Легло от кости

Пролог

22 октомври 2012

6:20

Там, където реките Ред Уилоу и Уапити се сливаха в област Пийс, Североизточна Албърта, тъмните им води се блъскаха и разпенваха в нападалите дървета и сивите песъчливи островчета с белоснежни пясъци.

Склоновете на хълмовете бяха покрити с черни смърчове и трепетлики, чиито фиданки растяха под наклон по речните брегове и скалите, а тънките им клончета търсеха път нагоре към слънцето, преди гравитацията да ги извие и пречупи наполовина.

Нападали клони се носеха по речните корита и се събираха в преплетени гнезда, през които се провираха бързеите. Отломките се поемаха от течението във вечния ритъм на живот, който се раждаше и умираше, на разлагане, прераждане и смърт.

Нямаше никаква следа от човешко присъствие, никакви боклуци, замърсяване. Представих си жестокия катаклизъм тук преди седемдесет милиона години, когато стадо мигриращи пахиринозаври загинало практически мигновено, а стотици животни панически са се блъскали едно в друго и потъвали, докато пресичали реката по време на наводнение.

Огромните им туловища били нападнати от хищниците, а после се разложили. С времето костите им били размествани от свлачища и водни течения, превърнали се в наноси под ледниците и постепенно — в земни пластове, неразличими от гранитния фундамент и струпаните камъни.

Преминаващите по екрана на компютъра ми сцени биха могли да бъдат на девствена природа, останала недокосната от времето на Кредата, ако не бе един очевиден факт: видеоклипът беше създаден от човек със записващо устройство, докато се е плъзгал по плитката вода, носейки се с главоломна скорост покрай пясъчни наноси, стърчащи от водата скали и назъбени стволове на дървета.

Не се забелязваха никакви подробности от скутера, от човека на руля или пасажерите на борда. Виждаха се единствено парапетът на задната палуба и нечий силует, неразпознаваем заради блясъка на слънцето — плътна сянка с резки очертания на фона на струящата вода и ослепително синьото небе.