Легло от кости

32

Бентън подкара джипа ми на запад. Подминахме бившата централа на „Полароид“ в артдеко стил, а след това и речното пристанище „ДеВолф Ботхауз“ с патинирания покрив от медна ламарина. Останалият тук-там лед беше се разтопил. Слънчевите лъчи се отразяваха от реката и играещите зайчета блещукаха по старата табела на „Шел“. Насочвахме се към „Сентрал скуеър“, когато върнах обаждането на Ърни.

— Морска боя — започна той направо. — Не е голяма изненада, след като костенурката явно се е намирала във водата, когато се е блъснала в нещо или нещо се е блъснало в нея. Боя за специално покритие с примес на мед, за да се забави растежът на полипи, миди и други подобни. Има и цинк, което я прави подходяща за грундиране.

— А и съответства на цвета — допълних аз. — Това жълтеникавозелено просто извиква в съзнанието цинков грунд.

— Микроскопски погледнато имаш повече от един цвят — допълни той. — Всъщност имаш цели три.

Пресякохме „Масачузетс авеню“, пред нас бе кметството, църквата „Тринити“ в ричардсоновия „романски“ стил, с камбанария и облицовани с гранит каменни стени, а Ърни ми обясняваше, че следите от боя, прехвърлени на костенурката и на счупения край на бамбуковия прът, са дошли от дъното на морски съд. Може би витло, котва или верига на котва — нещо, което някога, каза той, преди доста години, е било боядисано в черно.

— Бърз и нескопосан начин да се свърши работата — отбелязах аз, докато Бентън завиваше при Християнската асоциация на младежите. — Да използваш една боя за всичко.

— Така постъпват мнозина. Има хора, на които за нищо не им пука и са и немарливи, и безотговорни — разпали се Ърни.

Това не се връзваше с моята представа за този човек — акуратен педант, който планираше всичко с болната си фантазия.

— Цинковият грунд е бил нанесен върху старата боя, която не е била изшкурена, излишно усилие за някого — продължи да описва находките си Ърни.

Лодка, която този човек използва за злите си цели, но не и в свободното си време или за удоволствие.

— И върху него е положен тъмночервен слой с мед или меден оксид, какъвто обикновено се използва за дърво — каза той. — Имам усещането, че търсиш лодка с напукана, обелена, въобще повредена червена боя, в която на някои места грундът прозира. С други думи, нещо което не се поддържа добре.

Стара лодка, нуждаеща се от ремонт, която вероятно не е регистрирана на негово име и не домува на кей в близост до мястото, където той живее.

— Ако е от витло, не би ли трябвало костенурката да е пострадала по-сериозно? — поинтересувах се аз.

— Ако витлото се е въртяло, да, но може лодката да не се е движела. Може нашият човек да е изгасил двигателя, докато е правил, каквото е правил.

Каквото е правил.

А това беше да спре лодката и да изгаси мотора, за да може да избута през борда кучешкия кафез, фендера и трупа. Опитах се да си го представя и някак не виждах как може да се вдигне над борда кафез, пълен с 65 килограма гранули за кучешка тоалетна, заедно с тяло на човек. По-скоро е имало платформа за гмуркане със спусната до нивото на водата стълба за качване. Или срязана кърмова греда на лодките за лов на раци, което би облекчило хвърлянето на клетките за улов и шамандурите-лодки, каквито могат да се видят по всяко време и навсякъде. Да видим можех ли да реконструирам…

Срязана кърма на стара дървена лодка, останала непребоядисана, кафез, фендер, труп, избутан във водата в мига, в който гигантска костенурка се оплита в такъмите към стар бамбуков прът. Виждах сблъсъка, срещата… почти успях. Костенурката изплува за въздух, влачейки оплетените около нея такъми, и се блъсна в дъното на лодката или може би странично във витлото, след което опасно се оплете в жълтото найлоново въже за шамандурата, което я забави и дърпа надолу с тежестта си.

Убиецът най-вероятно не бе забелязал костенурката и дори не бе разбрал какво се е случило. Подозирах, че е било тъмно, и си мислех, че лодката се е намирала в близост до „Лоуган“, откъдето с айфона на Ема Шуберт е изпратил имейл в неделя, 18:29 часа, след което е изчакал, вероятно часове, да се увери, че никой няма да го забележи.

— Защо каза преди години? — попитах аз Ърни. — Нима може да се каже кога корпусът първоначално е бил боядисан в черно?

