Криминале

31

Обадих се на Гроувърс. Той вдигна.

— Как е работата, Гроувърс?

— Стабилно — каза той, — тук няма спад.

— Твоят случай с Джини Нитро е приключен. Тя повече няма да ти досажда. Ще ти изпратя по пощата сметка за последните разноски.

— Последни разноски? Да не се опитваш да ме изнудваш?

— Гроувърс, отървах те от тази извънземна. Сега си плати.

— Добре, добре… но как го направи?

— Търговска тайна, сладур.

— Добре, предполагам, че трябва да съм ти благодарен.

— Не предполагай, просто бъди. И си плати сметката, ако не искаш да използваш някой от чамовите си ковчези. Или може би предпочиташ орех?

— Ами, да видим… — започна той.

Въздъхнах и затворих.

Качих си краката на бюрото. Напредвах. Оставаше ми само да ковна задника на Синди Бас и да намеря Червеният Врабец. Разбира се Джини Нитро сега беше мой проблем. Бях станал клиент на самия себе си. Но Селин и Гроувърс бяха история. В известен смисъл бях започнал да се чувствам наистина като професионалист. Но преди да мога да се отпусна лейди Смърт отново нахлу в съзнанието ми. Не можех да се освободя.

Телефонът иззвъня, вдигнах го. Беше лейди Смърт.

— Все още съм тук, Билейн.

— Защо не си вземеш почивка, скъпа?

— Не мога. Прекалено много харесвам работата си.

— Слушай, мога ли да ти задам един въпрос?

— Разбира се.

— Само на земята ли работиш?

— Какво имаш предвид?

— Ами, искам да кажа, работата ти включва ли, да кажем, ъ… космически пришълци?

— Разбира се. Космически пришълци, червеи, кучета, бълхи, лъвове, паяци, каквото щеш.

— Това е добре.

— Кое е добре?

— Че работиш с космически пришълци.

— Отегчаваш ме, Билейн.

— Радвам се да го чуя, скъпа.

— Слушай, имам да свърша малко работа…

— Само ми отговори на един въпрос…

— Може би. Какъв е той?

— Как можеш да убиеш космически пришълец?

— Без проблем.

— Куршумът не върши работа. Какво използваш?

— Това е търговска тайна, Билейн.

— Можеш да ми кажеш, скъпа, ще мълча до гроб.

— Дебеланко — каза тя, преди да затвори, — мога да се погрижа за това заради теб.

Оставих слушалката и отново си качих краката на масата. Боже, шест космически пришълци дебнат наоколо и се опитват да ме завербуват за Каузата си. Трябваше да уведомя органите на властта. Сигурно щях да сторя голямо добро. Но по-добре да се оправех сам. Изглеждаше дяволски трудно. Може би трябваше да му отделя известно време. Отвих капачката на водката и отпих малка глътка. Все пак оставаха Червеният Врабец и Синди Бас. Извадих монета и я хвърлих във въздуха: ези — Червеният Врабец, тура — Синди Бас. Падна се тура. Усмихнах се, облегнах се на стола и се замислих за нея: Синди Бас. Да я ковна.