Криминале

2

Тя влезе.

А бе, просто не беше честно. Роклята й беше прилепнала толкова плътно, че щеше да се разцепи по шевовете. Твърде много шоколадов малц. А токчетата й бяха толкова високи, че сякаш ходеше на кокили. Полюшваше се из стаята като пиян инвалид. Шеметно тържество на плътта.

— Седнете, лейди — казах аз.

Тя седна и си кръстоса краката толкова високо, че още малко и да ми извади очите.

— Радвам се да ви видя, лейди — казах аз.

— Не се отплесвай, моля те. Не е нещо, което да не си виждал и преди.

— Ето тук грешите, лейди. Е, мога ли да науча името ви?

— Лейди Смърт.

— Лейди Смърт? От цирка? Или киното?

— Не.

— Месторождение?

— Няма значение.

— Година на раждане?

— Не бъди остроумен…

— Просто се опитвам да получа малко информация… Отнесох се, погледът ми тръгна нагоре по краката й.

Винаги съм си падал по крака. Това беше първото нещо, което видях, когато се родих. Но тогава се опитвах да се измъкна навън. Оттогава насам все се трудя в обратната посока, но с доста мизерен късмет.

Тя щракна с пръсти.

— Хей, я ела на себе си!

— Ъ? — вдигнах поглед аз.

— Случаят Селин. Спомняш ли си?

— Ъ-ъ, да.

Разгънах един кламер и насочих края му към нея.

— Ще имам нужда от чек за извършване на услугата.

— Разбира се — усмихна се тя. — Каква ти е тарифата?

— Шест долара на час.

Тя си извади чековата книжка, надраска нещо, откъсна чека и ми го подхвърли. Той падна на бюрото. Вдигнах го. 240 долара. Не бях виждал толкова много пари откакто ударих „екзакта“ в Холивуд Парк през 1988 година.

— Благодаря, лейди…

— … Смърт — каза тя.

— Да — казах аз. — А сега ми кажете още нещо за този така наречен Селин. Споменахте за някаква книжарница?

— Ами, той се навърта около книжарницата на Ред, рови се из книгите… разпитва за Фокнър, Карсън Маккалърс. Чарлс Менсън…

— Навърта се около книжарницата, а? Хъм…

— Да — каза тя, — нали знаеш Ред. Той обича да гони хората от книжарницата си. Човек може да изхарчи вътре цял куп пари, но само да се помотае след това минута-две и Ред веднага ще му каже: „Защо не се разкараш оттук?“ Той не е лошо момче, само дето е малко странен. Както и да е, Ред постоянно изхвърля Селин и Селин отива при Мъсо и виси из бара с тъжна физиономия. След някой и друг ден се връща в книжарницата и всичко се повтаря отначало.

— Селин е мъртъв. Селин и Хемингуей умряха преди доста време. Преди тридесет и две години.

— Знам за Хемингуей. Него го имам.

— Сигурна ли сте, че е Хемингуей?

— О, да.

— Тогава защо не сте сигурна, че този Селин е истинският Селин?

— Не знам. Тук някак си блокирах. Преди никога не се е случвало. Може би съм твърде дълго в играта. И така, стигнах до теб. Бартън казва, че си добър.

— И вие смятате, че истинският Селин е жив? И го искате?

— Страшно много, копеле.

— Билейн. Ник Билейн.

— Добре, Билейн. Искам да съм сигурна. Трябва ми истинския Селин, а не някакъв скапан дубликат. Такива ги има много.

— Да бе.

— Ами, захващай се. Искам най-великият автор на Франция. Чаках твърде дълго.

След това тя стана и излезе. През живота си не съм виждал такъв задник. Това надхвърляше всякаква представа. Надхвърляше всичко. Сега ме оставете на мира. Искам да помисля над това.