Криминале

1

Седях си в офиса, наемът ми беше изтекъл и Маккелви се готвеше да ме изхвърли. Беше ужасно горещ ден и климатичната инсталация не работеше. Една муха лазеше по бюрото ми. Пресегнах се с отворена шепа и я извадих от играта. Тъкмо си избърсах ръката в десния крачол и телефонът иззвъня.

Вдигнах го.

— Ъ-ъ, да — казах.

— Чел ли си Селин? — попита женски глас. Звучеше твърде секси. От известно време бях самотен. От стотици години.

— Селин — казах, — ъ-ъ-ъ-ъ…

— Искам Селин — каза тя. — Трябва да го имам.

Толкова секси глас, наистина ме възбуждаше.

— Селин? — попитах. — Кажете ми нещо повече. Говорете ми, лейди. Продължавайте да говорите…

— Вдигни си ципа — каза тя.

Погледнах надолу.

— Как разбрахте? — попитах аз.

— Няма значение. Искам Селин.

— Селин е мъртъв.

— Не е. Искам да го намериш. Искам го.

— Най-много да намеря костите му.

— Не, глупако, той е жив!

— Къде?

— В Холивуд. Чух, че се навъртал около книжарницата на Ред Колдовски.

— Тогава защо не го намерите сама.

— Защото първо искам да знам дали той е истинският Селин. Трябва да съм сигурна, напълно сигурна.

— Но защо се обърнахте към мен? В този град има стотици други детективи.

— Джон Бартън те препоръча.

— О, Бартън, а-ха. Ами, вижте, ще ми трябва нещо като аванс. И ще трябва да ви видя лично.

— Ще бъда при вас след няколко минути — каза тя. Затвори. Аз си вдигнах ципа.

И зачаках.