Криминале

23

Стигнах на хиподрума за четвъртото надбягване. Имах нужда от пробив. Бях изгубил всичките си ориентири. Извадих списъка. Бях си записал всичко:

1. Да разбера дали Селин е Селин. Да осведомя лейди Смърт за резултата.

2. Да намеря Червеният Врабец.

3. Да разбера дали Синди се чука с друг. И ако е така, да й прикова задника.

4. Да отърва Гроувърс от космическата пришълка.

Сгънах списъка и го пъхнах в джоба си. Разгърнах „Форм“. Вече излизаха на хиподрума за четвъртото надбягване. Денят беше приятен и топъл. Сякаш всичко беше изпаднало в полудрямка. Тогава чух зад себе си някакъв звук. Някой седеше зад мен. Обърнах се. Беше Селин. Той ми се усмихна.

— Чудесен ден — каза той.

— Какво по дяволите правиш тук? — го попитах аз.

— Платих си и влязох. Не ме питаха нищо — каза Селин.

— Следиш ли ме, копеле? — попитах аз.

— Щях да ти задам същия въпрос — каза той.

— Много неща не мога да разбера — му казах аз.

— Аз също — после се прехвърли през седалката и седна до мен. — Да поговорим — каза той.

— Добре — казах аз, — като за начало, как се казваш? Как е истинското ти име?

Усетих как късото дуло на револвера ме бодна в ребрата.

Той го държеше под сакото си.

— Имаш ли разрешително за това нещо? — попитах аз.

— Аз ще задавам въпросите тук — каза той и леко ме сръга с пистолета.

— Давай — казах аз.

— Кой те накара да ме следиш?

— Лейди Смърт.

— Лейди Смърт? — засмя се той. — Я не ме будалкай!

— Не те будалкам. Тя така се представя, „лейди Смърт“.

— Това да не е някаква откачена, а?

— Може би.

— Къде мога да намеря тази кучка?

— Не знам. Тя държи връзка с мен.

— Да не очакваш да се хвана на това?

— Това е което знам.

— Какво иска тя?

— Тя иска да знае дали ти си истинският Селин.

— Наистина ли?

— Да.

— Кой смяташ, че ще спечели в това надбягване? — попита той.

— Зелената луна — му казах аз.

— Зелената луна. Това е и моят избор.

— Добре — казах аз, — нека отида да заложа. Веднага се връщам.

Започнах да се изправям.

— Сядай долу — каза напевно той, — преди да съм ти отнесъл топките.

Седнах.

— Сега — каза той, — искам тази жена да се разкара от петите ми. Освен това, искам да науча истинското й име. Въобще не се връзвам на тая работа с „лейди Смърт“. И искам ти да се захванеш с това. Всъщност, да започнеш веднага!

— Но тя е мой клиент. Как може тогава и ти да ми бъдеш клиент?

— Ти го измисли, дебеланко.

— Дебеланко?

— Коремът ти е виснал.

— Виснал или не, ако ще работя за теб трябва да ми платиш и няма да ти излезе евтино.

— Колко?

— Шест кинта на час.

Той бръкна в портфейла си и измъкна свитък банкноти.

После ги пусна в предния джоб на ризата ми.

— Това е за месец напред.

Тогава от тълпата се разнесе рев. Конете се носеха към финала и кой водеше с три дължини? И кой спечели с четири дължини преднина? Зелената луна. Курс на залагане: шест към едно.

— По дяволите — му казах аз, — щях да си оправя дълга. Зелената луна спечели.

— Млъквай — каза той, — и се залавяй с моя въпрос.

— Добре, добре — казах аз, — как ще се свързвам с теб?

— Ето номера ми — каза той и ми подаде едно листче. След това стана, тръгна надолу по пътеката между редовете и си замина.

Знаех, че съм пред нещо голямо, но все още не можех да разбера какво е то. Е, трябваше да се захващам за работа, това беше всичко.

Разгърнах „Форм“-а и прегледах петото надбягване.