— Имаше следи от ТВТ — разкри ми той.

Боята съдържаше трибутилин оксид, обясни ми по-подробно той, противообрасващ биоцид, който сеел мор сред морската фауна, основно мидите, които избивал и принуждавал да мутират. ТВТ бе един от най-токсичните химикали, попадали нарочно някога в морската вода, и от края на 80-те бе обявен за незаконен в зоните с интензивен трафик, като пристанища и заливи. Но забраната за нещастие не включваше петролните танкери и военноморската флота.

— Така че ако изключим лодката да е военна или танкер, в което сериозно се съмнявам, тогава търсиш нещо, което е на поне двайсет години — добави той, а Бентън се огледа къде да паркира на улицата до колата на Мачадо.

Малката сглобяема къща на Хауърд Рот, буквално превзета от дървета и шубраци, се намираше зад изоставена фабрика на „Бигелоу стрийт“ в квартал, който бе смес от къщи с историческа стойност, апартаменти на Харвард и достъпни за средната класа жилища. Макар и да не можех да я видя от мястото, на което се намирахме, знаех, че „Фейт Хаус“ се намира само на няколко пресечки на запад, на „Лий стрийт“, съвсем наблизо. Продължавах да се питам дали Пеги Стантън не беше предложила доброволческите си услуги там.

— Кое е най-важното за твоите цели? — каза Ърни в слушалката, докато слизах от джипа. — Онзи, който е боядисал лодката, за да отговаря на изискванията за мореплаване, не е давал и пет пари, че е имало причини за забраната.

Извадих куфарчетата от багажника.

— Явно е наплескал слой грунд и после червена боя върху оригиналната черна, което не е спряло просмукването на ТВТ през новото покритие във водата — обясни той и аз се замислих над думите на Луси от преди малко.

Транспортните компании на Чанинг Лот предлагаха 100 000 долара за решения, позволяващи да се запази околната среда. Не можех да си представя някой от неговите танкери да е останал боядисан с биоцидна боя и това със сигурност се отнасяше и за всяка негова лодка или яхта, да не говорим за яхтата, която той понякога акостираше в бостънското пристанище.

— Може да е всичко — каза Бентън след като му разказах наученото. Изкачихме изтърканите с времето стъпала на тристайната сглобяема къщурка на Хауърд Рот, която не изглеждаше занемарена, просто защото беше бедняшка. — Всякакъв морски съд или обект, първоначално боядисан с антиобрасваща боя, като се започне от шамандура, през стълб за швартоване до подводница. И после пребоядисан.

— Е, съмнявам се, че една подводница може да бъде боядисана в червено. — Забелязах навития градински маркуч, свързан към външен кран, и се запитах за какво ли го е използвал Хауърд Рот.

Нямаше трева или каквото и да е за поливане, а той нямаше и кола.

— По-вероятно става дума за дъното на плавателен съд и може би за витлото. Били са пребоядисани с грунд, а след това и с антиобрасваща боя, която е екологично безопасна и разрешена.

Сложих си ръкавици и калцуни и отворих ръждясалата врата против комари.

Сил Мачадо чакаше на верандата, затрупана под черни торби за боклук, натъпкани с празни кутии от напитки и бутилки. Имаше още колички за пазаруване, препълнени с вездесъщите пазарни торби, които бяха натрупани дори върху скамейката, сглобена от метални пластини. Чудех се как ли Хауърд Рот е закарвал това до пункт за изкупуване на амбалаж и споделих това с Мачадо.

— Най-близкият е на „Уебстър авеню“. — Той отключи предната врата с ключа, на който висеше етикет за веществено доказателство. — Мисля, че приятелят му от „Фейт Хаус“ го е карал периодично до там. Казва се Джери — работникът по поддръжката, който го е намерил.

Мачадо ни направи път да влезем, но остана отвън, защото исках да напръскам със спрей за кръв, ако не намеря нищо забележимо с просто око, а вътре бе много тясно. През отворената врата Мачадо обясняваше, че Джери, може би единственият приятел на Рот, бил заловен да шофира в нетрезво състояние и правата му били отнети.

— В неделя следобед, когато аз поех обаждането, той ми каза, че смятал веднага след като му изтече наказанието да помогне на Хауърд да откара всичкия този боклук.

