Криминале

28

На другия ден бях в офиса. Качих си краката на бюрото и запалих една хубава пура. Смятах, че съм постигнал успех. Бях разрешил един случай. Бях изгубил двама клиенти, но бях разрешил случай. Но все още не бях на чисто. Все още оставаше Червеният Врабец. Както й Джак Бас и Синди. Не бях се оправил още и с Хал Гроувърс и онзи космически пришълец, Джини Нитро. Мислите ми скачаха от Синди Бас на Джини Нитро. Приятни мисли. И все пак е хитро да седиш в заслона и да чакаш патиците да прелетят.

Замислих се върху разрешаването на проблеми в живота. Хората, които достигаха до решенията на нещата обикновено са много упорити и имат известен късмет. Ако постоянстваш достатъчно дълго, добрият късмет обикновено се появява. И все пак повечето хора не умеят да чакат достатъчно дълго късмета си и затова не успяват. Но не и Билейн. Той не е някакъв захаросан задник. Висш пилотаж. Игра. Може би малко мързелив. Но надарен.

Дръпнах горното дясно чекмедже, намерих водката и си позволих една глътка. За победата. Победителят пише книгата на историята, заобиколен от прекрасни девици…

Телефонът иззвъня. Вдигнах го.

— Билейн, слуша.

— Все още не си ме видял откъм истинската ми страна — каза женски глас. Беше лейди Смърт.

— Виж, скъпа, не можем ли да се договорим?

— Никога не е правено, Билейн.

— Да направим прецедент, да опитаме, лейди.

— Никакъв хазарт, Билейн.

— Е, добре, но какво ще кажеш да ми определиш среща, нали разбираш, С.С.?

— Какво е това?

— Среща за Смърт.

— Какъв е смисълът?

— Ще мога да се подготвя, лейди.

— Всички хора трябва да са готови за това, Билейн.

— Но не са, мадам, забравят, пренебрегват го или са прекалено тъпи, за да мислят за това.

— Това не ме интересува, Билейн.

— А какво ви интересува, лейди?

— Работата ми.

— И мен, лейди, ме интересува само работата ми.

— Е, това е добре, дебеланко. Обадих ти се само да разбереш, че не съм те забравила…

— А, много благодаря, лейди, вие наистина направихте деня ми по-щастлив.

— До скоро, Билейн…

Тя затвори.

Винаги ще се намери някой, който да ти скапе деня, ако не и живота. Изгасих си пурата, сложих си бомбето, излязох, заключих вратата, отидох до асансьора и го взех надолу. На улицата спрях и се загледах в хората. Стомахът ми се сви и аз изминах половин пряка надолу до един бар, „Затъмнение“, влязох и седнах на един стол пред бара. Трябваше да помисля. Имах да разреша няколко случая, а не знаех откъде да започна. Поръчах си уиски с лимон, смесено с бира. Всъщност ми се искаше да легна някъде и да спя поне две седмици. Играта започваше да ме скапва. По едно време имаше малко раздвижване. Не много, но го имаше. Не е за разказване. Три пъти женен, три пъти развеждан. Роден и готов да умре. Не правех нищо друго освен да се опитвам да разреша случаи, с които никой друг не би се захванал. Не заради хонорара.

Някакъв тип в края на бара постоянно ме гледаше. Усещах погледа му. В заведението бяхме само тримата — аз, той и бармана. Изпих си питието и извиках бармана за още едно. Цялото лице на бармана беше покрито с косми.

— Същото, а? — попита той.

— Да — казах аз, — само че по-силно.

— За същата цена? — попита той.

— Както го направиш — отговорих.

— Какво означава това?

— Не знаеш ли, барман?

— Не…

— Ами, докато ми приготвяш питието, си мисли за него.

Той се отдалечи.

Типът в края на бара улови погледа ми, помаха и извика:

— Как си, Еди?

— Не съм Еди — му казах аз.

— Приличаш на Еди — каза той.

— Въобще не ме интересува дали приличам или не на Еди — отговорих.

— Белята ли си търсиш? — попита той.

— Да — казах, — ще ми я докараш ли.

Барманът ми донесе питието, взе част от парите, които бях оставил на бара и каза:

— Не мисля, че сте особено любезен.

— Кой ти каза, че можеш да мислиш? — попитах аз.

— Не съм длъжен да ви сервирам — каза той.

— Ако не искаш парите, ще ги задържа.

— Не искам да сте толкова зъл…

— А колко, кажи ми…

— НЕ МУ СЕРВИРАЙ ПОВЕЧЕ! — изкрещя оня в края на бара.

— Само да си казал още една дума и ще си навра крака в задника ти! Така ще те подуя, че пял живот няма да можеш да се оправиш от съсиреци.

Типът само плахо се усмихна. Барманът все още стоеше пред мен.

— Виж — казах му аз, — влязох тук само за да изпия на спокойствие едно питие, а вие започнахте да ме затрупвате с глупости! Между другото, да си виждал Червеният Врабец?

— Червеният Врабец? Какво е това?

— Ще разбереш като го видиш. По дяволите, няма значение.

Изпих си питието и излязох на улицата се почувствах по-добре. Тръгнах по нея. Нещо трябваше да поддаде, но това нямаше да бъда аз. Започнах да броя глупаците, които минаваха край мен. За две минути и половина стигнах до петдесет и влязох в следващия бар.