Криминале

30

Отключих вратата на офиса, отворих я и я видях — Джини Нитро; тя седеше на бюрото, беше си кръстосала краката и чакаше.

— Билейн, ти, жалък пияницо, как си? — усмихна се тя. Изглеждаше страхотно. Разбирах притесненията на Гроувърс. Но какво значение имаше ако е космически пришълец? От начина, по който изглеждаше, на човек му се приискваше да има повече от този тип около себе си. Но Гроувърс ми беше клиент. Трябваше да я оправя, да я разкарам, да я извадя от играта. Нямах почивка. Вечно бях по следите на някого.

Заобиколих бюрото, стоварих се на стола, хвърлих бомбето си на закачалката, запалих пура и въздъхнах. Джини Нитро си седеше на бюрото и чакаше.

— Щом питаш, Джини, да ти кажа, добре съм.

— Дошла съм да сключа с теб сделка, Билейн.

— По-скоро бих изслушал соната от Скарлати.

— От кога не си бил с жена?

— Има ли значение?

— Да, за теб.

— А ако няма?

— А ако има?

— Да не ми предлагаш тялото си, Джини?

— Може би.

— Какво означава може би? Или го правиш, или не.

— Тялото ми е част от сделката.

— Каква е тя.

Джини скокна от бюрото и започна да се разхожда из стаята. Изглеждаше много добре.

— Билейн — каза тя, без да спре да се движи, — аз съм част от първата вълна на инвазия от космоса. Ние ще завземем земята.

— Защо?

— Аз съм от планетата Зарос. Тя е пренаселена и именно за това ни е нужна Земята.

— Ами тогава защо просто не дойдете? Вие съвсем приличате на хора. Никой не би разбрал.

Джини спря да крачи и ме погледна.

— Ние не изглеждаме така, Билейн. Това, което виждаш, е само един мираж.

Тя се приближи и отново седна на бюрото ми.

— А как изглеждате в действителност? — попитах аз.

— Така — каза тя.

Проблесна пурпурна светлина. Погледнах на бюрото. И там беше това нещо. То беше малко по-голямо от средна по големина змия, само че беше покрито с твърда четина и в центъра му имаше кръгла, влажна очна ябълка с едно око. На главата си то нямаше очи, а само тъничка уста. Наистина беше отвратително. Грабнах телефона, вдигнах го високо и силно го стоварих отгоре му. Не уцелих. Нещото се беше плъзнало на една страна. То запълзя надолу по килима. Спуснах се след него да го размажа с обувка. Отново проблесна пурпурна светлина и се появи Джини.

— Глупак такъв — каза тя, — ти се опита да ме убиеш. Не ме ядосвай или ще те очистя!

Очите й проблясваха.

— Добре, скъпа, добре, само малко се обърках. Съжалявам.

— Добре, да забравим. И така ние сме авангарда изпратен да разузнае дали земята е подходяща за нашето свръхнаселение. Но смятаме, че ще е разумно да привлечем някои от хората към нашата Кауза. Като теб например.

— Защо мен?

— Ти си идеалният тип — наивен, егоцентричен и безхарактерен.

— Ами Гроувърс? Той пък защо? А мъртъвците? Гроувърс за какво ви е?

Джини се засмя.

— Той не ни трябва. Ние просто се приземихме там. Малко се привързах към него, просто лек флирт, занимавка…

— Ами аз? Да не си падаш по мен, скъпа?

— Ти си нужен за Каузата.

Тя се приближи до мен. Бях абсолютно омагьосан. Тялото й беше до моето, притиснахме се един до друг. Прегърнахме се и устните ни се сляха. Езикът й се втурна в устата ми, беше горещ и шаваше като малко змийче.

Отблъснах я.

— Не — казах аз, — съжалявам, не мога!

Тя ме погледна.

— Какво има, Билейн? Да не си твърде стар?

— Не е това, скъпа…

— А какво е?

— Не искам да те нараня…

— Кажи ми, Билейн…

— Ами, ти може отново да се превърнеш на онова грозно нещо е издатината по средата и едното око…

— Дебело копеле, заронианците са красиви!

— Знаех, че няма да разбереш…

Върнах се зад бюрото, седнах, отворих чекмеджето, извадих половинката водка, отвъртях капачката и ударих една глътка.

— Как дойдохте на земята? — попитах Джини.

— С космическа тръба.

— Космическа тръба, а? Колко бяхте?

— Шестима.

— Не знам дали бих могъл да ти помогна, скъпа…

— Ще ми помогнеш, Билейн.

— А ако не го направя.

— Ще умреш.

— Боже, първо лейди Смърт. А сега и ти. И всяка ме заплашва със смърт. Е, може би ще трябва и аз да кажа нещо по въпроса!

Бръкнах в чекмеджето за лугера. Взех го. Свалих предпазителя и го насочих към нея.

— С това нещо ще те запратя обратно чак в Зарос, скъпа!

— Давай, дръпни спусъка!

— Какво?

— Казах, дръпни спусъка, Билейн!

— Да не мислиш, че няма да го направя?

Усетих как слепоочията ми започнаха да се изпотяват.

— Да не мислиш, че няма да го направя? — повторих аз. Джини само ми се усмихна.

— Дръпни тъпия спусък, Билейн!

Цялото ми лице се покри с пот.

— Моля те, върни се в Зарос, скъпа!

— НЕ!

Дръпнах спусъка. Пистолетът изтрещя й отскочи в ръката ми. Изтрих потта от очите си и погледнах.

Джини си стоеше на мястото и се усмихваше. Погледнах по-добре. Тя имаше нещо в устата си. Това беше куршумът. Беше го хванала със зъбите си. Тя дойде до бюрото и спря. После изплю куршума в пепелника.

— Скъпа — казах аз, — с този номер можем да направим много пари! Можем да се обединим! Можем да станем богати! Помисли върху това!

— Въобще не ме интересува, Билейн. Това би било злоупотреба със силата ми.

Ударих още една глътка водка. Наистина имах проблем с Джини.

— Е — каза тя, — независимо дали това ти харесва, аз те привличам за нашата Кауза, Каузата на Зарос. Ние все още преразглеждаме плана си да населим земята. Ще се свържем с теб и ще те осведомим за намеренията си.

— Виж, Джини, не можете ли да хванете някой друг за тази работа?

— Тя се усмихна.

— Билейн, ти си Избран!

Проблясна пурпурна светлина и тя изчезна.