— И кога е щяло да се случи това? — поинтересува се Бентън. Двамата с него стояхме до вратата и обличахме върху дрехите си защитно облекло. — Искам да кажа, кога са щели да му върнат книжката и той да помогне на Рот?

— Случило му се е за първи път, така че наказанието било само за една година — каза Мачадо. — Оставали му още три месеца. Каза, че предупредил Хауи да спре да събира боклуци, за да не му пропадне подът, и да изчака, докато може да го откара, но той продължавал да рови всеки ден. Не е ясно какво изобщо е получавал като пари за това. Два долара на торба? Достатъчно за бутилка от бълвоча, който е пиел.

Клекнах до разтвореното куфарче, извадих от него тубичката с LCV и фотоапарат и се огледах, преди да предприема каквото и да било. Дневната и кухнята бяха в общо помещение, разделени от плот с пластмасово покритие. До едната стена имаше стар телевизор, пред който бе паркирано вехто кафяво кресло с подпора за краката, и това общо взето бе единственото място, където някой би могъл да седне.

Чували с метални кутии, стъклени и пластмасови бутилки бяха натрупани върху диван в съседство до малка масичка и столове край нея. Вече можех да разбера отношението на Мачадо, когато бе дошъл тук за първи път след откриването на трупа. Много добре познавах чувството да попаднеш на място на убийство, над което е надвиснала атмосферата на обсебени от манията да събират нещо хора. Това бе като да пресяваш останките на свлачище.

— Не е било просто заради парите — отбеляза Бентън, който стоеше до кухненския плот, разглеждаше и попиваше всяка подробност.

— Тъжна работа — съгласих се аз. — Може би е започнал това заради дребните суми, които е припечелвал, но след това е превъртял.

— Друг вид пристрастеност.

— Към ровене из контейнерите за боклук — отговорих аз и забелязах, че всички щори на прозорците бяха спуснати.

Попитах Мачадо дали щорите са били в това състояние, когато е дошъл тук за първи път, дали са били спуснати на всеки прозорец и той ми отговори през разтворената врата, че никой не ги е пипал. Попитах го и за лампите. Каза, че единствената запалена лампа била голата крушка в мазето, която вероятно още свети, освен ако не е изгоряла.

— Когато приключите — добави той, — ще потърся отпечатъци на всички електрически ключове и ако трябва, ще снема натривки от тях. Ще прегледам под лупа всичко, до което някой може да се е докоснал.

— Добра идея. Може ли да вдигнем щорите, за да пуснем малко светлина вътре?

— Правете каквото трябва, докторе — каза той. — Има снимки, на които всичко е както сме го заварили. Така че няма проблем, ако нещо промените.

Первазите на прозорците бяха задръстени с бутилки от маркови питиета и кутии от безалкохолни напитки, от онези, които подлежаха на изкупуване — „Кока-кола“, „Сън дроп“, „Доктор Пепър“, имаше лепило на растителна основа и буркан паста, какъвто помнех от детството си. Боклуци от някогашно разчистване на нечие таванско помещение и аз си представих как Хауърд Рот ги „спасява“ от контейнера за боклук и ги поставя за разглеждане в дома си като спортни купи, като съкровища.

— А телевизорът…? Той беше ли включен? — Бентън гледаше втренчено в застлания с мокет коридор, водещ към задната част на къщата.

— Беше изключен, когато аз дойдох — отговори Мачадо. Огледах с интерес двете еднолитрови бутилки долнопробен малцов алкохол „Стийл Ризърв 211“ и трите развинтени капачки на пода до креслото.

— Как обаче е било, когато е влязъл неговият приятел, как беше… Джери? — Бентън отвори вратата на банята.

— Според неговата версия ли? Предната врата била отключена и когато Хауи не отговорил, той влязъл и го повикал. Казва, че било към четири следобед.

— Неделя следобед? — Бентън застана на прага на вратата към мазето.

— Точно така. А аз се появих тук в четири и петнайсет.

— Този Джери дали има причина да нарани някого? Може да са се наливали заедно с бълвоч, да са се скарали за нещо и нещата да са излезли извън контрол.

— Не си го представям — обади се Мачадо от предната врата. — Но имам отпечатъците му и съм взел натривки за ДНК. Беше максимално услужлив и каза, че Хауи никога не заключвал предната врата. Джери поясни, че самият той имал навика да влиза тук направо.

