Криминале

19

На следващия ден бях отново в офиса. Бях объркан. Не знаех нито кои са моите клиенти, нито нищо. Реших да направя нещо по въпроса. Имах служебния телефон на Джак Бас. Позвъних му.

— Ало — каза той.

— Бас, тук е Билейн.

— Ти, кучи син.

— По-спокойно, Бас, имам черен пояс.

— Ще имаш нужда от него следващия път като нахлуеш в момент, когато правя любов.

— Джак, видях само един клатещ се задник. Не знаех, че това си ти, докато не си извърна главата.

— Че кой друг можеше да е? Да не мислиш, че някой ще я праска в собствената ми къща?

— Правено е много пъти.

— Какво?

— Нямам пред вид твоята къща, Джак.

— Тогава коя?

— Няма значение.

— Какво няма значение?

— Искам да кажа, че това няма връзка с твоя случай. Да говорим направо.

— Какво?

— Искаш ли да продължа да се занимавам с този случай или не?

— Ти не стигаш до никъде, само дето ми снима задника.

— Работя по случая, Джак.

— Как?

— Хванах връзката.

— Какво?

— Имам връзка.

— „Връзка“? За какво говориш?

— Мога да докажа връзката й с този тип. Знам кой е той. Един съмнителен тип. Намислили са нещо лошо.

— Хвана ли ги заедно?

— Все още не.

— Защо?

— Нещата стават бавно. Ще ги оставя сами да паднат в капана.

— Не можеш ли да ги пипнеш сега?

— Трябва да почакам докато той удари гонга.

— Какво?

— Ще ги хвана в крачка.

— Не съм сигурен дали знаеш какво правиш, Билейн.

— Абсолютно на ясно съм какво правя. Ще го пипна веднага щом удари гонга.

— Ще ми се да не говориш по този начин.

— Светът не е детска градина, Джак. Опитвам се да се заловя със случая.

— Да се заловиш?

— Искам да й прикова задника. Нали искаш да й прикова задника?

— Сама намери доказателства.

— Всичко с времето си, Бас.

— Близо ли си до нещо, Билейн?

— Усещам го, надушвам го, по следите му съм. Познавам този тип. Той е французин. А нали си чувал за французите.

— Не, какво за французите.

— Ако не знаеш, Бас, не съм аз този, който ще ти каже. Нямам цял ден на разположение. Е, искаш ли аз да продължа да се занимавам с този проклет случай или не?

— Казваш, че си близо до нещо?

— Надвесил съм се и над двама им.

— Какво?

— Искаш ли ме, Бас, или не? Ще броя до пет. Едно, две, три, четири…

— Добре, добре, продължавай.

— Добре, Джак. А сега още нещо…

— Какво?

— Искам аванс за месец напред.

— За месец? Мислех, че си почти готов.

— Трябва да сложа капана. Трябва да го наглася. Трябва да съм сигурен. Когато той удари гонга…

— Добре, добре, имаш го!

Той ми хлопна телефона. Действаше като влюбен. Какъв тъпанар…

След това позвъних на Гроувърс. Беше ми дал служебния си телефон. Чух три пъти сигнала и той вдигна.

— Ало — каза той, — тук е погребално бюро „Сребърно убежище“.

— Исусе — казах аз.

— Какво? — попита той.

— Гроувърс, с трупове ли се занимаваш.

— Какво?

— Трупове. Трупове. Тук е Ник Билейн.

— Какво искате, господин Билейн?

— Аз работя по вашия случай с извънземната, господин Гроувърс.

— Да, спомням си.

— Кажи ми, Хал, защо вършиш това, което вършиш?

— Какво имате пред вид?

— Занимаваш се с мъртъвци. Защо? Защо?

— Това ми е работата. Човек трябва да си изкарва прехраната.

— Но да имаш работа с мъртъвци? Това е малко странно. Отвратително е. Източваш ли им кръвта? Какво правиш с кръвта, след като я източиш?

— Имам си работник, който върши тази работа — Били Френч.

— Дай ми го, искам да говоря с него.

— Той отиде да обядва.

— Искаш да кажеш, че той яде?

— Да.

Замълчах. Поех дълбоко въздух, издишах го и казах:

— Вижте какво, Гроувърс, искате ли да продължа да се занимавам с вашия случай?

— Имате пред вид Джини Нитро?

— Разбира се. Да не познавате и други извънземни хубавици?

— Не.

— Е, искате ли да я разкарам от гърба ви?

— Разбира се. Но смятате ли, че ще можете. На мен ми се стори, че се провалихте още при първата ви среща.

— Гроувърс, дори Тед Уилямс се проваля от време на време. Но в крайна сметка тая курва ще го отнесе така, че повече няма да я видите!

— Не мисля, че тя е курва, господин Билейн.

— Просто словесен похват. Не мисля нищо лошо за сладураната.

— Смятате ли, че можете да направите нещо по случая?

— Дори докато говорим, Гроувърс, аз работя по една връзка.

— Каква?

— Не мога да ви кажа много. Но фактът, че вие имате вземане-даване с трупове и че тя е от космоса е вече някаква връзка.

— Какво искате да кажете, господин Билейн?

— Не мога да ви кажа много. Но се консултирах със специалист по тези работи. Той има книга по въпросите за извънземните, но му трябва повече информация за вас.

— Добре, какво искате да знаете?

— Задръжте така. Преди да отделя и минута повече по този случай, ще трябва да получа още един чек. Искам аванс за две седмици.

— Смятате ли, че можете да направите нещо?

— По дяволите, нали току-що ви казах, работя на пълни обороти по вашия проблем!

— Добре, господин Билейн, ще ви изпратя още днес по пощата чека. За две седмици…

— Вие сте мъдър човек, господин. Гроувърс.

— Да. О, господин Билейн, Били Френч току-що се върна от обяд. Искате ли да говорите с него?

— Не, но го попитайте какво е обядвал.

— Един момент…

Зачаках. После той отново заговори:

— Каза, че е ял печено говеждо и картофено пюре.

— Това е отвратително!

— Какво?

— Трябва да затварям, господин Гроувърс.

— Но аз си мислех, че ви трябва повече информация за мен.

— Ще ви изпратя въпросник.

Затворих и вдигнах краката си на бюрото. Работите отново се подреждаха. Ето ме. Ник Билейн, детективът. Все още не бях разрешил случая с Червеният Врабец. А ме чакаха също Селин и лейди Смърт. Не можеше без лейди Смърт.

А сега имаше и една курва.

Искам да кажа, как иначе да я нарека?