Криминале

32

Е, за да отпразнувам напредъка си като вероятно най-великият детектив в Ел Ей аз заключих офиса, взех асансьора надолу и излязох на улицата. Тръгнах на юг, стигнах булевард Сънсет и тръгнах по него. Проблемът със Сънсет беше, че наоколо нямаше много барове. Продължих надолу. Накрая стигнах до един бар, долнопробно местенце. Не ми се сядаше на бара. Седнах в едно сепаре. Сервитьорката дойде. Беше с минипола, високи токчета, прозрачна блуза и сутиен с подплънки. Всичко при нея беше прекалено малко: облеклото, светът, мозъкът. Лицето й беше твърдо като стомана. Когато се усмихна, заболя. Заболя и нея, и мене. Не спираше да се усмихва. Усмивката й беше толкова фалшива, че космите по ръцете ми настръхнаха. Отместих поглед.

— Здрасти, сладурче! — каза тя, — к’во ще бъде?

Не поглеждах лицето й. Гледах корема й. Той беше открит. На пъпа й беше залепена червена хартиена розичка. Говорех на розичка.

— Водка и тоник с лимон.

— Разбира се, сладурче!

Тя заситни към бара, като се опитваше да си върти кифлата привлекателно. Не се получаваше.

Изведнъж започнах да се потискам.

Недей, недей, Билейн, казах сам на себе си.

Не се послушах. Всички бяха преебани. Нямаше победители. Победителите бяха само привидни. Всички преследвахме едно голямо нищо. Ден след ден. Оцеляването сякаш беше единствената необходимост. Но това не беше достатъчно. Не и когато лейди Смърт те очакваше. Побърквах се само при мисълта за това.

„Не мисли за това, Билейн!“ — казах си сам.

Пак не се послушах.

Сервитьорката донесе питието ми. Сложих на масата една банкнота. Тя я взе.

— Благодаря, сладурче!

— Чакай — казах, — върни ми рестото.

— Няма ресто.

— Тогава смятай, че бакшишът ти е включен вътре.

Очите й се разтвориха широко. Те бяха празни.

— Абе к’ъв си ти, бе, да не си някакъв шибан каубой?

— Какво е каубой?

— Не знаеш какво е шибан каубой?

— Не.

— Това е някой, който иска да му пуснат гратис.

— Сама ли го измисли?

— Не. Така ги наричат момичетата.

— Кои момичета? Каубойките?

— Господине, да не ви е влязла конска муха в задника или нещо друго?

— Най-вероятно „нещо друго“.

— МЕРИ ЛУ! — разнесе се силен глас. — ТОЗИ ЗАДНИК ДА НЕ ТИ СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИ?

Беше барманът, дребен тип с виснали вежди.

— Не се притеснявай, Анди, аз ще се оправя с този задник.

— Тъй ли, Мери Лу — казах аз, — сигурно си се оправила с много задници.

— АБЕ, КУРОБЛИЖЕЦ! — изкрещя тя.

Видях как Висналите Вежди прескочи бара. Добро изпълнение за тип от неговия калибър. Обърнах питието и се изправих да го посрещна. Свих се, избегнах десния му удар и забих коляно в слабините му. Той падна и се претърколи на пода. Ритнах го в задника и излязох на булевард Сънсет.

Късметът ми по баровете все повече и повече започваше да ми изневерява.