Дистанционното беше върху телевизора, прецизно поставено точно по средата, и казах на Мачадо, че искам да го вземем. В гласа му прозвуча колебание, но след малко се съгласи и аз опаковах дистанционното като веществено доказателство.

— Любопитен съм защо мислиш, че някой може да го е докосвал — каза той, а междувременно Бентън бе отишъл до спалнята.

— Може да е пиел бира в креслото по бельо и чорапи с включен телевизор и да е заспал. — Забелязах, че един от заврените под плота чували за боклук бе завързан, докато никой от останалите не беше. — Бих искала да надникна в кухненските шкафове.

Под умивалника имаше девет кашона с преградки за подреждане на кутии — по сто в кашон, с подсилена конструкция, евтини. Питах се откъде ли Рот се бе снабдил с тях.

— Не мисля, че ги е купувал. — Бръкнах, за да извадя един от тях, и намерих в него връзка зелени найлонови чували за боклук.

Казах на Мачадо да се поинтересува във „Фейт Хаус“ какви точно опаковки за оборотен амбалаж използваха там. Един такъв кашон, напълнен с неизползвани чували за боклук с това качество, можеше да струва 30–40 долара, което бе значително повече от парите за използван амбалаж, с които той бе пълнил кашоните.

Може би приятелят му Джери, дето се занимаваше с поддръжката в старческия дом, бе снабдявал Рот или Рот бе вземал чувалите, когато е влизал и излизал там за ремонт на това или онова. Напомних на Мачадо, че трябва да проверим дали Пеги Стантън е била доброволец.

— Една внимателна, предпазлива жена, която не желае дори адресът и телефонният й номер да бъдат отпечатани на персоналните й чекове, не би допуснала току-така някого в дома си. — Взех отворения кашон с чували за боклук. — Трябва да е имала някаква връзка с него, трябва да се е чувствала в безопасност, за да му позволи да работи нещо в къщата й или дори извън нея, някъде из двора.

— Възможно е онзи, който го е убил, да е сложил чека в сандъчето му с инструменти като алиби. — Мачадо пое от мен поредното опаковано веществено доказателство.

— Как така? — Върнах се при телевизора.

— Ами намираме го и заключаваме, че Хауи я е убил. Случаят е разрешен. Донякъде прилича на начина, по който е изработил Марино, нали? Просто така действа този конкретен кучи син.

Не смятах, че е прав, но го оставих да развива теорията си. Казах му, че ще развържа чувала под мивката, защото ми се вижда необичайно, че само той е завързан. Всички останали бяха отворени и може би Хауърд Рот нарочно ги е оставил така, защото е изплаквал кутиите и бутилките и е искал да изсъхнат.

Обърнах внимание на Мачадо, че отвън има навит градински маркуч и че повечето пунктове за изкупуване приемат само празен и чист амбалаж. Казах му, че ако не възразява, ще надникна да видя какво има в този чувал, след което ще потърся следи от кръв.

— Замисълът е да намерим чека и… бинго! — продължи да описва Мачадо онова, което аз не смятах за вероятно. — Някакво нищожество е убило Пеги Стантън. Направил го е майсторът в дома й, който по-късно починал при нещастен пиянски случай. Убиецът прави постановката, а ние смятаме случаят за приключен.

— И според теб къде убиецът мисли, че ние ще допуснем, че Рот е съхранявал трупа след като уж я е убил? — попитах аз и развързах чувала. — Къде изобщо би го държал толкова дълго, че да започне да се мумифицира? Определено не в тази къща и то през лятото. Или трябва да приемем, че Хауърд Рот е имал лодка или достъп до лодка.

— Може би убиецът е смятал, че тя няма да изглежда мумифицирана — каза Мачадо. — Мислел е, че няма да е дехидрирана след като престои във водата известно време.

— Мумифицираните останки не се възстановяват. Няма начин да добавиш влага в мъртво тяло.

Отворих чувала и бутилката беше най-отгоре върху останалите бутилки и буркани. Стоеше си точно там, където чудовището я бе оставило.

— Само че дали средностатистическият човек знае това? — каза Мачадо.

Еднолитровата бутилка „Стийл Ризърв 211“ бе същата като двете празни до креслото пред телевизора и всички имаха етикет с цена от „Шоп Куик“.

— Няма да правя нищо с тази тук — казах аз на Мачадо, вдигнах бутилката и я завъртях към прозореца и проникващата през него слънчева светлина. — Виждам обаче следи от отпечатъци и кръв.