тя, — не искам да ми се бъркаш в работите.

— Какво? — попитах аз.

Тя повтори изречението и аз изключих телевизора. Сипах си още една водка, чиста. Изгасих лампите и седнах в тъмното на леглото. Ударих една глътка от водката.

Тогава се чу силно жужене, сякаш рояк пчели кръжаха около разбунен кошер. В следващия миг проблясна пурпурна светлина и пред мен се появи Джини Нитро. Направо ми изкара ангелите.

— Изплаши ли се, Билейн? — попита тя.

— Не, да го вземат дяволите — отвърнах аз. — Нямаш ли никакво възпитание? Не чукаш ли преди да влезеш?

Джини Нитро огледа стаята.

— Имаш нужда от прислужница — каза ми тя, — това място е отвратително.

Пресуших водката и метнах чашата на една страна.

— Остави това, смятам да ти прикова задника.

— Като детектив ти липсват три неща.

— Какви?

— Действие, насока и успех.

— Така ли? Е, поне разбрах играта ти, скъпа.

— Наистина ли?

— Залепила си се за Гроувърс, защото той има погребално бюро и ти искаш да използваш мъртъвците му, за да настаниш в тях извънземните си приятели.

Тя седна на един стол, взе си една от цигарите ми, запали я и се засмя.

— Изглеждам ли сякаш съм в мъртво тяло?

— Не точно.

— Ние можем сами да си създаваме тела. Гледай!

Отново се чу жужене, проблясна пурпурна светлина и в един от ъглите на стаята се появи нова Джини Нитро. Тя стоеше до саксията с цветето.

— Здравей, Билейн — каза тя.

— Здравей, Билейн — каза и седналата Джини Нитро.

— Хей — казах аз, — можеш ли да бъдеш по едно и също време в две тела?

— Не — каза седналата Джини Нитро.

— Но — каза тази до саксията, — ние можем да прескачаме от едно тяло в друго.

Смъкнах се от леглото, взех си чашата и си сипах нова водка.

— Ти спиш по гащета — каза едната Джини Нитро.

— Отвратително — каза другата.

Върнах се с питието в леглото и се облегнах на възглавницата.

Чу се ново жужене, проблясна пурпурна светлина и Джини Нитро до саксията изчезна. Погледнах тази на стола.

— Виж какво — казах аз, — Гроувърс ме нае да те разкарам от задника му и точно това смятам да направя.

— Говориш големи думи за човек, чиито дарби се колебаят около нулата.

— Така ли? Разрешавал съм и по-тежки случаи от твоя!

— Наистина? Разкажи ми за някой от тях.

— Всичките ми бек файлове са с поверителна информация.

— С поверителна информация или несъществуващи?

— Не ме дразни, Джини, или ще…

— Какво ще?

— Ще… — аз вдигнах водката към устата си. Неочаквано ръката ми замръзна на пет сантиметра от устните ми. Не можех да помръдна.

— Ти си третокласен детектив, Билейн. Не се занимавай с мен. Все още съм добра с теб. Бъди щастлив.

Да бъда щастлив? Това го чувах за втори път през последните дванадесет часа.

Отново се чу жужене, проблясна пурпурна светлина и Джини Нитро изчезна.

Седях в леглото, без да мога да помръдна, а чашата беше все още на пет сантиметра от устата ми. Седях и чаках. Имах време да се замисля върху кариерата си. Нямаше кой знае колко за мислене. Може би си бях сгрешил професията. Но вече беше твърде късно да започна каквото и да било друго. Просто седях и чаках. След около десетина минути цялото ми тяло започна да изтръпва. Успях мъничко да помръдна ръката си. После още малко. Доближих водката до устните си, успях да наведа главата си и пресуших чашата. Метнах я на пода, изтегнах се на леглото и отново зачаках да заспя. Навън се чуха изстрели и аз разбрах, че всичко на земята си е както трябва. След пет минути вече бях заспал като всички нормални хора.