Криминале

17

Върнах се в офиса. Брустър и Селин се бяха измъкнали от тоалетната. Вратата й беше разбита. Върнах бюрото на мястото му. Отне ми петнадесет минути.

Седнах и се опитах да сглобя отделните парчета.

Сега всички бяха по петите ми: Селин, Брустър, Синди, Джак Бас и лейди Смърт. А може би дори и Бартън. Вече не бях сигурен кой е мой клиент и дали въобще имах такива.

Можех да бъда арестуван за всяко едно от последните ми нарушения. Или някой можеше да се опита да ме убие. Офисът ми беше станал опасно местенце. Проверих си кобура за четиридесет и пет милиметровия. Беше си на мястото. Красавец. Е, нямаше да ме изгонят от офиса. Детектив без офис не е никакъв детектив.

Не знаех дали Селин е Селин и не бях открил Червеният Врабец. Всичко беше в застой.

Денят беше дълъг. Качих крака на масата, облегнах се на стола и си затворих очите. Скоро заспах.

В съня си седях в някакъв евтин бар. Пиех двойно уиски със сода. Бях единственият човек вътре, като не броим бармана, който имаше твърде неопределен вид. Той си стоеше от другата страна на бара и четеше „Нешънъл Инкуайър“. Тогава в бара влезе една пълна отрепка. Типът имаше нужда от бръснене, подстрижка и баня. Беше облечен в мръсен жълт дъждобран, който стигаше до обувките му. Под дъждобрана се виждаше бяла тениска и избеляла оранжева вратовръзка. Той тръгна към мен и понесе със себе си невъобразима воня. Седна на съседния стол. Ударих една глътка. Барманът вдигна очи и улови погледа ми.

— Гладен съм — каза барманът. — Толкова съм гладен, че мога да изям цял кон.

— Ще ми се да изядеш някой от тези, на които съм залагал — му казах аз.

Нищо чудно, че имаше неопределен вид. В него нямаше за какво да се хванеш. Беше слаб като вейка. Тънките му като пергамент бузи бяха хлътнали. Той премести погледа си.

Другият тип все още седеше на съседния стол.

— Чшъъ… — започна той.

Не му обърнах внимание. Отново погледнах бармана.

— Слушай — казах му аз, — ще си изпия питието и можеш да заключиш, да отидеш някъде и да хапнеш нещо.

— Благодаря — каза той, — но трябва да е отворено. Ще се оправя. Ще измисля нещо.

— Чшъъ… — обади се отново оня до мен.

— Разкарай се от ухото ми, приятел — му казах аз.

— Имам една информация…

— Не ми трябва. Аз чета вестниците.

— Тая информация я няма във вестниците.

— Каква е тя?

— Червеният Врабец.

— Хей, барман! — извиках аз, — едно питие за господина! Дай му ром с кола!

Барманът се зае с поръчката.

— В Редондо Бийч ли живеете? — ме попита типът до мен.

— Източен Холивуд.

— Познавам един, който прилича на вас и живее в Редондо Бийч.

— Така ли?

— Аха.

Питието му пристигна. Той го изпи на една глътка.

— Имах брат — каза той, — живееше в Глендейл. Самоуби се.

— На вас ли приличаше? — попитах аз.

— Аха.

— Тогава ясно.

— Имам сестра, тя живее в Бърбанк.

— Разкарай тия глупости.

— Това не са глупости.

— Искам да чуя за Червения Врабец.

— Разбира се. Сега ще ти кажа.

— Е?

— Жаден съм…

— Барман! — извиках аз. — Още веднъж ром с кола за господина!

Типът зачака питието си. То пристигна. Той го цапардоса. После се обърна и ме погледна с кръглите си като мъниста, замъглени, празни очички.

— Врабецът е в мен — каза той.

— Какво?

— Искам да кажа, че е в джоба ми.

— Страхотно! Дай да го видя!

Той затършува из джоба си. Тършува дълго.

— Хъм… май не мога да го намеря…

— Копеле такова! Метна ме! Ще ти надуя задника!

— Знаех, че е някъде тук…

— Ще ти отвинтя пружините, боклук такъв!

— Чакай… чакай… някъде тук беше… да. В другия джоб е… търсел съм не в този джоб, в който трябва…

— Така ли?

— Да, виж… тук… ето го… Червеният Врабец!

Той го извади от джоба си и го сложи на бара. Погледнах го. Това беше мъртъв гълъб.

— Това е мъртъв гълъб! — казах аз.

— Не — каза той, — това е Червеният Врабец.

Оставих няколко банкноти за питиетата на бара, станах и вдигнах типа за яката на кирливия му дъждобран. Изблъсках го до вратата, отворих я и го изхвърлих на улицата. Обърнах се да затворя. Тогава видях бармана. Той беше хванал гълъба с две ръце и го ръфаше. Устата му беше пълна с кръв и пера. Той ми смигна.

Тогава телефонът на бюрото ми иззвъня и аз се събудих.